Резултатите от изпълнението на проект за Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания бяха представени на 29 ноември т.г. в Медико-биологичния комплекс на МУ в София.
Събитието откриха зам.-ректорът по наука и акредитация на МУ проф. Валентина Петкова, проф. д-р Николай Лазаров, председател на Изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания“, ръководителят на проекта акад. д-р Ваньо Митев. Официален гост от Министерството на образованието и науката бе д-р Милена Дамянова, директор на Дирекция „Наука“.
В словото си проф. Петкова подчерта голямото значение на придобитата апаратура и оборудване за разширяване възможностите за достъп до върхови технологии на всички медицински специалисти от МУ в София и МУ в Пловдив.
Основа на консорциума е изграденият през 2006 г. в МУ в София Център по молекулна медицина (ЦММ). Той е реализиран с подкрепата на проекти, финансирани от Европейския съюз по Шеста рамкова програма (FP6), и от фонд „Научни изследвания“ към МОН. През 2008 г. ЦММ се развива като Национален център за върхови постижения в геномиката, протеомиката и е фокусиран върху молекулярно-медицинските изследвания и обучение. „Науката сама по себе си носи удовлетворение, но най-голямото удовлетворение е да се помогне на пациентите“, подчерта координаторът на проекта проф. Р. Кънева от Катедрата по медицинска химия и биохимия към МУ в София.
Националният университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ) включва структурни звена – Център по молекулна медицина, МУ в София, Център по молекулярна биология и имунология, МУ в Пловдив, катедри и лаборатории в двата водещи медицински университета. В комплекса се извършва изследователска дейност от 2010 г. до момента със средства, предоставени от фонд „Научни изследвания“ към МОН в размер на 6,235 млн. лв., информира още проф. Кънева.
Сред изградената инфраструктура, част от която беше демонстрирана по време на представянето, са:
– Сектор „Биобанкиране“ на ЦММ, който е оборудван с най-съвременна апаратура за обработка, изолиране и съхранение на биологични проби и съхранява уникална колекция от над 20 000 ДНК и над 3000 тъканни проби;
– Сектор „Геномика“ на ЦММ е оборудван с апаратура за геномни изследвания – следващо поколение секвениране и микрочипов анализ, която позволява да се посрещнат предизвикателствата на модерната наука, но предоставя и възможност за диагностични изследвания – както за чести заболявания като аутизъм, епилепсия, умствено изоставане, така и за редки генетични болести;
– Сектор „Лазерна микродисекция“ разполага с криостат и системата за лазерна микродисекция с високотехнологичен микроскоп, който позволява прецизно изолиране и работа с клетъчни култури и клетки от туморна тъкан;
– Сектор “Метаболомика” и Лабораторията за анализ и синтез на биологично активни вещества в Катедрата по медицинска химия и биохимия са оборудвани с апаратура от най-ново поколение, предоставяща възможност за масспектрометрично определяне профила на протеини, пептиди и метаболити;
– Сектор “Клетъчно и тъканно култивиране” и Лабораторията по сигнална трансдукция са модерно оборудвани за клетъчно и тъканно култивиране и провеждане на функционални изследвания;
– Лабораторията по хемодинамика и бъбречни функции и Лабораторията по вегетативна регулация към Катедрата по физиология, МУ в София, са оборудвани с модерна апаратура за работа с опитни животни, функционални изследвания и изучаване на сърдечно-съдовата и бъбречната функция;
– Централната лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология на Александровска болница и Катедрата по клинична лаборатория и имунология са дооборудвани с апаратура за прецизни биохимични изследвания и контрол на лечението;
– Центърът по молекулярна биология и имунология към МУ-Пловдив е дооборудван за съвременни молекулярно-генетични изследвания и биобанкиране.
Научните изследвания, извършвани в Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания, са с голямо социално значение за здравето на българската нация. Своевременното навлизане на научните постижения в здравната система, въвеждането на принципите на прецизираната медицина ще гарантират правото на достъп до тях за всички нуждаещи се и ще доведат до по-оптимално разпределение на разходите в здравеопазването.
В резултат от изпълнението на проекта е постигната критична маса от експертиза и технологични възможности, която дава нов тласък на изследванията в областта на молекулната медицина, генетиката и епидемиологията в България в постгеномната ера. Налице са успешни примери за бързото внедряване на научните постижения в диагностиката и профилактиката на редки генетични заболявания, на чести социалнозначими болести, особено в съпътстващата диагностика при таргетна терапия и лекарствения мониторинг. Осигурена е възможност на българските граждани да бъдат предоставени най-съвременни диагностични генетични изследвания на конкурентни цени и да бъде определено подходящото лечение съгласно най-високите научни и клинични стандарти.
– Фонд „Научни изследвания“ има амбицията и намерението да обяви два нови конкурса за използване на съществуващата и дооборудване с нова научна апаратура, заяви председателят на ИС на фонда проф. Лазаров.
Тържество на мъдростта
100 години от създаването на Катедрата по физиология на Медицинския факултет бяха чествани на 7 декември т.г. във Втора аудитория „Проф. д-р Начо Начев“ на Медикобиологичния комплекс на МУ в София.
Катедрата по физиология е една от най-старите в Медицинския факултет, създадена е през 1918 г., почти едновременно със сформирането на факултета. Един от бележитите ръководители на катедрата е акад. Димитър Ораховац, учен със световно признание, поставил основите на модерните физиологични науки в България, блестящ преподавател и експериментатор.
На честването ръководителят на Катедрата по физиология проф. Радослав Гърчев изнесе кратко слово, в което запозна аудиторията с историята на катедрата, научните направления, разработвани през годините, постиженията в експерименталната дейност и обучението на студентите в университета, както и на многобройните кръжочници.
Поздравления поднесоха ректорът на МУ в София проф. Виктор Златков, ректорът на МУ в Пловдив чл.-кор. проф. Стефан Костянев, деканът на МФ чл.-кор. проф. Иван Митов, декани на факултетите на МУ в София, гости от БАН, от медицинските университети в Пловдив, Варна, Плевен, от ТУ в Стара Загора, НСА и много други.
- Катедрата по физиология играе основна роля в обучението на студенти по медицина, дентална медицина, фармация и за изграждане на физиологични кадри в Медицинския университет в София, в страната и чужбина. Членовете на катедрата преподават с професионализъм, всеотдайност и стремеж към високи цели, заяви в поздравителното си слово ректорът на МУ проф. Виктор Златков. – Сигурен съм, че както досега ще продължавате да предавате своите мъдрост, опит и знания на младите колеги с всеотдайност и любов.
Почетни плакети „100 години Катедра по физиология“ бяха връчени от проф. Гърчев на ректора на МУ в София, на декана на МФ, на директора на Института по невробиология в БАН, на ръководители на катедрите по физиология в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, чиито основи са поставени от сътрудници на най-старата физиологична катедра в България.
Тържественото честване завърши с поетично-музикална програма със стихове от четирима физиолози от катедрата – доц. Стефа Белчева, д-р Димитър Михов, д-р Николай Стойнев и д-р Джина Дундова-Панчева, както и с изпълнения на цигулковото дуо Ангел Станков-Йосиф Радионов.
Половин век преподавателска и научна дейност
На Открит катедрен съвет, проведен в аудиторията на УМБАЛ „Св. Екатерина“ в края на ноември т.г., Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към Медицинския факултет в София отбеляза тържествено 50 години от създаването.
Събитието бе уважено от ректора на Медицинския университет в София проф. Виктор Златков, декана на Медицинския факултет чл.-кор. проф. Иван Митов, много преподаватели и гости.
В приветственото си слово проф. Златков отбеляза значимостта на специалността анестезиология и интензивно лечение, важността на катедрата за развитието на медицинските кадри, ролята на приемствеността при изграждане на институцията и въвеждане на специалността като част от образователния процес на останалите висши медицински училища в страната.
По случай юбилея, от името на Ръководството на МУ в София проф. Златков връчи на Катедрата грамота и „Почетен знак на ректора“ с пожелания за здраве, дръзновение, нови професионални и творчески успехи.
Ръководителят на катедрата проф. Силви Георгиев изнесе доклад за етапите на развитие – от началото през 1968 г. до наши дни. Връчени бяха награди и плакети „50 години КАИЛ“ на декана на МФ, както и на преподаватели с принос в развитието на катедрата: проф. Пламен Кенаров, доц. Панайот Димитров, доц. Стефан Хинев, доц. Еленка Танева, доц. Теодора Коева, д-р Олга Петрунова, д-р Тодор Ковачев, д-р Живко Черкезов и други.
