Коментар на доц. Руска Христова – началник на Клиниката по очни болести в УБ „Царица Йоанна – ИСУЛ”
- Очният травматизъм е комплекс от много симптоми. Много често наред с отключващия фактор, който провокира травмата (метален предмет, дърво, пластмаса или изгаряне), може да се стигне до развитие на почти всички заболявания от очната патология: катаракта при нарушаване на целостта на лещата; вторична глаукома с повишено вътреочно налягане, в резултат на което да се получи атрофия на зрителния нерв; възпаление; пролиферативни процеси, които обхващат стъкловидното тяло и ретината.
Изследванията показват, че най-често засегнати от очни травми са хора в активна трудова възраст – между 25 и 40 години, което очертава социалната значимост на проблема. В развитите държави се отделя специално внимание на тези пациенти и неслучайно по време на различните научни форуми един от основните въпроси е свързан с профилактика на очните травми. Според статистиката около 75-80% от всички очни травми се наблюдават при мъжете. Това вероятно се дължи на факта, че представителите на силния пол са по-активни, извършват повече физическа дейност и т.н. Тази цифра се запазва и в детска възраст, където по-често засегнати са момчетата.
Данните от проучване сочат, че сред активното население очните травми се срещат най-често у дома или на работното място. След тях се нареждат травмите, получени на улицата (обикновено в резултат на криминално деяние), в селското стопанство, в спорта, при пътнотранспортни произшествия. Като относителен дял травмите при пътнотранспортни произшествия не са много, но в 75% от случаите са двуочни, като обикновено едното око е безвъзвратно изгубено, а другото е с изключително тежки поражения. Нашето общество трябва да започне да води сериозна борба с „войната” по пътищата. Изследването показа още, че около 6,5-7% от всички травми са двуочни. Това е един доста по-висок процент в сравнение с публикуваните литературни данни от други страни – 1,5-3%.
На последния световен конгрес в Берлин бе отделено изключително внимание на военния и терористичния очен травматизъм – колеги от Германия и Англия, които са работили в Афганистан и Ирак, както и специалисти от Израел, Турция, Русия изнесоха доклади по тази проблематика. Представени бяха случаи, при които е налице съчетание на очни симптоми с травми на главата, на лицето, на тялото, на крайниците. От презентациите стана ясно, че на съответните места са работили подготвени екипи, които веднага са приемали както цивилните граждани, така и военни, като са осъществявали много спешно и адекватно необходимите операции и консервативното лечение. Колегите обърнаха специално внимание на факта, че по-късно при пациентите, които са изгубили безвъзвратно зрението си, са предприемани различни рехабилитационни дейности, които да доведат до по-бързото им интегриране в обществото.
За съжаление въпросът с рехабилитацията у нас все още не е на достатъчно добро ниво. В Германия например съществува стандарт за очни травми, като рехабилитацията, възстановяването, интегрирането и социализирането на пострадалия се извършва от група лекари – офталмолози, психолози, педагози, ако става дума за деца и т.н. Изисква се също така работа с учителите на децата, както и с техните родители. За да бъде въведена подобна практика и в България, необходимо е активното участие не само на лекарите, но и на цялото общество. Предвиждаме в най-скоро време да създадем стандарт по очни травми, в който тези проблеми ще бъдат засегнати. Ще потърсим съдействие от съответните институции, за да успеем да реализираме идеите си.
Опитът показва, че сме на световно ниво по отношение на посрещането на пострадалия, обработването му, съкращаване на времето за подготовка преди операцията. Но след изписването на пациента единственото, което можем да направим, е да го насочим към ТЕЛК за определяне на група инвалидност. В много лечебни заведения обаче се пропуска дори тази възможност и се налага пациентите да разбират за нея от други места – роднини, познати и т.н. В Клиниката по очни болести в УБ „Царица Йоанна – ИСУЛ” имаме голям опит с очните травми и не пропускаме да информираме пациентите си. При децата например е необходима грижа в семейството и затова разговаряме с родителите. Те от своя страна контактуват с учителите, които също трябва да бъдат по-внимателни, без това да се прави демонстративно. Необходимо е също така да бъдат възпитавани приятелите и съучениците на детето – да се държат с него като с равен, за да не развие комплекс за малоценност. При добра организация на обучение дори пациент с едно око може да постигне сериозни успехи и да бъде полезен на обществото.
През последните години бяха въведени много нови методи в оперативните техники, които са познати и у нас. Например при зашиване на роговицата вече се използва нов начин на поставяне на шевовете. При интервенциите инжектираме вискосубстанции, които да дадат тонус на окото, тъй като при травмата то се деформира, а това затруднява работата. Съществуват и много други фини детайли, които се прилагат по време на самата обработка на очните травми. У нас е налице цялата модерна апаратура, позната в света – витреални апарати, компютърни томографи, отдавна се прилага флуоресцеинова ангиография, ултразвукова диагностика, ексимер лазери и фемтосекунден лазер, които също могат да бъдат приложени на по-късен етап от лечението на очните травми.
Нашата клиника отговаря на всички изисквания на променения Закон за лечебните заведения. Към структурата функционира дежурен кабинет, в който винаги има специалисти на разположение. По този начин успяваме да осъществяваме 24-часова лечебна дейност. Става дума за изключително голямо натоварване – необходимо е лекарят да приеме пациента, да го впише, да го разпита, да го прегледа, което включва минимум 4-5 метода. При необходимост от хоспитализация допълнително се правят рентгенови и компютърни снимки, кардиограма, кръвни изследвания, консултации с кардиолог, с анестезиолог или педиатър, ако става дума за дете. Това отнема между час-час и половина за всеки пострадал. Проблемът е, че в София не функционира друг такъв кабинет и на практика това означава, че от 20 ч вечерта до 8 ч сутринта в столицата работи само един очен лекар. Според мен МЗ трябва да обърне сериозно внимание на този факт. Разбира се, готови сме да посрещнем всеки пациент, но натоварването е много голямо. За да спазим последните изисквания на министерството, се наложи да съкратим леглата в клиниката от 15 на 10, което е крайно недостатъчно. Успоредно с това средствата за преминал спешен пациент бяха намалени от 20 на 10 лв., което в никакъв случай не покрива прегледа.
Само през последния уикенд (8-9 октомври), наред с по-леките случаи, приехме и четирима пациенти с тежки травми – дете с попаднал в окото трън, неосигурен пациент от Дупница, пострадал тежко след пиянско сбиване, друго дете с кръвоизлив, както и човек с изгаряне на двете очи от акумулатор.
Обикновено пациентите сами се насочват към клиниката, като много често не носят със себе си никаква документация. Очевидно имат информация, защото при нас идват хора от Харманли, от Хасково, от Свиленград и т.н. Разбира се, постъпват и болни, които са насочени от общопрактикуващите лекари или от извънболнични офталмолози. Много добре си сътрудничим и с колегите от „Пирогов”, където не функционира клиника по очни болести. Така например много често консултираме на място пациенти, попаднали в реанимацията в „Пирогов” за лечение от комбинирана травма. Ако пострадалият може да бъде транспортиран, той постъпва при нас, оперира ме го и го връщаме да довърши лечението.
Според мен тези добри взаимоотношения между двете лечебни заведения са от изключително голяма полза за пациентите.
Бих искала още веднъж да подчертая, че нашата клиника е в състояние да предложи всички условия за лечение на очните травми. Но е необходима и сериозна помощ от страна на институциите по отношение на профилактичната дейност. Защото само така можем да намалим до минимум очният травматизъм у нас.
Записа Георги ГЕОРГИЕВ
