Такова бе атрактивното заглавие на събитие, организирано от Катедрата по биоетика на Факултета по обществено здраве към МУ в София на 15 май т. г. в неповторимата атмосфера на клуб „Перото”Част от “Седмицата на разнообразието” по проекта INGENIUM, събитието бе и своеобразен принос на катедрата към отбелязването на 30-годишнината от основаването на факултета.
Презентациите, дискусиите в неформална среда и сериозността на анализите ярко потвърдиха креативния път – както на преподавателите, положили основите на факултета преди три десетилетия, така и на настоящия екип от знаещи, модерно мислещи, различни в направленията си и разнообразни в изявите си учени.
Деканът на ФОЗ проф. Александрина Воденичарова, ръководител на Катедрата по биоетика, откри с поздрав към участниците – от eкипа и от всички структури на факултета, от университета. Тя изрази удовлетвореност, че в залата присъстват много студенти и докторанти – самите те доказателство за силата на разнообразието в различните му форми.
- Разнообразието е това, което ни събира в търсенето на новото, разнообразието движи света напред, изтъкна в приветствието си зам.-ректорът на МУ в София проф. Венцислава Пенчева.
Въведението по темата стана възможно чрез няколко встъпителни презентации.
Доц. Нели Градинарова очерта па-
раметрите на проекта INGENIUM, който включва университети от 10 държави – предпоставка за формиране на общ европейски алианс. В различни форми студенти и млади хора учат, дискутират и чертаят посоки за промени в няколко направления: общи принципи за недопускане на дискриминация и на социална изолираност; реализиране на приемственост между средните училища и университетите, основно в програмите за обучение; многоезичието като бариера и роля на допълнителния език в подготовката на студентите; постигането на здравословен кампус – в университета, в общежитията, в администрациите, което би подпомогнало напредъка в промоцията на здраве в различните й аспекти.
Презентацията на тема „Дигиталното благополучие в контекста на разно-
образието:свързване на технологиите и здравното образование“ бе представена от гл. ас. Симеон Славчев. Той изтъкна многообразието от възможности на дигитализацията да въздейства върху личността – в личен, професионален и обществен аспект, спря се на понятието digital wellbeing, което най-общо означава поддържане на здравословна връзка с технологиите чрез познаване на отражението им върху менталното, физическото, социалното и емоционалното здраве на личността. Презентацията завърши с интерактивна анкета с участието на всички присъстващи.
„Културното смирение в здраве-
опазването“ бе темата, представена от проф. Александрина Воденичарова и доц. Елисавета Петрова – Джеретто. След като разкри определението на ЮНЕСКО за култура, доц. Джеретто обобщи, че културното смирение означава да „търсим себе си като партньори за другите” и зависи от собственото разбиране кои сме, какви сме, как приемаме междуличностното общуване и как понасяме колективното влияние. В контекста на здравето като способност да се адаптираме към обстоятелствата, доц. Джеретто изтъкна, че отношението лекар пациент е „винаги властово” и поражда усещане за подчиненост и непълноценност. Темата продължи проф. Воденичарова, като проследи културното смирение от гледната точка на биоетиката. Тя се спря на вечния въпрос за релацията между живот и морал, на проблемите, които създава доминирането на една личност над друга. И подчерта в заключение, че „бързото развитие на медицината се случва преди по-дълбоко разбиране и възприемане на ценностите”. Лекцията завърши с класическия цитат на Аристотел, който преди векове е написал „Да образоваш ума, без да образоваш сърцето, изобщо не е образование”.
Доц. Йоана Симеонова говори по темата „Акултурация и здраве“. Тя определи акултурацията като невъзможност на личността да се приспособи, което се отнася за всяка група чуждестранни студенти поради културния шок, който изпитват в новата среда. Лекторката изтъкна, че е нужно да възприемаме чуждестранните студенти като социална група мигранти, презразположени към акултурален стрес поради разминаване между очаквания и реалност, невъзможност за адаптация. Тя цитира данни от анкета сред тази група студенти, логичен обект за анализ в аспекта на разнообразието.
След презентациите в залата стана оживено и вълнуващо, защото присъстващите студенти и докторанти имаха възможност за пряка дискусия със своите преподаватели. В Седмицата на разнообразието анализираните теми бяха пъстър букет от стимулиращи ума предизвикателства, противоречиви и многообразни, неразривно свързани с многопластовото отражение на здравето и болестта върху отделната личност и върху обществото като цяло:
Дискусията “Етични дилеми във връзка с края на живота – евтаназия и асистирано самоубийство” бе модерирана от доц. д-р Радка Горанова. Гл. ас. д-р Николета Левенти преведе събеседниците си през дебрите по темата-„Изкуствен интелект в здравеопазването – етични аспекти“. Въпросът за “Етични аспекти, свързани с началото на живота” бе разискван с вълнение и жар, модератор бе доц. д-р Наталия Щерева;
Доц. Нели Градинарова очерта в разговора около кръглата маса “Етични и правни въпроси, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки”, Темата съществува още преди тези медицински дейности да станат практика в лечебните заведения, но остава винаги актуална поради сблъсъка на емоции и решения в трудни за всеки човек моменти.
Въпроси и съмнения се откроиха в разговора за „Потенциал на културното смирение и състраданието в здравеопазването и медицината. Биоетичен подход”, умело навигиран от доц. Елисавета Петрова-Джеретто;
“Правно-етични аспекти, свързани с правата на пациента” в светлината на напредъка в медицината бяха анализирани на кръглата маса с модератори ас. Елена Манолова и ас. Кремена Иванова.
Всички участници получиха сертификати. И което е по-важно – научиха все повече, за да продължат търсенията си
в така многообразната сфера на биоетиката.
