Разговорът за изкуствения интелект, който започна „Форум Медикус” с материала „Изкуственият интелект – стратегически шанс за здравеопазването в България“, се нуждае от прецизиране. Едно е да се говори за ролята му в здравеопазването, доста по-различно – за ролята в медицината.
Всъщност в медицината изкуственият интелект /ИИ/ съвсем не е бъдеще. Той е реалност. В работата си на лекар почти всекидневно общувам със специализиран медицински чатбот, където задавам въпроси, свързани с конкретни казуси при пациенти. Отговорите, които получавам, в 95% намирам за напълно адекватни. Това спестява много време за търсене в специализираната литература – ИИ моментално открива, синтезира и предлага информацията, която е нужна. Винаги мога да проверя първоизточниците, като, разбира се, финалното решение е моето, лекарското. Но удобството да имаш в джоба си устройство, с което по всяко време можеш да се консултираш, е нещо страхотно и принципно ново. Днес ИИ намира приложение не само във възможността да правиш справки и да получаваш предложения за поведение. Днес например в образната диагностика – при разчитане на изображения, в някои случаи ИИ се справя по-добре от рентгенолозите. Така е в дерматологията – има метаанализи, показващи съпоставими или по-добри резултати при из-
следвания на кожни ново-
образувания – дали са доброкачествени или злокачествени. Днес ИИ се използва и за автоматична диагностика в офталмологията, и пр. Изкуственият интелект ще стане незаменим в персонализираната медицина, където обемът от данни е много над възможностите на човешкия мозък, като предлага точната терапия при точно опре-
делен генотип.
Големият въпрос е – докъде ще стигне употребата на ИИ и ще станат ли лекарите излишни?
Моята прогноза е, че голяма част от настоящата лекарска дейност в бъдеще ще бъде прехвърлена на машини и апарати, ползващи изкуствения интелект. Дори в хирургията – нещо, което в момента изглежда като Светая Светих за човешката ръка. Кой преди 50 години допускаше, че машина ще може сносно в реално време да превежда глас и текст от какъвто и да е език, да дава команди и да получава отговори, да води разговор? Или автомобилите без шофьори, автономните таксита? Това бяха сюжети от научната фантастика…
Въпрос на време и технология е подобни дейности да се случат и в медицината. Ролята на лекаря ще стане като супервайзър на системите. Със или без стратегия – ИИ навлиза във всекидневието.
Що се касае за здравеопазването – там нещата стоят малко по-различно. Винаги изкуственият интелект трябва да върви зад естествения, да изпълнява неговите желания. Ако естественият интелект не знае или няма воля какво да се прави, малко вероятно е ИИ да помогне. Защото управленската дейност по подразбиране трябва да остане завинаги в домейна на homosapiens, за да не се случат в бъдеще процеси, екранизирани в култови филми като Терминатор. Ето защо стратегическият шанс за здравеопазването в България е ние сами да изберем правилните решения за развитието му, които между другото не са неизвестни. И да, в следване на насоката, ИИ може много да помогне, като улесни и автоматизира процесите. Но сам няма как да ги замисля, изпълнява и контролира.
Ето какво написа ChatGPT, когато му дадох задача да подготви материал на тема
„Изкуственият интелект – стратегически шанс за здравеопазването в България“.
В глобален мащаб здравеопазването е изправено пред редица предизвикателства: недостиг на медицински кадри, застаряващо население, хронични заболявания, бавен достъп до диагностика и лечение, както и необходимост от ефективно управление на ресурсите. В този контекст изкуственият интелект (ИИ) се очертава не просто като технологична иновация, а като стратегическа възможност за реформа и модернизация на здравните системи, включително в България.
Ето какво отговори ChatGPT на други въпроси
Какво представлява изкуственият интелект в здравеопазването?
Изкуственият интелект включва алгоритми и модели, които могат да „учат“ от данни, да разпознават модели и да вземат решения – самостоятелно или като помощно средство на лекарите. Приложенията му обхващат широк спектър – от автоматизирана диагностика и анализ на образни изследвания, през прогнозиране на здравни рискове и нужди от лечение, до подпомагане на управлението на болници и здравни политики.
Къде България може да спечели?
- Подобряване на достъпа до диагноза и лечение. В условията на недостиг на специалисти в отдалечени и слабо населени райони, ИИ може да подпомогне чрез телемедицина и автоматизиран скрининг – например чрез анализ на рентгенови снимки, кожни лезии или офталмологични изображения.
- Оптимизиране на ресурсите. ИИ може да прогнозира потока на пациенти, да подпомага логистиката в болници, да следи използването на лекарства и консумативи, и по този начин да намали разходите и загубите в системата.
- Прецизна медицина. Съчетаването на генетични данни, клинична история и поведенчески модели чрез ИИ позволява индивидуализиране на лечението, особено при онкологични и редки заболявания.
- Борба с бюрокрацията. Автоматизацията на рутинни административни процеси (например водене на документация, кодиране на диагнози) ще освободи повече време на лекарите да се фокусират върху пациента.
- Прогнозиране на епидемии и управление на кризи. ИИ може да анализира големи обеми от данни в реално време и да сигнализира за възникващи рискове – не само при инфекциозни заболявания, но и при влошаване на хронични състояния.
Предизвикателства пред България
1. Недостатъчна цифровизация на здравната система. Много от лечебните заведения работят все още с хартия или с несвързани информационни системи. За да се възползват от ИИ, е необходима национална стратегия за дигитализация, интероперабилност на системите и събиране на качествени здравни данни.
2. Липса на регулации и етична рамка. ИИ поставя въпроси за отговорността при грешки, защитата на личните данни и влиянието върху клиничната автономия. България трябва да създаде ясна нормативна рамка, съобразена с европейските директиви.
3. Недостиг на кадри с нужните дигитални умения. Образованието на медицинските специалисти и администратори трябва да включва обучение за работа с цифрови системи и основи на ИИ. Също така е важно да се изгражда капацитет и в областта на медицинската информатика и анализа на данни.Заключение
Изкуственият интелект е не просто технологичен инструмент – той е възможност за стратегическа трансформация на българското здравеопазване. Ако бъде използван разумно и етично, ИИ може да намали неравенствата в достъпа до здравна помощ, да подобри качеството на лечението и да направи системата по-прозрачна и ефективна. За да се случи това обаче, са нужни политическа воля, инвестиции в инфраструктура и хора, както и ясна визия за бъдещето на здравеопазването в България в ерата на изкуствения интелект.
