Бременността поставя значителни изисквания върху сърдечно-съдовата система, с физиологични промени, които могат да изострят съществуващо сърдечно-съдово заболяване или да разкрият сърдечно-съдова уязвимост за първи път. Този повишен риск причинява значителна тежест върху майчината заболяемост и смъртност. Нововъзникнали сърдечно-съдови заболявания – гестационна хипертония, майчин инсулт или перипартална кардиомиопатия, усложняват до 15% от бременностите и са причина за до една трета от случаите на майчина смъртност. Значителна част от тази вреда е потенциално предотвратима, но възможностите за интервенция често се пропускат.
Нова серия от публикации на Lancet за сърдечно-съдовото здраве по време на бременност ясно показва, че ранната интервенция е от съществено значение за предотвратяване на сърдечно-съдови увреждания. До една четвърт от случаите на майчина смъртност могат да бъдат избегнати с по-ранно идентифициране на риска. Твърде често сърдечно-съдовите грижи по време на бременност се фокусират върху реагиране на нежелани събития, а не върху предвиждане на риска и действия, преди да се развият усложнения.
Усложненията на бременността могат да предоставят ранен сигнал за дългосрочен сърдечно-съдов риск. Например гестационната хипертония е свързана с шест пъти по-висок риск от последваща хронична хипертония, а прееклампсията е свързана с до 3-5 пъти по-висок риск от сърдечна недостатъчност. Пропуснати възможности за ранна интервенция се наблюдават в целия континуум на грижите – от периода преди зачеването до дългосрочното просле-
дяване. Повече жени с повишен кардиометаболитен риск – поради фактори като по-напреднала възраст, затлъстяване и диабет -забременяват. В САЩ първите раждания сред жени на 35 или повече години са се увеличили с 25% между 2016 и 2023 г. Периодът преди зачеването е недостатъчно използвана възможност за идентифициране и промяна на рисковете преди бременността, както е посочено в скорошни публикации в The Lancet за здравето преди зачеването. В страните с ниски и средни доходи, където пропуските в предшестващия скрининг често са най-големи, а състояния като ревматични и сърдечни заболявания са по-често срещани, до 50% от диагнозите за ревматични и сърдечни заболявания се поставят за първи път по време на бременност.
Трудният достъп до пренатални грижи е от важните
предиктивни фактори за майчина заболяемост и смъртност, като непропорционално засяга хора от по-ниски социално-икономически групи и малцинствени групи. След раждане от жените често се очаква да се справят с фрагментирани акушерски, сърдечно-съдови и общностни грижи, което означава, че жените с повишен бъдещ сърдечно-съдов риск могат да бъдат изгубени за проследяване. Предизвикателството е да се прилагат интервенции ефективно и последователно. Това, което работи в една среда, може да не работи в друга, ето защо подходите трябва да бъдат адаптирани към местните ресурси и нуждите на населението. В страни с ниски ресурси укрепването на здравната инфраструктура, обучението на здравните работници в общността да предоставят сърдечно-съдови и акушерски грижи заедно с акушерки и медицински сестри, и създаването на мрежи за насочване към третични центрове може да разшири достъпа там, където специалистите са оскъдни.
Подходите към сърдечно-съдовата оценка също трябва да станат стандартизирани. Американската кардиологична асоциация публикува рамка за следродилна сърдечно-съдова превенция след неблагоприятни резултати от бременността, включително оценка на кръвното налягане, липидите и ИТМ, с насоки за преход от акушерска към първична медицинска помощ. Съгласуването обаче в различните общества и насоки би могло да подпомогне по-последователното прилагане.
И накрая, когато рискът бъде идентифициран, това трябва да доведе до действия. Хипертонията трябва да се лекува според стандартните прагове на насоките, независимо от възрастта, докато установената практика на доживотен скрининг за диабет след гестационен диабет би могла да осигури модел за предоставяне на годишна оценка на кръвното налягане и на липидите след други неблагоприятни резултати от бременността.
Майчиното здраве все още се измерва до голяма степен чрез резултатите около раждането. Въпреки че майчината смъртност, заболяемост и резултатите от раждането остават от решаващо значение, това ограничено определение пренебрегва важните здравни последици от бременността и раждането, както и пропуснатите възможности. То е оформило и изследванията – проучванията са пренебрегнали дългосрочните резултати за майката.
Време е тази ситуация да се промени. За повече от 2 млрд. жени в репродуктивна възраст в световен мащаб сърдечно-съдовото здраве трябва да бъде от основно значение.
The Lancet,
5 септември 2026 г.