След често задавания въпрос „Ваксинирахте ли се?“ обикновено следва друг: „С какво – с Astra или с Pfizer?“. За някои хора отговорът е: „И с двете“. В Германия от началото на април Постоянната имунизационна комисия към института „Роберт Кох“ (STIKO) препоръчва ваксинация с AstraZeneca само за хора на възраст над 60 години.
По-младите, които дотогава вече са получили първа доза AstraZeneca, трябва да получат ваксините на Pfizer/BioNTech или на Moderna за втората доза, съгласно препоръката на STIKO. Окончателният избор зависи от лекаря и ваксинираното лице.
Засега обаче няма много данни за ефикасността и реактогенността на тази комбинация от ваксини. Проучване на изследователи от Charité, Берлин, вече дава някои насоки: Според междинните резултати от това проучване комбинацията от ваксини на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech се понася също толкова добре, колкото двойната ваксинация само с Pfizer, а хората, които я получават, са също толкова добре защитени.
Екип, ръководен от изследователя на ваксини Ерик Зандер, е събрал и анализирал данните от над 300 здравни работници, които са ваксинирани в периода от края на 2020 г. до 21 май т. г. – едната група е получила две дози на ваксината на Pfizer/BioNTech през три седмици, а другата - AstraZeneca за първата и Pfizer за втората ваксинация. В тази група втората ваксинация е направена едва след десет до дванадесет седмици.
Участниците са отговаряли на въпроси един, три, пет и седем дни след всяка ваксинация и между другото са предоставяли информация за възможни странични реакции. Много от тях съобщават за локални реакции около мястото на инжектиране, които са предимно леки или умерени. Според оценката реакции като главоболие, умора и треска засягат по-често хора, които са получили първа доза от AstraZeneca. Няма съществени различия в оплакванията в двете групи след втората ваксинация с Pfizer – независимо дали първия път са получили AstraZeneca или Pfizer. Като цяло участниците понасят добре ваксинациите, заключава изследователският екип.
Резултатите се различават от изводите в наскоро публикувано проучване в Lancet, което установява, че лицата, ваксинирани с комбинация от AstraZeneca и Pfizer/BioNTech, имат повишена вероятност от леки и умерени странични ефекти след втората игла. Учените от Charité обаче изтъкват различията в дизайна на изследването, възрастта на участниците и различните интервали на ваксинация. Предполага се, че по-големият интервал между двете дози в проучването от Берлин може да има нещо общо с по-слабо изразените реакции след ваксинация.
Резултатите говорят в полза на сравним имунен отговор – стойностите за Т-клетките са дори малко по-обещаващи, ако участниците първо са получили AstraZeneca. В средата на май сходно проучване от Испания показва, че хората генерират повече неутрализиращи антитела след хетероложна ваксинация, отколкото след две дози AstraZeneca.
Подобни лабораторни данни обаче имат само ограничена информативна стойност относно действителната защита срещу COVID-19. Според Анке Хъкриде, професор по ваксинология в Института по медицинска микробиология към Университета в Грьонинген, Холандия, важно е кога и в какъв период след ваксинацията е измерена реактивността на Т-клетките.
* * *
Наскоро комисията STIKO обърна внимание на факта, че редица хора не изграждат ефективна имунна защита, въпреки че са напълно ваксинирани. Няколко проучвания показват, че ваксинацията срещу COVID-19 не работи толкова добре при хора с компрометирана имунна система – при тях имунният отговор е по-лош или напълно липсва. Ръководителят на STIKO Томас Мертенс подчерта, че не става дума за изолирани случаи, въпреки че все още не е известно колко хора са засегнати и доколко сериозно. Някои заболявания налагат медикаментозно потискане на имунната реакция, включително при хора, които са с трансплантирани органи, но също така и при пациенти с рак или с ревматизъм. Проблемът се отнася и до пациентите с множествена склероза. Смята се, че само това неврологично заболяване засяга до 250 000 души в Германия.
Предишни кампании за ваксинация също установяват, че имунният отговор е по-нисък при наличието на съпътстващи заболявания, отколкото при здрави пациенти. Анализ от 2013 г. показва, че намаляването на ефективността на ваксините варира значително в зависимост от използваните имуносупресивни лекарства. Продължават изследванията, за да се установи кои активни съставки и до какви ефекти водят при ваксинацията срещу коронавирус. Въпреки по-слабите резултати ваксинацията продължава да бъде препоръчителна за засегнатите пациенти, които са в рисковите групи, поради опасността от по-тежко протичане на COVID-19.
Понастоящем се прилагат две стратегии за имуносупресивни пациенти: Те трябва да продължават да се предпазват дори след ваксинацията. Маските и правилата за дистанция все още не са отменени, но в този случай те важат с особена сила. Препоръчва се също така членовете на семействата и другите близки контакти на засегнатите също да се ваксинират, за да се намали в най-висока степен рискът от инфекция.
Вторият момент в стратегията предвижда двете ваксинации за такива пациенти скоро да бъдат подсилени с трета. Това се препоръчва например от Германското дружество по ревматология. Според Томас Мертенс комисията допълнително ще вземе отношение по въпроса кога тези пациенти трябва да бъдат ваксинирани отново.
* * *
Рядко се стига до тежко протичащ COVID-19
По-слаб ефект от ваксината може да се очаква и при други хора. Въпреки пълния цикъл на ваксинациите в домове за възрастни хора се стигна до появата на огнища на инфекции. Публикувано наскоро проучване на изследователи от Берлин заключава, че при възрастни хора ваксините са ефективни и като цяло осигуряват добра защита, но имунният отговор е значително забавен в сравнение с по-младите хора.
Американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) стигна до заключението, че тежките заболявания с COVID-19 са много редки след пълна серия от ваксинации. В CDC са докладвани около 10 000 такива случая, от които само малка част е трябвало да бъдат хоспитализирани. Това е малък процент от повече от сто милиона граждани на САЩ, които са били ваксинирани в този период.
* * *
Постоянната имунизационна комисия (STIKO) на този етап препоръчва срещу COVID-19 в Германия да бъдат ваксинирани само онези деца и подрастващи на възраст между 12 и 17 години, които имат съпътстващи заболявания. Това става ясно от решението на комисията, обявено на 10 юни т. г., след като Европейската агенция по лекарствата даде разрешение за употреба в ЕС на ваксината на Pfizer/BioNTech за тази възрастова група.
„Не бива да се очаква генерална препоръка за ваксинация на всички здрави деца, тъй като на този етап данните за безопасност все още не са достатъчни“, заяви ръководителят на комисията Томас Мертенс преди обявяването на решението.
Препоръчва се да бъдат ваксинирани децата с хронични заболявания и състояния, сред които затлъстяване, диабет, сърдечна и бъбречна недостатъчност, хронични белодробни болести, тризомия 21 и др. Според оценка на Съюза на здравните каси в Германия на ваксинация подлежат около 450 000 деца и подрастващи на споменатата възраст, като близо половината страдат от астма.
Освен това, според STIKO, децата не са основни двигатели на пандемичното разпространение и в случай че нямат предишно заболяване прекарват леко COVID-19. Ползата от ваксинацията за предотвратяване на сериозни заболявания и смърт обикновено не е категорична в тази възрастова група. Смята се, че до около 100 000 деца и подрастващи на 12 до 17 години трябва да бъдат ваксинирани, за да се предотврати един-единствен смъртен случай, свързан с COVID-19.
* * *
Институтът „Паул Ерлих“ (PEI) , федералната институция в Германия по въпросите на безопасността на лекарствата, излезе с нов доклад, в който предоставя информация за възможни нежелани реакции и усложнения след ваксинации срещу коронавирус. В допълнение към вече познатия, много рядко срещан, но сериозен страничен ефект ТТС – тромбоза, съчетана с тромбоцитопения, институтът съобщава и за възможната връзка между ваксинациите и възпаленията на сърдечния мускул.
Миокардит: засега няма ясна картина
Първите съобщения за случаи на миокардит сред ваксинирани лица дойдоха от Израел. Израелското министерство на здравеопазването допуска, че има вероятна връзка между ваксинацията, особено с втората доза, и това заболяване. В Израел се използва основно ваксината Comirnaty на Pfizer/BioNTech . Особено засегната е групата на младите мъже.
В доклада си PEI посочва, че в Германия все още не е ясна картината по този въпрос. До момента в института са докладвани 92 случая, при които наскоро ваксинирани хора са развили миокардит и/или перикардит. По-голямата част от докладите се отнасят до ваксинации с Comirnaty. Подобно на Израел, мъжете на възраст между 16 и 29 години са особено засегнати.
По отношение на всички възрастови групи PEI не вижда сигнал за тревога, когато се сравнява броят на регистрираните случаи с броя на заболяванията, които би могло да се очакват дори без ваксинация. Въпреки това прави впечатление, че при иРНК ваксините „са засегнати предимно по-млади хора, които по всяка вероятност не съставляват най-големия процент от ваксинираните групи, поради изискванията при приоритизирането на ваксинациите“. Според PEI много възпаления на миокарда протичат безсимптомно или с неспецифични симптоми. Миокардитът обаче може да предизвика животозастрашаващи сърдечни аритмии или да доведе до сърдечна недостатъчност. Вирусните инфекции са сред възможните причинители на заболяването.
PEI и сродните му организации в ЕС продължават да разследват случаите, посочват от института „Паул Ерлих“.
Тромбоза: първи докладван случай след втора ваксинация
PEI също така докладва за синдрома на TTS – тромбоза в комбинация с тромбоцитопения след ваксинация с векторна ваксина – Vaxzevria на AstraZeneca, и ваксината на Johnson & Johnson. До края на май в Германия са известни 106 случая, 21 от които /на 13 жени и 8 мъже/, са завършили със смърт.
Същевременно за първи път е докладван случай на ТТS след втора игла с Vaxzevria. Засегнат е 40-годишен мъж, който е развил мозъчна венозна тромбоза. До този момент в Германия са приложени около 740 000 бустерни дози от ваксината AstrasZeneca.
Досега, според PEI, „не са установени специфични рискови фактори за развитието на TTS“. Постоянната ваксинационна комисия препоръчва векторните ваксини на AstraZeneca и Johnson & Johnson за хора на възраст 60 и повече години, „тъй като в тази възрастова група оценката на съотношението полза/риск явно е в полза на ваксината, поради нарастващата смъртност от болестта COVID-19 сред този контингент“.
Синдром на Guillain-Barré: изследва се дали има сигнал за риск
Освен на миокардит и TTS настоящият доклад за безопасност се спира и на синдрома на Guillain-Barré. Заболяването може да доведе до парализа, която в повечето, но не във всички случаи, е преходна. След ваксинация с AstraZeneca се съобщава за повече случаи на този синдром „отколкото би трябвало да се очаква на случаен принцип, въз основа на броя на ваксинираните хора“, съобщава PEI. До края на май са регистрирани общо 26 подобни случая.
До появата на доклада за безопасност на ваксините в Германия са приложени около 50,5 млн. дози, включително почти 37 млн. дози на Pfizer/BioNTech. По данни на института „Роберт Кох“ до 12 юни поне една доза са получили 47,5% от населението, а напълно ваксинирани са 24,8%.
