По повод 150-годишнината от рождението, водени от дълбока почит към паметта и уважение към делото на родоначалника на българската офталмология акад. Константин Пашев, представяме основни данни от живота и дейността му.
Константин Михайлов Пашев е роден в Сливен на 18 февруари 1873 г. Той произхожда от известното заможно и заслужило семейство на хаджи Михаил Иванов Пашев. Виден член на това семейство е Хаджи Мина Пашев, на чието име и с негови средства е основан паричен фонд за поощряване на образованието на отличили се ученици. Семейната и обществената среда имат важно значение за прогресивното и патриотичното възпитание на К. Пашев.
Първоначалното си образование той завършва с отличен успех в Сливен през 1887 г., след което е изпратен да продължи образованието си в известния Роберт колеж в Цариград, като стипендиант на фонда „Хаджи Мина Пашев”. В колежа са преподавани природни науки, филология, езици, литература и философия, и е осигурявано широко универсално образование. К. Пашев завършва колежа с отличен успех, като придобива званието „Baccalaurei in artibus”.
Не е ясно кое е предизвикало интереса на К. Пашев към медицината. Основна подбуда вероятно е била желанието да служи на Отечеството – след Освобождението у нас е имало общо около 70 лекари. Възможно е да му е била известна дейността на д-р Иван Селимински, също виден гражданин от Сливен, и патрон на настоящата многопрофилна болница в града.
Интересът на К. Пашев към медицината го насочва към Медицинския факултет в Монпелие, където постъпва през 1893 г. Липсват данни защо К. Пашев избира така наречената малка специалност офталмология. Още през шестата година от обучението си той работи в офталмологична клиника и защитава с отличие дисертация в Лион за получаване на докторска степен по медицина. Дисертацията му е върху нов оперативен метод за екстракция на чужди тела, проникнали в дълбоките слоеве на роговицата: „Etude sur le renversement temporaire de la cornee”.
Притежаващ диплома „Доктор по медицина на Франция”, К. Пашев има право да остане на постоянна работа във Франция и нейните владения. Но към края на 1899 г. той се завръща в България, издържа успешно държавния си изпит и е назначен за ординатор в Очно-ушното отделение на Александровска болница в София.
Така започва вече неспирното все по-широко и дълбоко усъвършенстване на К. Пашев като офталмолог, докато достигне чрез тази „малка” наглед специалност световна слава на учен – изследовател и клиницист-офталмолог, която той пренася и на малкото си отечество. Още през 1895 г. той изказва мисълта да създаде у нас на черноморския бряг санаториум за бедни туберкулозни деца. Той поставя началото на активна научна дейност, където споделя резултатите и богатството на своите проучвания върху девствения клиничен материал у нас и представя проблемите на клиничната, теоретична, експериментална, профилактична и обществена офталмология пред световната общественост. Ученият задълбочава своите знания в областта на хистологията, хематологията и хистопатологията. Към научните и клиничните си интереси той прибавя и проучването на организираната профилактика в областта на офталмологията, а също така и дейностите по подпомагане и обучение на слепите. През 1905 г. открива в София първия Държавен институт за слепи.
През 1907 г. д-р Пашев е назначен за първи консултант по очни болести при Българските държавни железници, избран е за секретар на Българския лекарски съюз.Участва в създаването на първото Дружество на хирурзите в България през 1914 г. Бил е член на офталмологични дружества в много страни от Европа и в света. Всички свои знания той споделя в наши и чуждестранни списания. На български език К. Пашев е публикувал над 300 статии, книги и други трудове. Бил е основател и главен редактор на официалното издание на Медицинския фа-
култет „Българска клиника”, на „Летописи на БЛС”, през 1933 г. той основава списание „Офталмологичен преглед”.
Все по-активно Пашев се посвещава на проблемите на слепотата и се превръща в абсолютен пионер в областта на очната профилактика – предпазването от слепота. Трябва да се отбележи, че не е имало у нас медицинска инициатива от национален мащаб, в която акад. Пашев да не е взел участие. Той има огромна заслуга за основаването на Българското офталмологично дружество, на което е председател и вдъхновител от 1927 до 1942 г.
Цялата тази обществено-научна дейност Пашев извършва наред със задълженията си като лекар, професор в университета, директор на клиника и други задължения, на които той се е отдавал винаги с най-безупречна дисциплинираност.
К. Пашев е началник на очното отделение във военна болница през Балканската война, задълбочава проучванията си върху военновременните очни травми, началник на военна очна болница в Ниш през Първата световна война. Акад. К. Пашев с право може да се смята за основоположник на военнополевата офталмология.
Той прави научни приноси и открития в почти всички области на офталмологията: проучва и подготвя труд върху пораженията на зрителния апарат при огнестрелни военни наранявания на мозъчната кора, върху очните наранявания, върху лъжлив диабет с хемианопсия и фрактура на черепа, върху хронични хиперплазии на конюнктивата /трахома, пролетен катар и др./, върху структурата и естеството на симпатичната офталмия, върху туберкулозата на окото, върху наследствените очни заболявания, гранолозната милярна офталмия, върху па-
разитите на окото, върху офталмоневрологията, върху слепотата и др. Тежко събитие в живота на Пашев била бомбардировката на София, когато неговата къща била ударена от пряко попадение на бомба и разрушена до основи. От развалините на разрушеното жилище, обаче /това той със задоволство разказвал навсякъде/ имал щастието да спаси голяма част от своята библиотека и част от офталмологичните си препарати.
През 1936 г. проф. Пашев е избран за член-кореспондент, а през 1938 г. той става действителен член на Българската академия на науките. Той продължава своята научно-об-
ществена дейност, създава и ръководи „Институт за клинична и обществена медицина и хигиена” и офталмологична секция. Автор е на над 450 научни статии, няколко моно-
графии и първия учебник по очни болести у нас. Той утвърждава значението и ролята на офталмологията, като показва значението на очното изследване за оценка на общото състояние на организма в уникалния си труд „Синтетична офталмология”.
Делото на акад. Пашев като голям лекар и педагог е неразривно свързано с неговата многостранна дейност на общественик и хуманист, на неуморен радетел за благото на слепите. Значителен е неговият принос не само в профилактиката и лечението на очните заболявания и увреждания, но и в областта на социалните грижи за пълноценна обществена реализация на слепите и слабовиждащите хора. Той разглежда слепотата като обществено явление, коренящо се в социално-икономическите условия на живота, в жизненото и културното равнище на народа.
Акад. Пашев пръв разбира, че задачите на офталмолога не се изчерпват с клиничната дейност по лечението на отделния болен, но се допълват от цялостните мерки за предпазване от слепота и възстановяване на зрението, както и от грижите към болния с нелечима слепота. В цялата си дейност той се ръководи от максимата, че за постигане на успех във всяко начинание са нужни: внимание, знание, система.
