Българската генерична фармацевтична асоциация – БГФармА, напоследък засили своите активности в търсене на обществено разбиране – както за ролята на генеричните продукти в условия на непрестанен финансов недоимък на здравеопазването, така и за лостовете за постигане на прозрачна и ефективна лекарствена политика в полза на цялото общество.
След поредица от срещи бе организиран и задълбочен семинар за журналисти, където темата бе представена многостранно с ясно говорещи цифри и факти, които на базата на доказателствата защитават тезата в заглавието. По време на презентациите многократно бяха чути понятията устойчивост, балансираност, стабилност, отнесени не само към регламентите на лекарствената политика, но и на цялата здравна система у нас.
Във встъпителното си слово председателят на БГФармА Николай Хаджидончев обоснова с аргументи и факти огласената и преди време идея – лекарствената политика може да стане устойчива само ако се опира на консенсус между политическите сили, чертаещ стратегия за години напред. Според Хаджидончев е нужно политици от всички партии, както и независими доказани експерти да седнат на една маса, да опишат в близък и далечен план пътя за развитие на лекарствоснабдяването и лекарствопотреблението, да се подпишат. И да оставят експертите да облекат планираното в конкретни решения, които да бъдат независими от политическата конюнктура. Председателят на асоциацията изтъкна твърдото намерение на ръководството да работи за такъв национален консенсус въпреки недоверчивите коментари на здравните журналисти, изразяващи скептицизъм въз основа на досегашен опит.
Владимир Афенлиев, член на борда на Европейската генерична асоциация с дългогодишен експертен опит, подробно се спря на основни характеристики, които дават отговор на въпроса защо в Европа и света се работи за увеличаване на пазарния дял на този вид медикаменти, защо много страни избират прогенеричната политика като елемент за постигане на стабилност на здравните си системи.
Г-н Афенлиев започна с факта, че в своя доклад за България Световната банка изтъква стурктуроопределящата роля на българската фармацевтична индустрия в националната икономика, тъй като производителите на генерични лекарства у нас осигуряват заетост на 15 хил. български граждани, инвестират в нови технологии и производства, а годишният им производствен капацитет възлиза на 21 млрд. таблети и капсули, 200 млн. ампули, бутилки сиропи и унгвенти, 125 т субстанции. Поради появата на генерични медикаменти в последните 5 години средната цена за ден лечение у нас се е понижила почти пет пъти в основни терапевтични групи – ангиотензин 2 антагонисти, антидепресанти, антиепилептици, антидиабетни средства и др. В същото време обаче данните сочат, че в структурата на разходите на НЗОК за лекарства генеричните заемат 25%, а останалите 75% отиват за оригинални медикаменти. Докато в същото време експертите изчисляват, че българският болен доплаща до 66 процента от цените на лекарствата, които потребява. На семинара многократно бе подчертано незаменимото място на иновативната индустрия в тежки болестни направления, където се търсят и постигат значителни терапевтични ползи. Този факт е най-силното доказателство за възможността да се осигурява достъп до лечение на тежките заболявания, като се спестява. Как – чрез по-добро реимбурсиране и по-ясно регламентиране на изписването на генерични продукти в сфери на масовите социалнозначими заболявания. Практиката у нас обаче е друга.
Лекторите изтъкнаха натиска на системата на рефериране върху определянето на цените на медикаментите, както и върху определяне на процента на реимбурсиране. Те смятат, че, първо, трябва да се отчита обемът на пазарите в референтните страни. Второ, да се търсят държави със сходни системи за лекарствено ценообразуване, защото често „разминаванията“ са драстични. Цитирани бяха факти как генерични продукти от сферата на психиатричното лечение например отпадат от списъците на НЗОК за реимбурсиране и ще бъдат изтеглени от пазара поради недостатъци на реферирането. Припомнено бе и изтеглянето на генеричен имуносупресив за трансплантирани, което увеличи разходите на държавата в тази сфера с 1 млн. лева.
За да илюстрират становищата си, лекторите цитираха цифри и факти за прогенеричната политика на страните от ЕС, където в производството на генерични медикаменти са ангажирани повече от 150 хил. европейски граждани. Изчислено е, че в периода от 2001 до 2013 г. поради въвеждането на повече генерични продукти средната цена на лекарствената терапия е намаляла с 60 %. Цифрите сочат още, че от 36 млн. души в ЕС, болни от диабет, 20 млн. са лекувани с генерични медикаменти, а 48 млн. – от 82 млн. европейци с хипертония, ползват генерици. Тъй като фармакоикономическите изследвания там са на особена почит, пресметнато е още, че 54% от използваните лекарства в страните от ЕС са генерични, като разходите само за тях са едва 21% от общите разходи за лекарства, с което се осигуряват спестявания на здравните системи в размер на 35 млрд. евро годишно. При такива цифри няма какво да се добави. В тези страни, в които ролята на генеричните медикаменти в цялостната лекарствена политика е осъзната, са създадени съответни правила и действат необходимите регламенти. Във Франция например е регламентирано, че 65% от изписваните лекарства в сферата на сърдечно-съдовите заболявания трябва да бъдат генерични, в Белгия също е определен процент за генеричното изписване, в Унгария действа специализиран софтуер за контрол какво се предписва. Най-запомнящ се обаче е примерът от Хърватска – най-младия член на ЕС, където от септември миналата година действа компютърна система лекар-рецепта-аптека и са определени референтни цени, до които лекарят може да предписва лекарства.
Европейската генерична асоциация /ЕГА/ днес има значим авторитет, участва в много от дебатите, инициирани от дирекция „Здраве и потребители“ към ЕК, дори в навечерието на изборите за Европейски парламент провежда среща с кандидатите за председател на Европейската комисия. ЕГА постепенно налага своята идея по отношение на патентната защита на оригиналните продукти – в последните години, преди да изтече патентът, да се разреши на генеричните компании да подготвят свое производство, да имат право да изнасят в страни извън ЕС.
Друга тема – обект на семинара, бяха биоподобните лекарства с акцент върху тяхната роля, като се отчита фактът, че става дума за огледален образ на референтния продукт със същите показания, със същите качество, безопасност и ефикасност. Днес одобряването на биоподобни продукти става от ЕМА по централизирана процедура за целия Европейски съюз. Германия е първата страна, въвела тяхното използване, и то в твърде голям обем, добра е системата за предлагане на биоподобни медикаменти в Румъния и в Гърция.
Препоръките за България в аспекта на прогенеричната политика на ЕС включват няколко приоритета. На първо място естествено е пациентът, комуто генеричната индустрия естествено предоставя по-голям достъп до лечение – известно е колко болни у нас си купуват предписаните лекарства на отделни блистери, колко спират лечението си предварително, колко ограничават въобще посещенията си при лекар по финансови причини. Втори приоритет в прогенеричната политика е качеството – в тази сфера продължава битката с битуващите мнения относно безопасността и ефективността на генериците, не е преодоляно мисленето за недостатъчност в качествата на продукти, които са произведени по правила за добра производствена практика, еднакви с правилата при оригиналните продукти. Приоритетът стойност на генеричните медикаменти не се обсъжда – доказано е колко се спестява и колко средства остават, за да бъдат пренасочени към терапевтични области, където иновативните медикаменти са незаменими. Важно място сред приоритетите заема и едно често употребявано у нас, но не и изпълнено със съдържание понятие – партньорството. От БГФармА не отричат необходимостта от баланс в използването и реимбурсирането на оригинални и генерични препарати, но настояват за по-широко присъствие тогава, когато се вземат решения, когато се дискутират посоките и се води дебат за оценката на здравните технологии. От асоциацията смятат, че наред с баланса на интересите трябва да се работи за устойчивост на системата, което означава и приемственост в политиките, неподвластна на честите промени – в структурата и ръководството на Изпълнителната агенция по лекарствата, в мястото и правилата на националния съвет по цени и реимбурсиране, в подходите на НЗОК към проблема лекарства, заплащани от институцията.
Не на последно място бе обсъждан и въпросът за голямата роля и отговорност на лекарите, които предписват. Естествено е, че специалистите желаят да осигурят на болните безопасна и висококачествена терапия. Затова от асоциацията смятат, че трябва да се обръща повече внимание на световните guide lines, където е постигнат баланс. Но всички признават, че постигането на балансирана политика у нас зависи от държавата и нейните лостове да регулира, да коригира и определя правилата в изграждането на национално отговорна лекарствена политика. По темата аргументирано говориха д-р Е. Тасовски, д-р Кр. Левентиев, П. Петков, Ф. Станиславов, Ив. Урумов, Р. Казаков, които разгледаха многостранните аспекти и споделиха тревога за това, че над 30 генерични продукта са „излезли“ от позитивния лекарствен списък поради спиралата на дъмпинга, че не се вземат мерки срещу явлението българският пациент да доплаща голяма част от стойността на лечението си, че държавата не е адекватен платец на здравните вноски на определена категория граждани, които обаче потребяват голям обем от публичния ресурс, и т.н.
Изводите от изказванията, дискусията и споделените разбирания не са нови – добрата рецепта за балансирана лекарствена политика изисква обществено разбиране и политически консенсус – неподвластни на конюнктурни интереси, стратегически начертани и тактически осигурени чрез мъдри държавни решения.
Звучи добре. Постига се трудно. Дебатът продължава.
