Правителството на САЩ отпусна 1,7 млрд. долара за разширяване на възможностите за геномна секвенция, с цел противодействие на появата на нови, потенциално опасни варианти на SARS-CoV-2. Средствата са част от инвестиционния пакет за борба с пандемията на стойност 1,9 трилиона долара, приет от Американския конгрес през миналия месец.
Оригиналният вариант на коронавируса сега се среща във всеки втори случай на инфекция в САЩ. Новите и потенциално опасни варианти на вируса съставляват другата половина.
В началото на февруари в лабораториите в страната са секвенирани около 8000 проби седмично. Впоследствие този брой нарасна до 29 000, а с новата финансова инжекция ще бъде увеличен допълнително. Целта е новите, потенциално по-опасни варианти да бъдат идентифицирани своевременно, преди да започнат да се разпространяват.
Броят на новозаразените със SARS-CoV-2 в Индия започна бързо да се увеличава. Учените се опасяват, че това се дължи на нов вариант, който междувременно достига и Европа. Кол-
ко опасен е вариантът B.1.617?
Както е известно, населението на Индия надхвърля един милиард души. По експертни оценки досега страната се справя доста добре с пандемията, въпреки че милиони хора живеят в много ограничени пространства, особено в мегаполисите. Но в средата на април броят на заразените в Ню Делхи и Мумбай, двата най-големи града в страната, направо експлодира: на 22 април в Индия бяха отчетени над 300 000 новозаразени за денонощие – рекордна стойност от началото на пандемията.
Тенденцията към покачване съвпадна с най-големия религиозен празник в страната, по време на който стотици хиляди вярващи участваха в церемония във водите на свещената река Ганг, без маски и без да съблюдават каквато и да е дистанция.
В същото време в щата Махаращра в над 60 процента от секвенираните проби изследователите откриват новия вариант B.1.617, смятан за опасна комбинация от вирусните мутанти от Вели-
кобритания и Южна Африка.
Коронавирусните мутации не са необичайни, но някои са много по-опасни от оригиналния вирус. За да бъдат идентифицирани те, лабораториите трябва редовно да секвенират положителните проби. Изследователите обаче не могат веднага да определят как точно действат вариантите, т. е. дали са по-инфекциозни или по-смъртоносни.
Поради това експертите не са сигурни дали B.1.617 наистина е отговорен за големия брой инфекции в Индия. „Броят на пробите все още е много малък, ето защо не можем категорично да заключим, че увеличението е причинено от варианта“, каза Кумар Сингх, директор на Центъра за контрол на заболяванията в Ню Делхи.
В средата на месеца новият вариант пристигна във Великобритания, където бяха открити 77 случая. Вариантът B.1.617 е комбинация от няколко мутации, се казва в съобщението на правителствената медицинска информационна служба.
„Новият вариант може да бъде дори по-труден за контрол с ваксини, отколкото вариантите, които се появиха за първи път в Бразилия и Южна Африка“, каза д-р Пол Хънтър от Университета на Източна Англия пред Guardian. Това се дължи на факта, че в B.1.617 най-малко две опасни мутации действат съвместно.
Вариантите, които за първи път се появиха в Южна Африка и Бразилия, също носят по няколко потенциално проблемни мутации. При едната от тях - E484K, неутрализиращите антитела, създавани от ваксините, вече не се свързват толкова стабилно с вируса.
Германските вирусолози са по-предпазливи от британските си колеги. „Оценката на биологичните свойства на варианта B.1.617 все още не е възможна”, казва Йорг Тим, директор на Института по вирусология към университета в Дюселдорф. „Мутациите в шиповия протеин на B.1.617 вече са известни от други варианти. Може да се предположи, че те също могат да „заобиколят“ имунния отговор”, допълва Йорг Тим.
„В момента бих предположил, че ефектът е сравним с вариантите от Южна Африка и Бразилия. Хората, които са ваксинирани само веднъж или са имали леко протичащ COVID-19, могат да се заразят. Въпреки това, при наличието на имунитет след ваксинация или преболедуване, тежко протичане на заболяването е малко вероятно”, смята германският вирусолог.
Южноафриканският вариант на коронавируса е значително по-способен да „пробие” защитата, осигурявана от ваксината на Pfizer/BioNTech, отколкото другите варианти, установиха израелски учени в първото по рода си проучване, базирано на реални данни.
За ваксинирането на милиони граждани в Израел се използва почти само ваксината на Pfizer, плюс малки количества на базираната на същата иновативна иРНК технология ваксина на Moderna. Екип от Университета в Тел Авив и здравния фонд Clalit е секвенирал пробите на 150 израелци, които са положителни за COVID-19, въпреки че са ваксинирани.
Според данните от проучването разпространението на южноафриканския вариант сред ваксинираните лица, които са били заразени въпреки получената ваксина, е осем пъти по-високо в сравнение с разпространението му в неваксинираната заразена популация. Въпреки че броят на инфекциите сред ваксинираните е относително малък, данните показват, че южноафриканският вариант е много по-успешен при заобикалянето на имунната защита на ваксинираните индивиди, в сравнение с другите варианти. „Въз основа на моделите в общата популация бихме очаквали само един случай на южноафриканския вариант, но видяхме осем“, каза проф. Ади Стърн, ръководещ на изследването.
„Резултатите показват, че в сравнение с оригиналния щам и с британския вариант южноафриканският вариант е в състояние да пробие защитата на ваксината, но изследваната извадка е твърде малка, за да се определи точната степен на тази повишена способност”, посочва проф. Стърн.
Проучването също така изследва способността на т. нар. британски вариант да намали ефекта от ваксинацията в сравнение с дивия тип вирус. Не е открита разлика в способността на британския вариант да зарази напълно ваксинирани лица (след две дози). Въпреки това, той е по-способен, в сравнение с оригиналния вирус, да зарази частично ваксинирани индивиди.
Според изследователите тези предварителни констатации изискват постоянно внимание върху разпространението на южноафриканския вариант, включително необходимост от епидемиологичен мониторинг и систематично секвениране. На този етап разпространението му в Израел е много ниско – около 1% от всички случаи.
В началото на годината в страната започна масовото разпространение на изключително заразния британски вариант, който впоследствие обхвана повече от 90% от случаите на COVID-19. В това отношение медалът има и обратна страна: в битката между вариантите, със способността си да се разпространява по-ефикасно британският вариант „печели състезанието” и успява да блокира южноафриканския вариант.
Според Международната хуманитарна организация „Лекари без граници“ – MSF, неуспешното противодействие на пандемията в Бразилия е довело до хуманитарна катастрофа, а безпрепятственото разпространение на десетки вирусни варианти, сред които предизвикващият особена загриженост вариант Р.1, представлява опасност и за населението в съседните страни.
Организацията осъди бразилските власти за неспособността им да контролират разпространението на COVID-19, в резултат на което се стигна до стотици хиляди смъртни случаи, почти пълен колапс на някога престижната бразилска здравна система и изтощен и травмиран медицински персонал. „Мерките за обществено здраве се превърнаха в политическо бойно поле в Бразилия. В резултат на това научнообоснованите политики се
свързват с политически противо-
борства, маските, физическата дистанция и ограничаването на събиранията се политизират, а медикаменти като хидроксихлорохин и ивермектин се из-
ползват за профилактика и лечение на COVID-19, въпреки липсата на доказателства за тяхната ефективност, посочва MSF. И призовава правителството спешно да приеме основани на доказателства мерки за опазване на общественото здраве и за контрол на заболяването, както и насоки за лечение на заразените.
В средата на месеца случаите на COVID-19 в Бразилия, чието население е 2,7% от световното, са 11% от инфекциите и 26,2% от смъртните случаи по света. Запасите от лекарства, използ-
вани при интубация, са почти изчерпани. Недостигът на кислород, който бе почувстван още през януари в щата Амазонас, засегна няколко други града и застрашава останалата част от страната. Сривът на здравната система води до по-високи нива на смъртност както от COVID-19, така и от други заболявания, включително поради липсата на достъп до здравни грижи.
В предишна публикация в British Medical Journal трима специалисти по обществено здраве в Университета на Сао Пауло изказват мнението, че катастрофалният бразилски отговор на пандемията може да бъде квалифициран като престъпление срещу човечеството. Според учените подходът на президента Жаир Болсонаро към пандемията се заключава в отказ от мерки, с цел да се постигне колективен имунитет по естествен път, чрез зара-зяване.
„Ако тази политика остане ненаказана, то тя може да изкуши и други управляващи да прибегнат до това извънредно средство, за да навредят на уязвимото население чрез пренебрегване на мерките за обществено здраве”, посочват учените.
Бременните жени във Велико-
британия ще бъдат ваксинирани само с ваксините на Pfizer и Moderna, тъй като за тях са налични повече данни от практиката, реши постоянната комисия по имунизациите. Това решение не означава, че и другите ваксини не са сигурни, но за тях, според комисията, са необходими още проучвания. В САЩ около 90 000 бременни жени са получили двете американски ваксини, като при това не са установени проблеми с безопасността. Първоначално бременните във Великобритания бяха съветвани да се въздържат от ваксинация поради липсата на достатъчни данни за евентуалните странични действия. Сега здрав-
ният министър Мат Ханкок ги призова да се ваксинират, като предварително обсъдят възможните рискове със семейния си лекар и със своя акушер-гинеколог.
Акцентът в мерките срещу предаването на SARS-CoV-2 би трябвало да се измести от дезинфекцията към проветряването и добрата вентилация на затворените помещения, където рискът от зараза е най-голям. Този извод може да се направи от актуализираните насоки на американския Център за контрол и превенция на заболяванията, в които се установява, че рискът от предаване на инфекцията чрез заразени повърхности е сравнително малък.
В началото на пандемията много експерти смятаха, че съществува значителен риск от инфекция при докосването на повърхности, замърсени от респираторни капчици, съдържащи вируса. Освен честото миене на ръцете се препоръчваше и честата дезинфекция на тези повърхности. Впоследствие фокусът бе пренасочен към предаването чрез аерозоли, което доведе до препоръките за носене на маски на обществени места.
В актуализираното си ръководство СDC посочва, че рискът от заразяване с вируса от контаминирани повърхности е по-малък от 1 на 10 000, но продължава да препоръчва „често докосвани повърхности“ като копчета на асансьори, дръжки на врати, ключове за осветление, да се почистват поне веднъж на ден.
„Хората могат да се заразят с вируса, който причинява COVID-19, чрез контакт със замърсени повърхности и предмети, но доказателствата демонстрират, че рискът от този път на заразяване всъщност е нисък“, заяви директорът на CDC д-р Рошел Валенски.
Настоящите насоки все още препоръчват дезинфекция на райони, в които през последните 24 часа са присъствали потвърдени случаи на коронавирус. „Дезинфекцията се препоръчва само в закрити помещения – училища и домове – където има подозрителен или потвърден случай на COVID-19 през последните 24 часа“, каза д-р Валенски. И добави, че при избора на метод за дезинфекция трябва да се има предвид рискът за безопасността.
Миенето на ръцете със сапун, носенето на маска и спазването на социална дистанция е достатъчно, за да се намали рискът за предаване от замърсена повърхност, заключава CDC.
По време на систематичен скрининг два изследователски екипа от САЩ и от Германия се натъкнаха на активни съставки, които биха могли да бъдат ефективни срещу SARS-CoV-2.
Според публикация в Cell Reports американските изследователи са идентифицирали 9 активни съставки, някои от които вече са разрешени за употреба за други заболявания. Германската работна група съобщава в Science за 2 потенциални активни съставки, които сега се изследват в предклинични проучвания.
От многобройните активни съставки само 9 успяват да инхибират репликацията на SARS-CoV-2 в клетъчни култури. Сред тях е антибиотикът Salinomycin, който се използва във ветеринарната медицина срещу кокцидии.
Киназният инхибитор Dacomitinib е одобрен в хуманната медицина за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб. Bemcentinib е друг инхибитор на киназата, който в момента се тества срещу рак. Антихистаминовият Ebastin е одобрен за лечение на алергичен ринит и уртикария. Друга активна съставка е Ciclosporin, който действа като имуносупресивно средство за предотвратяване на реакции на отхвърляне при реципиенти на трансплантирани органи.
Според оценката на американските учени Ciclosporin е особено обещаващ заради двойното си действие: от една страна той инхибира клетъчните ензими, от които коронавирусите се нуждаят за своята репликация, а от друга – той има противовъзпалителен ефект, който може да противодейства на свръхреакцията на имунната система (както бе демонстрирано за някои стероиди и за Tocilizumab).
Както е известно, лабораторните тестове не могат да определят дали агентите действително ще са ефикасни срещу SARS -CoV-2. Ако обаче дадено лекарство вече е одобрено за друга индикация, клиничните проучвания могат да започнат без предварителните опити с животни. Американският екип е стартирал малко проучване във фаза 1 на Ciclosporin при 20 пациенти с COVID-19, резултатите от което може да са налични до края на годината.
Германският екип от Electron Synchrotron (DESY) в Хамбург, е възприел различен подход. Чрез рентгенов скрининг изследователите са определили точната триизмерна структура на възможните активни съставки. Това дава възможност да се предскаже кои агенти могат да се комбинират с ензимите на вируса и по този начин да ги инхибират. От изследваните почти 7000 потенциални активни вещества са идентифицирани 37, които се свързват с основната протеаза Mpro на SARS-CoV-2.
По-нататъшните изследвания в Института за тропическа медицина „Бернхард Нохт” показват, че от селектираните 37 активни вещества 5 спират ефективно репликацията на вируса в клетъчни култури. При две от тях – Calpeptin и Pelitinib, резултатите са толкова обещаващи, че те вече са в стадий на предклинични проучвания.
С помощта на пробиотични молекули на киселото мляко в израелска лаборатория са излекувани мишки, при които е индуциран възпалителен процес, подобен на т. нар. „цитокинова буря” при усложнения на COVID-19.
„Предизвикахме агресивни цитокинови бури при мишки, подобни на тези при пациенти с COVID-19, които са в много критично състояние, и излекувахме 100 процента от тези, които получиха молекулите“, каза проф. Раз Йелинек от Университета „Бен Гурион“. „Всички останали мишки умряха в рамките на два – три дни след предизвикването на възпалителния процес. При тези, които получиха молекулите, клиничните маркери се подобриха до нормални нива и те оцеляха. Ако се окаже, че молекулите може да бъдат използвани при критично болни хора и да имат същия ефект, би било прекрасно“.
Изследването на цитокиновата буря е част от поредицата експерименти, проведени от проф. Йелинек и неговия екип, след откриването от тях на две молекули във ферментиралата млечна напитка кефир. „Изследването ни кара да вярваме, че можем да произвеждаме лекарства и терапевтични средства въз основа на тези молекули“, каза той. „В тях ще се използват както противовъзпалителните свойства на молекулите, които противодействат на свръхреакцията на имунната система, така и антибактериалните качества, които идентифицирахме.“
Експертът по микробиома Еран Сигал от Института „Вайцман”, който е скептичен към популярните твърдения за ползата от пробиотиците, заяви, че новото изследване е „стъпка напред“, защото предоставя рецензирани научни познания. Бактериалният аспект на изследването наскоро бе публикуван в рецензираното издание Microbiome, а бизнес подразделението на Университета „Бен Гурион” – BGN Technologies, създаде стартъп, за да проучи потенциала за комерсиализиране на молекулите. „В момент, когато антибиотичната резистентност е реален проблем, тези молекули не атакуват директно бактериите, а по-скоро блокират комуникацията между тях, което означава, че бактериите няма да имат шанс да развият механизми на резистентност“, каза проф. Йелинек.
