Д-р Нели Нешева, директор на НЗОК, специално за “Форум Медикус”

- Уважаема д-р Нешева, кога очаквате да се нормализират плащанията към договорните партньори?

- Плащанията към изпълнителите на изнънболнична помощ и аптеките се нормализираха. На аптеките вече са преведени 15 412 000 лв. и с тези средства им е изплатена дейността, извършена от тях в периода 16-31 май т.г. Искам да поясня, че в момента плащаме на аптеките в период от 45 дни. Предстои да бъде променена наредбата, която регламентира този срок, за да могат те да получават парите си за 30 дни.

Забавяне в плащанията с един месец има само в болничната помощ. Там вече са преведени 80 286 000 лв. за дейност, извършена през май. Надявам се, че до септември-октомври т.г. забавянето постепенно ще бъде компенсирано и плащанията ще стават в график. Както знаете, правителството вече одобри проект за актуализация на бюджета на НЗОК с 220 млн. лв., като така се осигуряват повече средства за здравноосигурителни плащания.

– Тревогата на лекарите е, че въвеждането на т.нар. прогнозни стойности ще попречи на нормалната им работа. Как бихте ги успокоили?

- Здравната каса работи с бюджет, който е определен още от предходната година. Тази финансова рамка е много точна и дава възможност да се знае през годината какви плащания ще извършва касата. Това е и точно разписано в Приложение №2, което е неотменен документ от индивидуалния трудов договор, който се сключва с изпълнителите на медицински дейности. В това приложение обаче след първото тримесечие на 2010 г. няма прогнозно разпределение на средствата до края на годината. За второто шестмесечие на годината ще бъдат заложени прогнозните стойности и разходите на лечебните заведения (респективно на касата) трябва да се вписват в тях.

Ако мениджърът на лечебното заведение анализира какви случаи постъпват в болницата му, каква е тяхната спешност и дали лечението на някои може да бъде планирано за по-късен срок, то би трябвало да успее да се впише в заложения бюджет.

Не е обяснимо как м. г. болниците са се справяли с 80 до 85 млн. лв. месечно, а сега за същата дейност са им необходими близо 110 млн. лв. Просто по закон са заложени определени средства и всички трябва да се съобразяваме с това.

- По-болен ли е станал българинът или му се поставят  диагнози за по-скъпи клинични пътеки?

- Не мога да кажа със сигурност. Но това, което всички наблюдаваме, е, че в последните години болниците станаха много повече. Когато има свръхпредлагане на една дейност, разбира се, че има и пренасищане – в случая има свръхприем. През 2008 г. е платено за лечението на 1,6 млн. души, а през 2009 г. броят на хоспитализираните е бил 1,7 млн. души. Тази тенденция продължава и през настоящата година – броят на хоспитализациите се е увеличил с 8-9%. Тези процеси се наблюдават във всички видове болници – университетски, областни, общински.

- Как може да бъде спрян ненужният прием в болниците?

- Една от крачките в тази посока е преоценка на пакета медицински дейности в болничната помощ, т.е. на услугите, за които плаща НЗОК. След преглед и анализ пакетът ще бъде намален в посока доболнична помощ. Така дейности, които сега се извършват в болниците, ще бъдат пренасочени в извънболничната помощ, която е много по-евтина, без да е по-малко ефикасна. Не казвам, че въобще ще бъдат изключени диагнози, но повечето от тях могат да бъдат преоценени. Ще дам пример с фиброгастроскопията – тя може да се извършва както от специалист в доболничната помощ, така и като част от алгоритъм на пътека в болниците. В първия случай, когато се изисква това изследване, то струва 35 лв. А във втория (в болничната помощ) е част от пътека, която е за 1010 лв.

- Какво друго трябва да се направи в доболничната помощ, за да се избегне свръххоспитализацията?

- Може още да се работи в посока на профилактичните прегледи. Така към края на май т.г. от малко над 6 милиона здравноосигурени граждани над 18 години на профилактичен преглед са преминали само 872 хиляди от тях. Затова взехме решение догодина да вложим повече средства за профилактика. Така мисля, че ще спестим на по-късен етап повече средства за лечение.

Обмисляме и да се преразгледат механизмите за разпределяне на направленията за консултация със специалист, както и тези за медико-диагностична дейност. На шест месеца ще правим анализ на реално усвоените направления. Целта е тези от тях, които не са реализирани от някои лекарски практики, да бъдат разпределяни в други.

- Непрекъснато има становища, че т.нар. резерв на НЗОК някъде се губи. Бихте ли обяснила колко всъщност е той?

- От създаването си през 1999 г. НЗОК има открита бюджетна банкова сметка в лева. В нея постъпват приходите от здравноосигурителни вноски, глоби, санкции и други неданъчни приходи. И от тази сметка НЗОК се разплаща с доставчиците на медицински услуги и, разбира се, за административна издръжка на институцията. По тази причина салдото на сметката за всеки ден е различно.

От паричните средства, които са натрупани в тази разплащателна сметка, през 2001 г. е открит депозит в размер 350 млн. лева. От тогава към днешна дата той не е променян. Останалата част от тази бюджетна банкова сметка е така наречената разплащателна сметка, която се променя в зависимост от разплащането с доставчиците и за административната издръжка. Няма нормативен документ, който да определя създаването на резерв по банкови сметки и в определен размер – в БНБ или в която и да е друга търговска банка.

Разплащателната сметка се променя всеки месец. Това е съвсем нормално – така, както е нормално да се променят и банковите сметки на гражданите.

- Обмисляте ли чрез административни промени да спестите средства на касата?

- Очаква се парламентът да приеме промяна, според която здравната каса да се ръководи от управител и подуправител, а не да има четирима зам.-директори, както е в момента. Според новия устройствен правилник на НЗОК дирекциите и отделите ще се оптимизират така, че да няма дублиращи се функции. Със сигурност мога да кажа, че няма да бъдат променяни работещи структури.

- Ще има ли промени и в областта на лекарствата, защото средствата няма да стигнат при сегашния темп на разходите?

- С темпа, с който плащаме на този етап, планираните средства наистина няма да стигнат. Имаме преразход всеки месец от порядъка на 6-7 млн. лева, което до края на годината ще стигне 75-80 млн. лв. Това ще създаде допълнителен проблем с финансите на касата. Ето защо мислим за промени.

- Работи ли се по идеята да се въведат диагностично свързаните групи?

- Да, в европейските страни има практика да се редуват моделите, по които обществените фондове плащат. Тази практика дава добри резултати, тъй като недобросъвестните изпълнители на медицинска дейност бързо свикват с наложения модел и това води до проблеми. Затова смятам, че е време да опитаме модела на ДСГ. Тази смяна на модела би била полезна профилактика на системата.