В края на септември т.г. Брюксел бе домакин на среща на тема: „Миграция и здраве – пътеки за интеграция“. Цели на срещата между експерти и журналисти бяха отговорите на въпроса как Европейският съюз допринася за изпълнението на един от приоритетите на общественото здраве в грижата за здравословното състояние на бежанците и мигрантите, намерили подслон в рамките на съюза. Организатори бяха Европейската комисия и нейните структури – Изпълнителната агенция за потребители, здраве, селско стопанство и храни – CHAFEA, в колаборация с Генералната дирекция за здраве и безопасност на храните - DG SANTE.
Идеята на организаторите бе да направят обществено достояние ключови инициативи на ЕС в усилията да осигурят здравна грижа за мигрантите и бежанците, да ги интегрират в националните здравни системи, да обучат здравни и медицински специалисти как да се справят с възникващите текущи и трайни проблеми.
Основната отправна теза бе, че „повечето мигранти пристигат в страните от ЕС здрави, но засегнати от фактори на дългото и изтощително пътуване“. При пристигането те основно страдат от физическа преумора, стрес, обезводняване или настинка. Тези състояния плюс неадекватните условия за живот и нездравословните навици се отразяват сериозно върху тяхното физическо и ментално здраве. Ако пък някои мигранти имат и хронични заболявания – предизвикателствата пред съответните здравни структури нарастват.
Другата основна теза бе, че „никой човек, който пристига на територията на ЕС, не бива да бъде лишен от достъп до основна здравна грижа, както и никоя страна от съюза не бива да бъде оставена сама да се справя с безпрецедентното влияние на мигрантската криза върху общественото здраве“.
За подкрепа на страните, изложени на мигрантски натиск, Европейската комисия действа усилено от 2015 г. чрез специфична активност с цели: да се подобри здравното състояние на мигрантите чрез тяхното интегриране в националните здравни системи; да се осигури съответна подготовка на медицинските специалисти за предоставяне на специфична грижа.
За изпълнение на тези цели CHAFEA е разработила и реализирала проекти, чиито същност, особености и резултатност бяха отчетени на срещата.
Въведение за журналистите по темата направиха Ксавие Пратс Моне – генерален директор на DG SANTE, както и главният съветник по обществено здраве при кризи Изабел де Ла Мата.
Гвоздей на срещата, разбира се, бе слово на еврокомисаря по здравеопазванета д-р Витенис Андрюкайтис /словото публикуваме отделно – б.а./.
Особено интересни бяха своеобразните отчети по реализираните проекти, защото представителите на отделните страни споделиха не само свършеното, но и особените трудности, специфичните бариери /включително езикови/ в реализирането на добрите намерения.
Още в първата панелна дискусия участва и българският главен държавен санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев. Специално за „Форум Медикус“ той даде блиц интервю по темата.
Всяка страна се нуждае от европейска подкрепа
– Моля да характеризирате проекта, в който е участвала България.
– Проектът бе изпълняван основно през 2016 г. и представляваше възможност да бъдат обучени хора, работещи с мигранти, основно, но не само здравни специалисти. Направихме всичко, за да включим в обучението представители на БЧК, на Агенцията по бежанците, на общините по места, на общопрактикуващите лекари. Това бе необходимо, защото в много случаи в центровете за бежанци у нас работеха различни специалисти от други служби. Обучени бяха 36 представители на институции, които работят с бежанци – от РЗИ, Агенцията по бежанците, служители на БЧК, медиатори, които превеждат и осъществяват контакта. Участваха хора от центровете в София, в Хасково, от дома за деца без придружител и др.
Определено обучението бе интересно, хората останаха доволни от наученото. Доколко това пряко се отразява на работата им е трудно да се каже, но при всички случаи е помогнало. Лошото е, че проектът бе амбициозен и голям, но само с едногодишна продължителност, което не даде възможност да се развият нещата. Надявам се, че в бъдеще ще има продължение на добрите инициативи в рамките на други проекти, които ЕК стартира сега в рамките на jоint action. България дълго време е била затворена страна и определено има нужда от подкрепа, защото ние не разполагаме с достатъчно опит в междукултурното общуване и сътрудничество. Хората, които са пряко ангажирани с бежанците и мигрантите, се нуждаят от допълнителна информация и споделена експертиза.
- Каква е ситуацията у нас сега?
В последните няколко месеца определено е спокойно у нас, далеч сме от натиска, който преживяхме през 2015 и 2016 г. В центъра в Харманли има около 350 души, далеч от времето, когато бяха около 5 хиляди и имаше не само здравни, но и други проблеми – условия, храна и т.н. Мога да подчертая, че в центровете направихме по 300-400 имунизации годишно, стотици изследвания – включително паразитологични, микробиологични, вирусологични, скрининг за заразни заболявания и др. Днес можем да твърдим, че е ограничен рискът от пренос на заразни болести. Освен това Агенцията по бежанците направи много по обновяване на зданията, назначени бяха допълнително лекари и сестри – сега ситуацията е много по-добра.
Разходите по медицинското обслужване на хората в центровете са за сметка на Агенцията по бежанците и съответно на дирекция „Миграция“ към МВР. Когато тези хора вече са на свободни адреси, те са длъжни да се осигуряват сами, да се грижат за здравето си.
– Как оценявате тази среща в Брюксел?
– От гледна точка на това, че от европейските здравни институции се опитват да съберат всички съществуващи проекти е полезно, защото разбираме в колко много направления е имало активни действия. Практически обаче по-важно е какво ще се случва оттук нататък. Според мен важно е какво Европейската комисия ще чуе от нас – експерти от различни страни, за да има конкретика в бъдещите проекти.
– Нашата здравна система как се справя?
– Мога да твърдя, че днес българската здравна система е много по-готова да посрещне по правилата и да осъществява здравното обслужване на мигранти и бежанци, отколкото бе през 2015–2016 година.
Но трябва да изтъкна, че която и да е здравна система, ако трябва да посрещне голям брой идващи мигранти, ще изпита трудности. Трудности срещат всички европейски страни – и в осигуряването на условия, и в медицинските грижи.
– Еврокомисарят каза – няма две политики – политиката за здравето на мигрантите и бежанците е равенство, достъп, еднакво третиране. Трудна задача, особено за здравни системи като нашата.
– Съгласни сме, че здравната политика трябва да бъде една. Истината обаче е, че в реалния живот нещата не стоят точно така. Особено за страни като България – знае се, че има над милион български граждани, които са без здравни осигуровки и също нямат достъп до здравни грижи. Малко е трудно да се обясни защо на мигрантите трябва и може да се осигурява безплатна медицинска помощ, а неосигурените българи трябва да си плащат. Затова най-добрият начин е не да има измислена здравна система за мигрантите, а те да се включват в съществуващата с необходимите осигуровки, каза в заключение д-р Кунчев.
На срещата различни аспекти на здравната грижа за мигранти и чужденци, особено за бременни, майки и малки деца, коментираха представители на Гърция, Италия, Испания, Хърватия, Дания, Франция. Интерес предизвика панелът, посветен на въпроса: „Бежанци и мигранти – само таргет или участници в процесите?“ Изказаха се и хора, вече намерили не само подслон, но и работа, и дом на европейска територия.
Красноречивият език на числата също показва ангажираността на ЕС:
- през 2015 г. ЕС осигурява 7,2 млн. евро за пет едногодишни проекта, които подпомагат страните членки, изпитали най-голяма преса от мигрантския натиск: написано и издадено е ръководство за посрещане на здравни нужди и опазване на здравето на бежанци, търсещи закрила и мигранти; идентифицирани са инструментариуми за изследване на менталното здраве и физиологичното състояние, включващи протоколи, модели за продължителна грижа – от точката на влизане в съюза до крайната дестинация; създадена е обучителна програма за мултидисциплинарни екипи за действие в центровете за бежанци – за да се откриват потенциални епидемични рискове и потенциални заплахи за здравето там; използване на мобилни здравни центрове в местата за новопристигнали бежанци и мигранти /само за една година в тези мобилни структури са извършени 50 хиляди прегледа, 1500 психиатрични експертизи, 5700 социални консултации, довели до 3500 насочващи направления към други здравни структури.
– през 2016 г. още 7,5 млн. евро за споделяне на добри практики и здравни модели за обслужване на майки с малки деца и бременни жени; при заразни и хронични болести – постигнато е обучение на много представители на мигрантите и бежанците в оказване на основни грижи за нуждаещите се в горещите точки и центровете; отделени са средства и за интеграция на получилите убежище към съответните здравноосигурителни системи.
– около 4,5 млн. евро през 2017 г. са отделени за съвместни действия срещу здравните неравенства, за създаване на експертна мрежа за редки заразни заболявания, свързани с глобализацията и миграцията, както и за събиране на база данни за здравния статус на бежанците.
Срещата между експерти и журналисти в Брюксел изпълни задачата да отчете направеното. По-важно е обаче, че всеки разговор, всеки спор или дискусия стигаха до настоящето и до бъдещето. Защото на всички е ясно, че здравната грижа за тези хиляди хора, тепърва навлизащи в европейското общество, поставя и ще поставя разнообразни въпросителни – превантивни, диагностични, генетични, терапевтични, както и здравно-социални. Натискът върху здравните системи няма да отслабне. Вероятно поради това е ясно, че не бива да отслабва повишеното внимание на всички здравни нива към дошлите и към идващите здравни предизвикателства.
Брюксел – София
