Роден е на 2 февруари 1921 г. в Сливен, в семейството на д-р Панайот Белов, един от първите фтизиатри в България.
През 1939 г. завършва Втора мъжка гимназия в София, а през 1944 г. – медицина в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Специализирал е в Чехословакия и Великобритания.
След завършването работи като участъков лекар в с. Горна Митрополия, Плевенско, и в с. Баня, Панагюрско. Участва като доброволец на фронта през 1945 г. От 1946 г. e доброволен асистент в Катедрата по терапия на вътрешните болести при проф. Алексиев, от 1948 г. – старши ординатор в Работническата болница в София, а в края на 1950 г. е изпратен да завежда отделението по вътрешни и инфекциозни болести в болницата в Казанлък.
Задълбочената теоретична и практическа подготовка от студентско време и всекидневната среща с патология от най-различен вид през първите години на село, когато младият лекар трябва да се справя сам, без възможност за консултация и съвременни технически средства, го изграждат като лекар с много широк поглед върху болния, винаги анализиращ общото състояние и диференциалната диагноза, дори и най-малко вероятната.
През 1953 г. става асистент в клиниката по ревмокардиология към ИСУЛ, където работи под блестящото ръководство на проф. В. Цончев, а по-късно – на проф. Н. Мавродинов. Той се присъединява към групата от млади и ентусиазирани лекари в клиниката, които взаимно се стимулират и подпомагат в развитието си – бъдещите проф. Тамара Пилософ, доц. Гарбис Паникян, доц. Борислав Деветаков.
Д-р Юрий Белов преминава последователно през цялата стълбица на академичното развитие: хоноруван доцент – 1963 г., редовен доцент – 1969 г. и професор – 1974 г., вече в Националния център по сърдечно-съдови заболявания (НЦССЗ) при Медицинската академия. От 1974 г. до пенсионирането си през 1986 г. е ръководител на Катедрата по сърдечно-съдови заболявания в НЦССЗ. До 2000 г. е консултант на кардиологичната клиника в V градска болница. В продължение на 15 години е главен републикански кардиолог и съветник към СЗО по проблемите на сърдечно-съдовата епидемиология.
Основните му научни интереси са в областта на белодробното сърце, предсърдното мъждене, етиологията и патогенезата на артериалната хипертония. Автор, съавтор и редактор е на много клинични ръководства, монографии и научни публикации.
Проф. Юрий Белов е един от основоположниците на модерната кардиология у нас. В периода на неговото ръководство и с неговото идейно съучастие се оформят новите направления електрофизиология, неинвазивна функционална диагностика, интензивно лечение, инвазивна кардиология. Те се развиват от неговите колеги и ученици проф. Г. Урумов, проф. Г. Куситасев, проф. К. Чичовски, проф. Т. Даскалов, проф. С. Торбова, доц. Б. Финков, доц. Б. Шахов, проф. Ц. Кътова, проф. Н. Гочева, проф. Т. Донова.
Проф. Белов е един от учредителите на кардиологичното обучение в България, лектор и организатор на многобройни курсове за следдипломна квалификация. Едновременно с това той осъществява широка консултативна и учебно-методична дейност в редица здравни заведения в София и страната. В продължение на много години е методичен консултант на болниците в Хасково и Габрово. Изиграва много активна роля при изграждането на кардиологичната мрежа и интензивните отделения в страната, като поддържа тясна лична връзка с кардиологичните екипи.
В представите на своите пациенти, близките и колегите си проф. Белов оставя спомена за истинския лекар, който винаги е на разположение на нуждаещия се от неговата помощ. Прегледът при него е разговор не само за непосредствените оплаквания, но и оценка на психологичното състояние, страховете и тревогите на пациента. Неговото виждане е, че диагнозата е заключение, базирано не единствено на механичния сбор от резултати, дори и от високотехнологични изследвания, а е комплексен анализ на установените факти, на индивидуалните особености на личността на болния, като задължително се основава и на опита на лекаря. Неслучайно пациентите му казват, че той е специалист по „човешкото сърце“.
Проф. Юрий Белов бе много интересна, високоерудирана личност с разностранни интереси и много широка обща култура – той еднакво добре познаваше класическата и модерната литература, философия и социология, имаше вкус към музиката и живописта.
Проф. Юрий Белов бе от личностите, които оставят трайна диря в историята.
