Проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ:
- Различните варианти на коронавируса се делят на две групи – такива, които будят притеснение, и такива, които са в процес на изследване.
В групата от новопоявили се варианти на коронавируса, които притесняват световните здравни власти, са британският, бразилският, южноафриканският и нигерийският щам. При тези нови варианти има сериозна промяна на щама, които включват възрастта на засегнатите и някои елементи от клиничната картина. Става дума за варианти, будещи притеснения.
Втората група са варианти, които се появяват и са в процес на изследване. Такива са френският, за който в момента информацията е, че много рядко се среща в областта, където е засечен за първи път.
Съществуват още чешки и румънски вариант, за които бе съобщено в Twitter, a не от авторитетна държавна институция. И чешкият, и румънският щам се класифицират като щамове на проучване. Двата щама не променят влиянието на ваксините към защитните сили и диагностичните методи.
В нашата страна през миналата седмица има данни от град в Северна България за две жени с британския вариант на коронавируса. При тях наблюдавахме мутация в спайк протеина на шипчето, в чието начало са заменени аминокиселини. Обърнахме се веднага за секвениране към Института на молекулярна биология към БАН.
Засега това е
щам под внимание.
Не очакваме, въпреки промяната в аминокиселините, той да доведе до това, което плаши световната общественост – да се търсят нова ваксина и нов генетичен метод.
Засега такива щамове по света все още няма. Ваксините, които се произвеждат, действат и защитават срещу щамовете, които са притеснителни – като бразилския и южноафриканския.
Проф. Ива Христова от НЦЗПБ:
- Към момента има само два установени случая, но се налага проследяване. Предстои да се види дали ще останат само тези два случая или броят ще нарасне.
При българския вариант има замяна на една аминокиселина с друга. Тази промяна е на 25-о място. Случва се в периферията и това има значение. Целият спайк протеин е този, чрез който вирусът се свързва и прониква в клетките ни. Срещу него е насочен имунният отговор. Затова повечето от мутациите са именно в спайк протеина. Тази периферна локализация, която намираме, е свързана с по-голяма вероятност за промяна. Атаката създава промени във вируса. По-притеснителни са останалите открити щамове. При британския щам става дума за преимуществено разпространение на определен вариант.
Основна характеристика на вирусите е да се променят. Обяснението е в това, че селективният натиск на антителата ги променя.
Проф. Ива Угринова, директор на Института по молекулярна биология към БАН:
- Българският вариант на вируса може да е открит случайно. Не зная какво точно е довело до секвенирането на тези проби, може да е всичко. Единственото условие е пробите да са високопозитивни, като редовно се събират проби от цяла България, за да се следи развитието на епидемията. Предполагам, че така са установени и мутациите.
Можем да разберем дали българският вариант дава отражение върху боледуването от коронавирус, единствено ако достатъчно хора се разболеят от него.