Тази подборка е документален разказ за повече или по-малко известни (или съвсем неизвестни) герои от Априлското въстание, чието призвание е било не да участват в опасни съзаклятия, а да опазват здравето на хората. Любовта им към Отечеството се оказва по-силна. Ние помним тези последователи на Ескулап по кървавите табии на въстанието.
ПАВЕЛ СТАНЕВ БОБЕКОВ – член на Подготвителния комитет в Панагюрище, хилядник на народната войска, председател на Привременното правителство. Роден в Панагюрище на 26 октомври 1852 г. Учил в Цариград във военномедицинското училище, откъдето трябвало да излезе с чин медицински майор. Той обаче прекъсва образованието си и се завръща в родното си място, за да подготвя бунта. Поколенията познават Бобеков като революционер и вожд на панагюрските въстаници. Но сме длъжни да признаем, че той е почти оформен лекар. След потушаване на въстанието бяга в Румъния, а след избухването на Руско-турската освободителна война е привлечен в главното командване на руската армия, като специалист по българските въпроси. С щаба на генерал Гурко Бобеков преминава Дунава и достига до Стара Загора, където взема участие в боевете. По-късно заболява тежко. Умира на 29 октомври 1877 г. на 25-годишна възраст. Паметни за поколенията са последните му думи: „Умирам, мамо, спокоен за това, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължах…“.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ЗАФИРОВ е лекар и аптекар в Панагюрище по време на Априлското въстание. Той е един от многото, жертвали себе си в онези бурни дни. Заради такива като него сме длъжни по-често да поглеждаме в архивите. А там намираме следното  свидетелство, издадено от Панагюрското поборническо опълченско дружество „Оборище“ на 24 октомври 1927 година. В свидетелството пише: „…Покойният Георги Зафиров, който се помина през 1910 г. на 3-ий април, беше действително поборник от Априлската средногорска революция… Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано от великия апостол революционер Васил Левски… С апостола революционер Георги Бенковски се запозна в първите дни на месец февруари 1876 година. Нему Бенковски и комитетът възложиха да набави превързочни материали и медикаменти, нужни за въстанието. Преди провъзгласяване на въстанието той цереше всички комитетски хора даром, а при провъзгласяването на въстанието на 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редове на въстаниците… Даваше медицинска помощ, даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти, изпълняваше длъжността лекар най-добросъвестно и акуратно. При потушаване на въстанието и при влизането на османските войски на 30 април в Панагюрище нему бяха разграбени всичките му недвижими имущества и пари от турските войски и къщата, и аптеката му бидоха изгорени… По предателски начин биде заловен от войската, окован във вериги биде откаран в Пловдивските тъмници, където би-
де осъден на смърт. Но поради смъртта на султан Азис биде помилван на затвор и впоследствие, по ходатайство на европейските консули, биде освободен…“. Признателните потомци трябва да помним неговите думи, според които своите дела той смята за „изпълнено задължение към Отечеството“.
ВАСИЛ СОКОЛСКИ е един от най-романтичните и привлекателни герои на Априлската епопея.
Жеравна е неговото родно място. Пътят на българските борци за свобода отвежда Соколски в Букурещ, където се записва във Висшата румънска военномедицинска школа. През 1873 г. се завръща в Жеравна и започва работа по специалността си. Той е един от тези, които за първи път след 500-годишно робство извикват пред очите на смаяните роби и пред целия свят: „На оръжие, братя! България е свободна!“ И, разбира се, за това те заплатиха с главите си. Очевидците разказват: „…След като се вдигна въстанието на 20 априлий, той тръгна с нашата чета, под предводителството на Бенковски, като изпълняваше още и докторската длъжност…“ Изключително впечатление прави държанието на Соколски пред съда, след залавянето му от поробителите. Той не само защитава честта си на революционер, но и доблестно поема върху себе си всички обвинения, за да спаси бунтовниците от Перущица. Осъдили го на смърт и бесилката била приготвена в квартал Мариша, при черквата „Св. Георги“ в Пловдив, закована на стрехата на едно здание. Но бесилката не издържала едрото тяло на героя и се счупила. Соколски останал жив и по турските закони и обичаи трябвало да бъде помилван. Но тираните никога не проявявали милост. Бесилката била скована отново, а Соколски през това време чакал спокойно и пушел цигара. Колко велик може да бъде героят пред лицето на смъртта, когато е потребно да се мре за България, когато печели за себе си безсмъртие и прави бесилото безсмъртно!
Архивите разкриват още факти. Оказва се, че героите медици от Априлската епопея (лекари, аптекари, фелдшери, акушерка) са не един и двама. С благоговение посочвам техните имена, без да съм сигурен, че някой не е пропуснат.
ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ – спицерин /аптекар/ и лекар, вожд на въстаниците от Брацигово. Известна на всички е неговата героична смърт – изгорен жив от турците, но последните му думи пред пашата били: „Аз ще умра, но и вашето царство няма да живее дълго!“ Ето я вярата на бунтовника, заради която приема мъченическата смърт.
ХРИСТИНА ХРАНОВА - участвала в отбраната на Батак, куриерка на Левски, първата практикуваща акушерка у нас след Освобождението.
РАШКО ХАДЖИСТОЙЧЕВ - медицински фелдшер и член на Революционния комитет в Копривщица.
ЯНКО АНГЕЛОВ - аптекар в Гюргево, член на Гюргевския революционен комитет, активно подпомага въоръжаването на българските революционери, включително и на Ботевата чета.
Д-Р СПАС ИВАНОВ АБРАШЕВ - лекар, член на Революционния комитет в Копривщица. По време на Априлското въстание в неговата „Спицерия“ (аптека) Тодор Каблешков пише прочутото „Кърваво писмо“.
Д-Р КИРО ПОПОВ - лекар, съратник на Левски, член на Революционния комитет в Карлово. Днес болницата в Карлово носи неговото име.
Д-Р ВЕНКО ГРЪМНИКОВ – освен вещ лекар и аптекар, той бил и пламенен родолюбец, покровител на Васил Соколски.
СПАС СПИЦЕРИНА - работи като билкар, аптекар и фелдшер.
Д-Р ХРИСТО ЧОКАНОВ - лекар, член на БРЦК, участник в Освободителната война.
ТОДОР КОШНИКОВ - фелдшер в Сопот. Дългогодишен член на революционния комитет в Сопот, участник във въстанието.
ИВАНЧО П. НЕДЕЛЧЕВ – според турските документи „аптекар на пловдивския градски доктор Рашко, близък с Васил Соколски и Георги Бенковски – главатари на въстанието“.
Д-Р РАШКО ПЕТРОВ ЧОРАПЧИЕВ - лекар в Пловдив, покровител и съучастник на Васил Левски и други революционери.
Д-Р ГЕОРГИ ДЕМИРЕВ - активен революционер в Нова Загора. Обесен от турците.
ЕНЮ БЛЪСКОВ - спицерин в аптеката на д-р Киро Попов в Карлово. Заради своята революционна дейност бива убит от турците в Пловдив през 1877 година.
Д-Р ДИМО КУЮМДЖИЕВ - лекар и аптекар. Участник в български революционни чети, в Опълчението, воюва на Шипка.
Надявам се, че читателите ще се съгласят с мен, че когато синовете и дъщерите на един поробен народ – призвани да се борят за здравето, изоставят благите мехлеми и се хванат за окървавените дръжки на пищовите, тогава народът заслужава своята свобода и своето величие!

Проф. д-р Гео НЕШЕВ

Откъс от едноименния документален сборник на автора