Между 17 и 20 ноември т.г. Правец бе домакин на VII Черноморски конгрес по неврохирургия и на ХХ Национален конгрес по неврохирургия.
Специално за „Форум Медикус“ председателят на организационния комитет проф. Марин Маринов разказва за основните акценти от събитието, както и за организацията на неврохирургичната помощ у нас.
- Това, което отличаваше тазгодишния форум, бе, че наред с най-изявените специалисти от страните от Черноморския регион участваха световноизвестни неврохирурзи от Германия, Франция, Белгия. Гостуваха общо 14 поканени лектори – специалисти с най-голям принос в областта на неврохирургията, които изнесоха доклади на много високо научно ниво. Сред гостите на научното събитие бе и най-големият жив неврохирург prof. Majid Samii от Института по невронауки INI в Хановер – бивш президент на Световната федерация на неврохирургичните общества. Доклад представи и prof. Rudolf Fahlbusch от същия институт. Сред лекторите личаха още имената на: prof. Jacques Brotchi от Белгия; представители на известната Лионска школа prof. Marc Sindou – с голям принос в областта на функционалните заболявания, и неговият наследник и последовател prof. Patrick Mertens. За пръв път имахме гости от арабски държави – проф. Ibrahim Sbeih от Йордания, който е високопоставен служител в Световната федерация и председател на Панарабското неврохирургично дружество. Тяхното участие и лекциите им станаха изключително ценна школа за младите български неврохирурзи.
По принцип по време на тези конгреси се стараем да не ограничаваме тематиката, но все пак в програмата се откроиха някои акценти. Наред с общообразователната част проведохме четири дискусионни панела, два от които бяха посветени на съвременно лечение на мозъчните тумори, в това число хипофизните аденоми, краниофарингеомите и менингиомите в селарната област.
Акцентът на третата сесия бе поставен върху новите методи и алгоритми в терапията на доброкачествените мозъчни тумори – глиомите на мозъка например. Обсъдени бяха модерни технологии, които се прилагат по време на самите интервенции – интраоперативен магнитен резонанс, интраоперативно неврофизиологично мониториране, т.нар. будна кранеотомия. Будната кранеотомия позволява по-добре да бъдат оперирани тумори, разположени във функционално важни зони, в които са ангажирани висши корови функции като говор, памет, двигателни функции и т.н.
Четвъртият дискусионен панел бе посветен на съвременното лечение на гръбначните заболявания – дегенеративни, травматични и т.н. Основният обсъждан въпрос бе дали видовете операции да бъдат свързани със запазване на подвижността или с обездвижване на оперирания сегмент. Бяха представени доклади в двете посоки, което бе предпоставка за изключително полезна дискусия. Много ползотворни бяха разискванията и по темата за терапията на съдовите заболявания на мозъка, в които участваха представители на т.нар. ендоваскуларно лечение и на класическата микрохирургия.
В рамките на проявата бе проведен и традиционният конгрес на неврохирургичните сестри. Представени бяха научни доклади, които са с по-практическа насоченост.
Смея да твърдя, че в България разполагаме с много подготвени специалисти, които работят на „равна нога“ с колегите от Европа. Така например в сесията, посветена на хипофизните тумори участваха не само неврохирурзи (в тази област имаме много натрупан опит), но и български ендокринолози от Ендокринологичния център в Лиеж. Те имат съществен принос към голяма част от публикациите на тази известна европейска школа.
В момента в страната практикуват около 140 неврохирурзи. Познаваме много добре изискванията за брой специалисти на един милион души население и като се знае честотата на заболяемостта, може да се каже, че техният брой е напълно достатъчен.
Може би действително съществува липса на равновесие в качеството на неврохирургичното обслужване в различните региони на страната. Налице е по-голяма концентрация на дейността в университетските центрове и най-вече в София. Това се дължи на струпване както на кадри, така и на технологии. Става дума за един екстензивен модел на развитие, който се е наложил през годините и е „заварено“ положение. В момента се търсят възможности тази тенденция да бъде преодоляна чрез оборудване на нови структури – във Варна например. От друга страна обаче, бих казал, че за малка страна като България ще бъде по-полезно и по-рационално да бъдат създадени на едно място специализирани референтни центрове по отделните проблеми. Това ще доведе и до по-ефективно използване на човешкия и на финансовия ресурс. Защото по начало патологията у нас не е толкова голяма и няма как едновременно да бъде разпределена в много звена, където колегите да трупат необходимия опит. И в момента повечето пациенти са концентрирани. Затова от организационна гледна точка може да се спори: дали навсякъде трябва да се развива неврохирургия или случаите на по-редки заболявания могат да бъдат обслужвани в един или два центъра в страната.
През последните години все повече лекари от различни специалности напускат страната. Този проблем не отминава и неврохирурзите в България. Въпреки това обаче засега успяваме да съхраним екипа, защото колегите са съпричастни към това, което правим. Говоря по-специално за клиниката към МУ в София, която в момента е разположена в УБ „Св. Иван Рилски“.
У нас съществува утвърден стандарт, който е в основата на практикуването на неврохирургичната професия. Както е известно обаче, в момента той е „залегнал под една шапка“ с общохирургичния стандарт. Имаме голямо желание да бъде изцяло прецизиран и отделен, като ще продължим да работим в тази насока. За българските условия стандартът има силата на закона. На Запад например се работи повече с т.нар. guidelines – препоръки и насоки, които са основани на т.нар. медицина, базирана на доказателства. Винаги, когато се създава guidеline по конкретен проблем и по съответната специалност, се отбелязва каква е доказателствената стойност на тази препоръка.
Разбира се, проблемите не са малко. Винаги започваме с факта, че клиничните пътеки са недофинансирани. През тази година преживяхме още едно намаление на тяхната стойност. Няма две мнения, че такава тежка патология като неврохирургичната, е крайно недооценена. Сравнявайки се със световните стандарти, у нас недооценяването на разходите за един болен е 4-5 пъти. Делегираните бюджети, неравномерното получаване на средствата от НЗОК, закъсненията на плащания за изработени дейности и недоброто заплащане на лекарския труд нарушават общия баланс.
Наблюдава се известно изоставане и по отношение на апаратурата. Но според мен тези звена, които имат желание да практикуват съвременна медицина, търсят начини да се оборудват с модерна техника. В България функционират такива клиники, болници и отделения и мога да кажа, че те работят на съвременно ниво. Но този въпрос е в ръцете преди всичко на болничните ръководства. Медицинският факултет към МУ в София има практика, която е утвърдена през годините – за апаратурно подпомагане на клиничните звена. Всяка година купуваме оборудване за милиони левове, което предоставяме на клиничните звена с идеалната цел да се помогне при разработване на проекти. Стараем се техниката да бъде на много добро ниво, за да позволи качествени научно-практически разработки. През тази година например за апаратура факултетът отдели 2,2 млн. лв. – диагностична, операционна, за докторанти и т.н. Винаги сме обвързвали инвестициите със съответен научен продукт.
Бих окачествил отминалия конгрес като исторически за нашата специалност. Това е първият голям международен форум в България, на който присъстваха около 50 чуждестранни гости и бе представена научна продукция на съвременно световно ниво. За много от лекторите, които са посетили целия свят, България бе държава, в която не са идвали по професионален причини. В същото време чуждестранните гости оцениха качеството на българските доклади. Нашите млади неврохирурзи пък изслушаха показни лекции, които могат да чуят, ако заплатят и отидат в чужбина. Нещо повече – те имаха лични контакти, като някои дори получиха покани за работа. Ние обаче не възразяваме, защото тези колеги се връщат после в България. Не бива да забравяме и десетте фирми, които много допринесоха за доброто ниво на проявата – генерален спонсор бе Medtronic, а втори спонсор – B. Braun Medical.
