Д-р Станислава Костова работи в Отделението по глаукома в Александровска болница, което е първото специализирано глаукомно отделение в България с традиции в диагностиката, консервативното, хирургичното лечение и проследяването на болни с различни форми на глаукома.
– Уважаема д-р Костова, навремето, когато се каже глаукома, беше като присъда. Сега нещата са овладени, има напредък. Все пак симптоматика има ли, кога трябва човек да се преглежда?
– Глаукомата не е присъда, но продължава да бъде хронично дегенеративно идиопатично заболяване, т.е. заболяване, на което ние не знаем причината. Специално крайъгълната глаукома е заболяване без външни симптоми, окото не
сърби, не сълзи, не е зачервено, няма болка. Затова и се нарича тих крадец на зрение. Сега обаче сме много добри в диагностиката и много по-рано можем да определим началото на процеса. Има едно условие и то е – пациентите да ни потърсят, което е много важно. Като се има предвид, че няма симптоматика, трябва да ни търсят хора, които имат роднини с глаукома, които имат диабет, високо кръвно налягане, късогледство. Всички пациенти, при които са налице някакви проблеми със зрението, при които се изписват първите очила за четене – (около 40-45 години), трябва да дойдат, за да измерим очното налягане профилактично. И при всеки един симптом, който ни кара да мислим за тази диагноза, болните е нужно да се обърнат към специализирано лечебно заведение като нашето, което се занимава със заболяването. Защото глаукомата не може да се диагностицира в кабинета в поликлиниката. Лекарите там могат да се насочат към диагнозата, но тя трябва да бъде потвърдена със специализирани изследвания.
Пациентите, за които се съмняваме, че имат глаукома, постъпват за три дни в болницата, при което се мери очното налягане поне три пъти на ден, прави се периметър, скенер и още други сложни изследвания. Един пакет от изследвания е нужен, за да сме сигурни в диагнозата, да определим стадия и адекватното лечение. Искам да кажа, всичко това се прави по клинична пътека в Александровска болница.
– Има ли звена в страната, защото не всички могат да дойдат в София?
– Разбира се, че има и звена в страната, които са добре оборудвани, там работят специалисти, които се занимават с диагностиката и лечението. Но диагностициране на глаукома, чрез измерено вътреочно налягане някъде, в някой кабинет, категорично е недостатъчно за поставяне на диагнозата. И още нещо – пациентите с глаукома се следят и наблюдават. Цялата процедура се прави веднъж годишно, а ако има прогресия – на шест месеца. Ако не спада вътреочното налягане – и по-често. Не е като да се видим веднъж и да оперираме. Пациентите с глаукома са наши пациенти за цял живот.
– Могат ли да бъдат след диагностицирането сравнително спокойни, какво се случва после?
– Важното, което в Александровска болница сме постигнали, е, че сме „свързали“ звената. След изписването от болница и поставянето на диагнозата, ние диспансеризираме болните в ДКЦ на лечебното заведение, където действа голям глаукомен диспансер. Пациентите разбират, че някой продължава да се грижи за тях, че остават под наблюдение. Прогнозата на заболяването зависи от един крайъгълен камък – това е понижението на вътреочното налягане. Нищо друго не е измислено. Лечението включва капки, лазерна намеса или хирургия – това са трите стъпки в терапията на глаукомата. Предлагаме целия набор от капки, които се предлагат навсякъди по света, фармацевтичните фирми ни заливат. Смятам, че по отношение на терапията сме на световно ниво. Борбата с глаукомата започва в момента, в който ние се срещнем с пациента. Можем да овладеем заболяването, за да не прогресира. Всичко зависи от лекаря, от пациента, от редовните срещи, от доверието между нас, от редовното поставяне на капки. Все пак в медицината невинаги 2 и 2 е 4 – има например злокачествен тип глаукома, която прогресира по отношение на вътреочното налягане. Смятам обаче, че ако пациентът ни се довери и е стриктен към изписаната от лекаря терапия, процесът може да бъде овладян.
– Капките са първата фаза на лечението. Как оценявате степента на увреждане?
– Точно така, всичко зависи от стадия на глаукомата, както и от очакваната продължителност на живота – едно е лечението при пациент на 40 години и друго – при болен на 80 години. Изходът зависи от уврежданията в очното дъно, от резултатите от скенера, терапията е изключително индивидуална.
– Съществува ли нещо, което провокира вниманието – опасност от глаукома?
– Глаукомата няма външни изяви. Ако ме питате как изглежда човекът с глаукома – по най-различен начин.
– Може би има хубави очи.
– Има и хубави очи – няма външни белези, няма правило за развитие на болестта.
– През ноември т.г. отбелязахме ден на недоносените деца. Каква е връзката между недоносени деца, отглеждането в кувьоз и зрението?
– Недоносените деца са рискови за очна патология. Те развиват някои усложнения както по отношение на рефракцията, така и като предпоставка за глаукомен процес. Има конгенитална глаукома, която е вродена. Тогава лечението е съвсем различно, среща се по-рядко от хроничната болест, която се проявява след 40-45-годишна възраст при около 2% от населението.
– Механична увреда може ли да доведе до глаукома?
– Може да доведе, травмата може да причини вторична глаукома или високо очно налягане. При хората с диабет също е много висок рискът от развитие на глаукома, затова пациентите с диабет трябва да мерят очното си налягане и да следят показателите си, задължително да ходят на очен лекар.
Смята се, че късогледите хора са по-застрашени да развият глаукома, но истината е, че няма връзка между рефракцията, статуса на окото и глаукомния процес.
– Как бихте коментирали онзи знаменит израз „Пазете …..като очите си”?
– Очите са огледалото към света, с очите получаваме около 80% от информацията. Трябва да ги пазим, независимо че имаме две очи. Трябва да се грижим адекватно и за двете.
