“The cure for pain is in the pain”
Тази древна мъдрост се приписва на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Румù /1207 – 1273 г./, повече известен като Румù – персийски поет, философ, мюсюлмански духовен учител и суфистки мистик, живял по време на т.нар. Златен век на исляма.
Цитатът подсказва, че категоричното излекуване и приключване на страданието често настъпват чрез директното противопоставяне на болката, а не чрез избягването или потискането й. Цитатът внушава, че чрез познаване и изстрадване на болката човек може да разбере корените на възникването й, да се поучи от тях и категорично да открие пътя към лечението.
Чрез опознаване на болката човек може да разбере произхода й – дали е от травма, текущо страдание, или от отминали събития. Не съпротивата, а приемането на болката е крайъгълен камък за нейното излекуване. Обобщено, цитатът е напомняне, че колкото болката е предизвикателна и некомфортна, толкова тя е силен катализатор за излекуване и промяна, ако се възприема с разбиране.
Разбира се, всичко това бе добре известно на участниците в XII конференция за изследване и лечение на болката, организирана в средата на юни т.г. в Хисаря. Анестезиолози и реаниматори, онколози, невролози, ревматолози, лекари с различни специалности обсъждаха аспекти на болката професионално и задълбочено, дискутираха с разбиране – в числа, проценти и дози, подходи и методи за овладяване и лечение на болката на своите болни, с която воюват всеки ден.Тон на събитието даде встъпителната лекция на гост-лектора проф. Катерина Аурилио, която запозна аудиторията с мисията на Европейската асоциация за изследване и лечение на болката – EFIC. Лекторката подчерта, че „задачата на EFIC е да трансформира знанията за болката през следващото десетилетие чрез обучение, изследователска дейност, чрез изпитване и налагане на нови клинични подходи във всекидневната практика”. Проф. Аурилио разясни в подробна презентация и стратегията за превенция преди преминаването на острата болка в хронична. Тя даде ценни съвети по темата за алодиния – болка, дължаща се на стимул, който обикновено не провокира болка, за болката в първите дни след операция, за периоперативното обезболяване.
Исторически обзор направи доц. Ралица Маринова в лекцията си „Болката – от древността до опиоидите днес”. Тя припомни древни познания за опиума, билките, за мухъла, поставян върху рани, за коката, която дъвчели инките, и други похвати, за които разказват древните книги. Доц. Маринова се спря и на днешния биопсихологичен модел на болката, според който болката не е само биологичен феномен, а е комплекс от биологични, физиологични и социални фактори. Този модел подсказва, че всички тези фактори са взаимосвързани и динамично въздействат върху възприемането на болката от отделния индивид. Лекторката дори представи пред аудиторията анализ как изкуственият интелект все повече се използва, за да подобри начина за разбиране, подхода и мениджмънта на болката, главно на хроничната. Изкуственият интелект /ИИ/анализира различни данни, включително физиологични маркери, израз на лицето и пациентски записи, за да персонализира лечебните планове и да мониторира прогреса в овладяването на болка. Изтъкнато бе още, че ИИ може също така да предскаже изхода от терапията, което означава да предложи по-ефективни интервенции.
Доц. Маринова проследи историята и опита от приложението на опиоиди в лечебната практика, прехвърлянето на употребата им отвъд лечебните цели, проучванията за пристрастяването и мерките срещу това. Дори цитира данни, че в САЩ на ден умират по 44 пациенти, на които специалисти са предписали опиоиди. И така аргументира тенденцията да се органичава постепенно изписването им, като подчерта в заключение, че доброто решение е мултимодалната аналгезия.
Задълбочена и основана на доказателства бе лекцията на доц. Николай Йорданов, началник на отделение „Палиативни грижи” в КОЦ – Враца, който определи управлението и контрола на болката при рак като основа на качествената палиативна грижа. Професионално и изчерпателно специалистът разгледа общото и индивидуалното при раковата болка от различен произход, на различен етап от развитието на болестта. Доц. Йорданов изтъкна още „В основата на болката стои страданието, което не идва само от болката… Когато избираме комбинация за обезболяване не бива да забравяме, че рискът от странични ефекти е по-малък от страданието на болния и от смисъла на запазването на достойнството му”.
Доц. Йорданов направи изключително сериозен анализ на палиативните медицински грижи като смисъл, съдържание и практика. Спря се на историята по въвеждането им у нас, на наличните структури и ресурси. И изтъкна, че „палиативните грижи са насочени към болния човек, а не към болестта. Докато анестезиологията и реанимацията добавят дни към живота, то палиативните грижи осигуряват качество на дните живот…” Спря се и на нормативните документи в тази сфера, на историята по изработване и въвеждане на стандарт по палиативни грижи – внасян за обсъждане още през 2013 г., през 2014 г., и риторично попита къде е стандартът днес. Експертът анализира числа и данни за нуждаещите се от палиативни грижи, за цените, които болните и близките им плащат за обезболяване. И тъжно обобщи в за-
ключение – „вероятно толкова много са непреодолимите препятствия пред ка-
чествената палиативна грижа у нас, защото болните не могат да излязат на протест”.
В друга сесия участниците дискутираха съвременната терапия на дискогенната болка, хомеопатичното лечение на невропатичната болка в онкологията, мониторинга  на леченето в комплекса на анестезията, интра- и постоперативната болка в торакалната хирургия и др.
Обект на оживено обсъждане станаха темите „Лечение на болката – обект на анестезиологията или хирургията”, кой да лекува острата УНГ-болка, от което се роди и предложението да се настоява анестезиолозите да получат право на леглова база специално за мениджмънт на болката.
Безспорен акцент бе лекцията на проф. Златимир Коларов, участник в конференциите вече 12 пъти, който го-
вори за неправилно лекуваната болка през погледа на ревматолога, за лошо лекуваната болка, за болката като биологичен феномен с негативен знак , но с позитивен смисъл. И подчерта, че само мултидисциплинарният подход може да повиши качеството на овладяване на болковите синдроми. Залата притихна и с интерес проследи филма на режисьора В. Фиданова Коларова „Болка – Dolor” – документален филм в стил Discovery за болката, с исторически преглед на различните социални, медицински и религиозни възгледи за страданието, болката и изцелението, с 3D анимация на болковия апарат и предаването на болковите импулси от периферните рецептори до главния мозък.
Сериозно и със съпричастие специалистите обсъждаха в третата сесия на конференцията „Болката в детска възраст” – едно необятно поле за търсене и откриване на нови подходи, за повишаване на ефективността и ефикасността на терапията, за скалите за оценка на болката при деца, седацията в дет-
ска възраст, за обезболяването и управлението на анестезията при конкретни болестни състояния в детска възраст и др.

Председателят на организационния комитет и на Българската асоциация за изследване и лечение на болката проф. Атанас Темелков се спря на тънкостите в дейността на специалистите от недотам познатата специалност анестезиология и реанимация, подчерта многопосочността на отговорността за всеки пациент и необходимостта от вземане на важни решения съобразно индивидуалната склонност към алергични реакции, тежестта на хирургичната интервенция, теглото на пациента и стриктното определяне на дозата.
- На конференцията присъстват много млади колеги, които специализират анестезиология, ето защо съм оптимист за нашето бъдеще, потвърди проф. Темелков. – Разбира се, трябва да продължим усилията за ранна ориентация на младите лекари, за тяхното възнаг-
раждение и създаване на условия за кариерно развитие. Проява като днешната е част от тези усилия. Тематичните сюжети бяха ориентирани върху болката като факт и феномен на човешкия организъм: невропатична, ревматологична, онкологична, следоперативна. Интерес за всички колеги представляваше и споделеният опит за организацията и структурата на т. нар. центрове за лечение на хронична болка. Обсъдихме професионално и възможностите на алтернативни методи за лечение на болката. И съвсем сериозно комплексно разгледахме голямата тема за онкологичната болка и нейното овладяване.
Смятам, че пред нашата специалност се очертават хубави дни – както установяваме, тя се е зародила заедно с човека, ще се развива, докато има човечество. Добре е, че младите колеги поставят своите проблеми и за финансирането, и за клиничните пътеки, и за своето развитие напред. Доказано е, че от 5 до 10 години се изгражда един анестезиолог, а опитност за работа в интензивно отделение се постига за 15 години. В нашата специалност парите не са на първо място – там е пациентът – да се диагностицира, да се реанимира, да бъде обезболен. Такива сме ние и продължаваме напред, изтъкна още проф. Темелков
В неформалните разговори на научното събитие стана дума за обществената болка от случващото се у нас в сферата на палиативните грижи в светлината на разкритията в Ягода и на други места. Както и за политическата болка от близки и по-отдалечени от страната военни конфликти. За съжаление, рецептата за тези болки не е в ръцете на анестезиолозите. Но пък лекарите винаги могат да подскажат мъдри решения, каквито те взимат всеки ден и всеки час…