Вие сте в: Начало // Всички публикации // Продължаваме настъплението

Продължаваме настъплението

Милка Василева пред „Форум Медикус“:

– Уважаема г-жо Василева, поздравявам Ви с преизбирането за председател за втори мандат. Нека да започнем с най-трудното, с което трябваше да се преборите през първите пет години?

– Беше трудно, беше интересно, защото през първия за мен мандат като председател се учех на управление на една огромна, многослойна, многопластова организация. А в същото време не беше ново за мен, защото от 1993 г. работя за обединяване на съсловието на специалистите по здравни грижи и имам сериозни познания благодарение на своя опит в международните организации.

Всъщност продължавам нещо, което съм правила досега, знам какви са ни били трудностите, знам какво сме искали, какво сме успели да постигнем. И, разбира се, какво трябва да направим още.

– Да споделите какво успяхте да постигнете…

– Успяхме, както и отчетох в доклада на конгреса, да постигнем нещо изключително важно за съсловието – да убедим управляващите, че сме изключително сериозна организация, надежден партньор, че може да се разчита на нас – даваме добри становища, предлагаме идеи за решаване не само пряко в сферата на нашата съсловна организация, а и на проблемите в здравеопазването, и на обществото като цяло. Благодарение на това, че успяхме да убедим екипа на министър Москов, че здравните грижи са отговорно и сериозно направление, той назначи национален консултант по здравни грижи – това се случва за първи път в историята и на МЗ, и на нашата асоциация. Това е важно, защото дава шанс за извоюване на по-голяма автономност на професиите от направление здравни грижи. Защото, когато МЗ има консултант, може по-добре да разбере проблемите, които вълнуват съсловието. Предстои да създадем стандарти по здравни грижи и да работим за тяхното внедряване в практиката…

– Сега, след като убедихте управляващите, защото те вземат решенията, кажете в какви насоки ще работите.

– Постижение е, че участваме на всички нива, където се вземат решения – регионални, общински и т.н. Така подобряваме имиджа на съсловието и се представяме пред обществото – за да разберат хората, че здравеопазване не означава само лекари, че без нас системата не може да съществува.

Основната ни функция е да работим за подобряване на социалното състояние на нашите членове. Разбира се, не сме постигнали това, което сме искали, защото ние настояваме

стартовата заплата да бъде

поне три минимални заплати за страната. Към този момент това не е постигнато. Но така или иначе участваме като експерти в работните групи със синдикатите за изработването на колективния трудов договор. Канени сме, даваме своите становища, което преди не се случваше. Това е успех. И, разбира се, следващата основна идея, за която ще работим, е за достойни заплати. Защото, ако този проблем не се реши, заминаването на висококвалифицирани сестри и акушерки, клинични и рентгенови лаборанти ще се засилва.

– Можем ли да кажем в чии ръце е решението? Освен чрез колективния трудов договор как ще извоювате по-високи заплати?

– Ако можех да дам точната рецепта, вероятно щяхме да сме решили всичко. Темата е обсъждана многократно. Поради факта, че собствеността на лечебните заведения е различна, на много места колективен трудов договор дори не е сключен, а в общинските болници дори не са постигнати минималните прагове на възнагражденията. От друга страна, МЗ има свои лечебни заведения, които финансира, и там са съвсем различни нещата. Изключително трудно е да се направи единен модел на заплащане на труда на професионалистите по здравни грижи, който така или иначе е различен от този на лекарите. Оценявам като малък успех факта, че министър Москов смята, че трябва да се направи различен модел, който след обсъждане да бъде приет и от синдикатите, и от съсловните организации. И естествено – Министерството на финансите да си каже тежката дума. Става дума за гъвкав модел според вида на лечебното заведение. Не е възможна стандартна заплата, щатни таблици не може да има. Но съществуват различни модели в Европа, които са по-добри. И, разбира се, там заплатите са много по-големи, държавите са по-богати, по-голям процент от БВП отива за здравеопазване и т.н.

– В тази посока усилията никога няма да спрат. А други цели?

–Другата посока е

кариерното израстване

Сестрите вече го поставят на първо място, когато решават да отидат на работа в чужбина. Смея да твърдя, че те, заминавайки за чужбина, не са напълно наясно какво точно кариерно израстване очакват там. Колегите, които добре владеят езика за съответната страна, обикновено знаят, че там има ред и правила, по които се случва кариерното израстване.

За съжаление и в това направление имаме проблеми. Защото ние като съсловна организация съгласно закона сме длъжни да организираме, контролираме, провеждаме, регистрираме продължаващото обучение на колегите, въз основа на което следва кариерното израстване. Но всъщност, като получава по-добра квалификация, като участва в ПМО, професионалистът по здравни грижи не получава нищо за това, че оказва по-добри и по-качествени грижи. Защото ПМО и качество означават по-добра заплата. Ние издаваме сертификат и кредитни точки. Нашата кредитна система отговаря на световни и европейски изисквания, сертификатите са признати в целия свят. Единствено се оказва, че не са признати в България, където се издават и където ние доказваме, че зад тези обучения всъщност стои качество. Но, слава Богу, вече има работодатели, които осъзнаха смисъла на ПМО. Някои от тях са възприели диференцирано заплащане за тези, които имат сертификати. Ние от своя страна сме подготвили една квалификационна рамка. Убедихме министъра, че дори в психологичен аспект би било много добре за съсловието. МЗ тогава извърши няколко промени в Закона за здравето, за да се регулира процесът на заплащане според допълнителната квалификация. За съжаление обаче не срещнахме подкрепа от Министерството на финансите и от юридическия отдел на МЗ – създават се излишни затруднения за законовото регулиране на процеса. Много се надявам, че в близко време и това ще се случи, защото проблемът съществува и при БЛС, и при другите съсловни организации. Най-вероятно ще бъде намерена от юристите в МЗ правилната формулировка. Търсят я…

Това са основните проблеми, по които работихме и ще продължаваме. Наред с професионалната реализация и кариерното израстване действаме и за изграждане на имидж на професиите от сферата на здравни грижи.

Обществото не винаги разбира нашата роля в процесите на здравеопазването. Работим по темата и с неправителствените организации. Вътре в съсловието също има какво да се прави – по отношение на милосърдието, на комуникацията с пациентите и т.н.

– Моля да кажете какви стъпки предприемате, за да могат сестрите и акушерките да работят самостоятелно.

– Кариерното израстване е част от процеса за

автономност на професиите

Съществува наредба на МЗ, която регламентира компетенциите на професионалистите по здравни грижи и дейностите, които те могат да извършват самостоятелно или под лекарски контрол. Всъщност това е един добър документ от 2011 г., който може, разбира се, да бъде ревизиран. Ние настояваме професиите да получат своя истинска автономност. Във връзка с това отчитаме като успех промените в Закона за здравето за създаване на интегрирани центрове за здравно-социални грижи. Защото тези центрове ще бъдат комбинация от двата вида услуги и там ще работят основно професионалисти по здравни грижи с подкрепата на социалните работници. Т.е. към съществуващия модел за социални грижи ще бъде надградено включването на здравни услуги. По този начин донякъде ще възстановим модела на детските и женските консултации, които бяха автономни дейности на сестрите и акушерките, но така или иначе бяха премахнати. Тези центрове ще бъдат управлявани от професионалисти по здравни грижи с нужната квалификация – бакалавър или магистър. Хората, които работят, ще имат точно определени автономни дейности, които да осъществяват без лекарски контрол. Но нашата професия е екипна – така или иначе ръководителите на тези центрове ще правят план за грижи, ще работят със сестринско досие, с документи, които уреждат отношенията вътре в екипа. Когато при домашните грижи сестра или акушерка посети болния и прецени, ще го насочва към личния лекар, ще помогне за връзката с него или със специалист. Това тепърва ще се случва, но ние вече имаме добрия опит на БЧК в центровете за домашни грижи, които те изграждат. Например в общините във Врачанска област съществуват такива центрове и ние участвахме в изработването на методиката. Участвахме и в проекта на БЧК в кв. „Лозенец“, където за пръв път бе създаден такъв център.

Работим и с УНИЦЕФ по проектите за майчиното и детското здраве, подготвили сме методики, инструментариум за дейност и т.н. Остава да се регламентира заплащането в тези интегрирани центрове. СЗО например има много проучвания, в които доказва, че там, където извънболничната помощ, първичните здравни грижи, центровете за интегрирани здравно-социални услуги работят добре, е намалена смъртността – до 30%, от хронични незаразни заболявания, а рисковата бременност е в много по-малък процент, защото има наблюдение още от самото начало на бременността от акушерка. Това са неща, които в момента у нас не се правят, получава се само лекарска помощ. Идеята е да не се стига до нужда от лекарска помощ.

– Всичко това вероятно изисква нормативни промени?

– Нормативно трябва да се реши финансирането на тези центрове – в момента и в МЗ, и в МФ работни групи умуват. Трябва и наредба.

– Би могло да се каже, че тези центрове ще благоприятстват достъпа до здравни и социални услуги.

– Да, нали СЗО в „Цели за здраве’2020“ пише: „универсален здравен достъп. СЗО има предвид точно това – бърз и лесен достъп до медицински професионалист. В повечето случаи професионалистите по здравни грижи могат да окажат квалифицирана помощ, защото образованието е добро.

У нас знаем и колко практики за ОПЛ  не са заети, колко райони не са „покрити“ с възможност за медицинска помощ. Мисля, че тези практики могат да бъдат обхванати от медицински фелдшери /лекарски асистенти/, медицински сестри с богат опит. В зависимост от демографската характеристика на региона могат да бъдат формирани съответни екипи, които да помагат на хората. В никакъв случай не се опитваме да изземаме лекарските функции. Ние искаме да работим това, което сме учили, което е в нашите компетенции.

– Струва ми се, че бихте могли да дадете тласък здравеопазването да стане по-добро?

– Категорично. Непрекъснато говорим за качествени здравни грижи и това не е просто някаква абстракция. Колегите са готови. Иначе оставаме в омагьосания кръг – хората не са доволни от здравеопазването, ние не сме доволни от случващото се в системата, но не правим всичко възможно, за да променим нещата. В момента поради ред неблагополучия в системата сестрите трябва да изпълняват нарежданията на лекарите, но поради липса на персонал и на достатъчно добри превенции вътре в лечебните заведения се получава известно разминаване. Всъщност професионалистите по здравни грижи се чувстват изтормозени от липсата на регламенти. Когато

правилата липсват

работата води и до синдрома на изпепеляването. Защото всички професионалисти работят поне на две места, за да си осигурят съществуването. Известно е, че националната здравна карта показа – не достигат поне 10 800 медицински сестри. Това също е постижение на асоциацията – нашите регионални представители бяха включени в комисиите по изработка, дадоха своите предложения и всички те бяха приети от националната комисия.

За първи път се показва с цифри – да, има недостиг. Това означава да се прави нещо, да се справим с този въпрос.

– Как можем да преодолеем проблема, какъв е пътят?

– Първо, трябва да бъдат приемани повече студенти. Но пък професията е непривлекателна поради всичко, което говорихме досега. И поради факта, че това е изключително тежка в психологически и физически смисъл работа. Не всеки може да изпълнява тази професия – трябва да имаш сърце, да имаш душа, да искаш да помагаш на хората, да се раздаваш. Не може само да получиш диплома като изучиш хорариума. Нямаш ли вътрешното усещане да си потребен, не можеш да бъдеш добър професионалист.

Но не е решение да бъдат приемани повече студенти. Те трябва да бъдат убедени, че след това ще възвърнат инвестициите за обучение. При положение, че заплатите са толкова ниски, бариерите остават – 700 лв. струва един семестър, а заплатата ще бъде 500-600 лв. на месец. Защо тогава да се кандидатства? Ако добавим, че няма ясен регламент на професията, как да се преборим с недостига на кадри? Не е нужно да се връщаме към времената на разпределение. Но пък има болници, които са поели да заплащат семестриалните такси на студенти, за да работят след това там. Това става с хора от региона, което е добре – щом останат на работа в същия регион, те ще допринесат и срещу обезлюдяването – ще създадат семейства, ще имат деца. Това е добра практика. Около 13 хиляди медицински сестри, които за 7-8 години изчезнаха от България, в голямата си част са във фертилна възраст, но те ще направят семейства и ще родят деца в чуждите страни. У нас работещите медицински сестри са на средна възраст 53 години, а акушерките – 51 години. Това е просто драма…

– Ще продължим с един щекотлив въпрос. Какво се случва с някои професионалисти, членове на асоциацията, които желаят самостоятелни свои асоциации?

– Въпросът е щекотлив дотолкова, доколкото законът към този момент казва, че представител на медицинските сестри, на акушерките, на фелдшерите и рехабилитаторите, на рентгеновите и медицинските лаборанти, на масажистите с увредено зрение е Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи – БАПСГ. Сложен е въпросът и не е от вчера, не е от оня ден. Отделни организации съществуваха още през 1996–1997 година. Тогава така или иначе налице бяха трудности при комуникацията с институциите. Не ни приемаха в МЗ, дори използваха „разделяй и владей“. В обществото и до ден днешен е наслоено разбирането, че фелдшерите, които са учили една година повече от сестрите, са по-добре представени в системата. Разнобой има донякъде и вътре в съсловието. Това не е добре, защото ние работим в екип, където всеки изпълнява компетентните си задачи. Типично по български обаче някои искат да се изкарат по-велики от другите. С колегите фелдшери /сега лекарски асистенти/ сме имали много срещи, също и със зъботехниците, и с акушерките от АББА. Напълно разбирам, че всяко съсловие има право на собствена организация. Няма лошо. Нашата асоциация смята, че само с промяна в закона обаче няма да се постигне много. Може би ще трябва да се пишат закони за всяка от изброените професии? Днес законът казва, че трябва да членуват в БАПСГ. А те казват – не искаме да ни командва сестра…

– Това звучи несериозно…

– Това е много сериозно. Защото според нашия устав председателят на асоциацията трябва да бъде медицинска сестра. Главният секретар и зам.-председателят – също. Другият зам.-председател е от квотата на акушерките. Третият зам.-председател е от квотата на т.нар. асоциирани професии – медицински фелдшер или лаборант. Така всички имат реално представителство в управителните структури. Националният съвет по качество също е съставен по квоти, действат и консултативни съвети по всички обхванати професии. Те са разнопосочни, но обединени от името професионалисти по здравни грижи. Затова решението е сложно. Сега ние като асоциация представляваме всички пред МЗ, пред Комисията по здравеопазване в НС – така можем да отвоюваме повече неща.

– Бих си позволила и няколко лични въпроса. Например, от какво Вие лично не сте доволна от първия мандат?

– Не успях да отида на толкова места в страната, на колкото исках. Много държа на личния контакт с хората, защото смятам, че когато председателят на организацията посети и по-малките дружества, тогава ефектът от нашата работа ще бъде по-голям. Не омаловажавам ролята на регионалните председатели и на дружествата. Но след като лично се срещнем и говорим честно и конкретно, бариерите падат. Аз съм медицинска сестра и работя като сестра в практика на ОПЛ, не съм само председател, затова намираме общ език и нещата се случват.

– А мислила ли сте какво най-много ще Ви зарадва в края на новия мандат. Кога ще кажете „успях“?

– Не съм планирала какво точно да се случи, за да бъда удовлетворена. Но наистина ще бъда доволна, ако успеем да привлечем повече млади хора към професията. Това определено е личната ми кауза. Ако успеем да направим професията такава, за каквато говорихме досега – добре платена, престижна и уважавана, ще се чувствам добре. Ще бъда изключително доволна, когато успеем да запалим повече млади колеги да работят и в асоциацията. Тогава спокойно ще предам щафетата. И ще помагам с каквото мога, защото все пак имам опит от последните над 20 години.

– Разбирам, че за следващите пет години предстои много работа.

– Категорично. Целият екип на асоциацията е натоварен с много очаквания.

– Желая Ви успех.

Разговаря Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.