Старт на кампания за популяризиране на социалнозначимото заболяване обструктивна сънна апнея бе даден на 16 март т.г. на специална пресконференция по повод Световния ден на съня. Организатор на инциативата е фондация „InSpiro” с подкрепата на пациентската организация „Заедно с теб“.

Д-р Петър Чипев – специалист по медицина на съня във ВМА и ръководител на работна група „Нарушения на дишането по време на сън и неинвазивна вентилация при дихателна недостатъчност” във фондация „InSpiro”, подчерта, че 20% от населението в Европа страдат от някакъв вид разстройство на съня, като тази група заболявания са сред петте болести, които изразходват най-много финансови средства.  Според международната класификация на болестите разстройствата на съня са 65 различни нозологични единици, като най-разпространените са хроничното безсъние и обструктивната съннна апнея. Най-тежката и инвалидизираща форма на нарушенията на съня – нарколепсията, се среща много рядко.  В състояние на силни емоции болните с тази диагноза заспиват спонтанно дори и в обществена среда, което може да доведе до наранявания.

У нас няма актуална статистика за разпространението на тези заболявания. Но в световен мащаб хроничното безсъние засяга между 10 и 15% от населението, а обструктивната сънна апнея се среща при 4% от мъжете на средна възраст и при 2% от жените. Обструктивната сънна апнея се характеризира с периодично намаляване или спиране на въздушния поток през носа или устата по време на сън. Както артериалната хипертония и захарния диабет обструктивната сънна апнея е хронично заболяване и води до повишаване на риска от сърдечно-съдови болести. Това състояние само по себе си е рисков фактор за развитие на артериална хипертония и захарен диабет.

Сънната апнея повишава около 5 пъти риска от пътно-транспортни произшествия, стана ясно още от думите на д-р Чипев. Това е и причината в директива на ЕС, отнасяща се до разрешителните за шофиране, да бъдат разписани определени правила и изисквания за консултация при даване на право за шофиране на пациенти със сънна апнея. Д-р Чипев обаче съобщи за неточности в превода на директивата на български език, които променят смисъла на европейските разпоредби.

Пациенти и специалисти алармираха, че липсва клинична пътека за диагностика и лечение на обструктивната сънна апнея. На практика болният трябва сам да заплати полисомнографията – изследване, чрез което се проследява дишането по време на сън. НЗОК не финансира и терапията – пациентите сами трябва да закупят скъпите специални апарати, с които се облекчава заболяването. Ето защо от пациентската организация ще настояват за създаване на клинична пътека за обструктивна сънна апнея, както и за финансова подкрепа на болните.