Вие сте в: Начало // Всички публикации // Вестникът – проводник на доброто

Вестникът – проводник на доброто

Медик на годината’2013

екипа на Клиниката по неврохирургия към УБ „Св. Иван Рилски“ в София с ръководител проф. Марин Маринов

Наградата се връчва за значим принос в развитието на науката и практиката в сферата на неврохирургията, за усъвършенстване на методите, за въвеждане на хирургия при неповлияваща се от медикаменти епилепсия, за извършване на първата в България дълбока мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсонова болест.

Наградата отличава екип от високо компетентни специалисти, които извършват годишно повече от 2000 оперативни интервенции с голяма сложност, оперират голям процент от случаите на тумори на мозъка в страната, прилагат модерна апаратура за диагностика и лечение на болни с тежка патология, разработват проекти за изграждане на модерен център за комплексна терапия на неврологични заболявания.

Званието “Медик на годината’2013” се присъжда на екипа на Клиниката по неврохирургия за активна, професионална и преподавателска работа за развитието и усъвършенстването на българската школа в неврохирургията, съизмерима с водещите постижения в европейската и световната медицинска практика.

Званието „Медик на годината” отличава лекари и учени, търсещи и прилагащи иновативни решения в непрестанно развиващата се и винаги предизвикателна неврохирургична практика, професионалисти, обичани и дълбоко тачени от хиляди пациенти.

Проф. Марин Маринов:

Заслужено е нашето самочувствие

Ще започна с това, че голяма част от екипа и в момента е в клиниката, защото за нас е колкото празничен, толкова и работен ден.

Искам да благодаря от все сърце от името на целия екип на редакционния съвет на „Форум Медикус“. Това е изключително голяма чест за нас като клиника, изключително сме горди. Но бих казал, че е заслужено това наше самочувствие. Благодаря на всички колеги, защото знаете, че хирургията и в частност неврохирургията са особено екипни специалности. Без екип нищо не може да се постигне. Има една мисъл, че „Работата в екип дава възможност работата на обикновените хора да постига необикновени неща“. Тази мисъл се отнася и за нашата клиника. Прочетох преди няколко дни думите на големия диригент Клаудио Абадо, които са подходящи за нашия случай: „Аз не съм шеф. Аз просто работя с тези хора“.

Макар аз да съм човекът, който ще поеме тази награда, тя е за екипа и аз съм особено горд от това. Не можем да не се запитаме откъде идва българската неврохирургия и накъде отива. Корените на българската неврохирургия започват в Медицинския факултет, а по-късно неврохирургията се отделя от общата хирургия и поема по своя път. Началото дава създателят на българската неврохиругия проф. Филип Филипов, при когото неврохирургията поема в себе си голяма част от класическата немска неврохирургия, израства при големия български хирург и не така щастлив политик проф. Александър Станишев. Така или иначе 1942 година е рождената дата на българската неврохирургия. Като си спомням тези години и съпоставям с другите хирургически специалности, с гордост мога да заявя, че неврохирургията първа се е отделила като отделна специалност също толкова рано, колкото в другите европейски страни и така е възприемала всичко авангардно в специалността. Изключително сме горди, че нашите основоположници тогава създават първото отделение към невропсихиатричния блок на Александровска болница, а през 1952 г. се ражда и Катедрата по неврохирургия. Трябва да спомена имената на проф. Петров, проф. Карагьозов, проф. Къркеселян, проф. Романски, проф. Габровски, проф. Бусарски. Днес Клиниката е Алма матер на българската неврохирургия, като преди и сега разполага с най-големия кадрови и технологичен потенциал. И успява да поддържа тази висока позиция през годините, като в същото време е ковачница и организатор на всички други неврохирургични звена в България. През клиниката са преминали всички специалисти, много специализанти, докторанти от всички краища на света. Обучени са 40 000 лекари чрез индивидуални или други курсове. Нашата отговорност е особено голяма пред нашите предшественици и ние затова се стараем – да бъдем на ниво, да спазваме традициите.

Използвам случая да благодаря на болницата, в която ние работим, за добрата консолидация, за добрия екип, подход и голямата подкрепа, която получаваме от ръководството.

Благодаря за наградата от името на всички мои колеги, от всички участници в екипа ни – от професора до санитаря, и благодарим на тази високоуважавана аудитория, с която споделяме празника.

За обществен принос в развитието на здравната система

проф. Румен Стефанов

декан на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в Пловдив, създател на Институт по редки болести, международно признат експерт по проблемите на редките болести

Наградата се връчва за постижения в развитието и утвърждаването на национална политика в сферата на редките болести, за иницииране и активно участие в изготвянето на официални документи за редките болести на национално и европейско като член на Интердисциплинарния комитет към Международния консорциум за научни изследвания на редки болести, на Работна група по редки болести към Европейската комисия, на Борда на Международното общество по редки болести.

Проф. Стефанов е представител на България в значими европейски програмни дейности по отношение на законодателството за редките болести: платформа за иницииране на национални планове и стратегии за редки болести и оказване на правна и техническа помощ на националните власти, както и за практическа имплементация на Директива 2011/24/EU по отношение на европейските експертни мрежи за редки болести.

Проф. Стефанов е инициатор за създаването на Национална програма за редки болести и участник в разработването й, създател на информационен бюлетин „Редки болести и лекарства сираци”, организатор на национални конференция и семинари за студенти по медицина по темата.

Наградата отличава ролята на лекар и общественик, оказал подкрепа за създаване на Националния алианс на хората с редки болести, инициатор на много дейности за повишаване на обществената информираност по проблемите на редките болести у нас.

Проф. Румен Стефанов

Работим с оптимизъм

Благодаря за голямата чест. Няма да говоря толкова дълго и хубаво, колкото проф. Маринов. Но искам да подчертая, че всеки принос в областта на общественото здраве има значение, за да се стигне до днешния ден. Би трябвало да споменем и огромната работа, извършена от страна на пациентската организация в лицето на г-н Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести в България. Много са лекарите, които всекидневно се стараят да бъдат на високо, изключително високо професионално ниво по отношение на диагностиката, лечението, рехабилитацията на пациентите с редки болести. Не е без значение и фактът, че България през 2008 г. беше единствената страна в ЕС със своя национална програма за редки болести. Заслуга за това имат много хора, които се намират днес в тази зала. Благодарение на много усилия днес хората с редки болести в България не са в такава голяма степен маргинализирани. Разбира се, има страшно много проблеми, но те произтичат от това, което се случва със здравната система. Така или иначе ние сме оптимисти за взаимодействието между лекари, пациенти и здравни власти. И съм убеден, че ако продължим по същия път, ще постигнем още по-големи успехи. Благодаря за отличието.

Слово на главния редактор

Дами и господа, скъпи приятели на „Форум Медикус“.

Фактът, че разговорите продължават, че прегръдките и целувките са толкова много, означава, че се чувствате добре на наша територия. Веднъж годишно имаме удоволствието да ви съберем заедно – различни поколения медици, хора с различни идеи и идеали, събрани ведно от специализирания медицински вестник „Форум Медикус“. Добре дошли!

Колегите ми поръчаха непременно да кажа, че наградата „Медик на годината“ е първа по рода си и след това се родиха всички други награди. Новината тази вечер е, че ние я връчваме за 23-ти път. Нещо, на което и ние не вярваме.

Второ, колегите ми поръчаха да кажа и смятам, че е много важно – през 2014 година „Форум Медикус“ влиза в 69-ата година, откакто излиза. Чувстваме се горди и вярваме, че ще достигнем поне до седемдесетата, за да имаме поводи отново да се срещаме. И отново да събираме ведно това, което правят лекарите, и това, което може да постигне писаното журналистическо слово.

Не случайно избрахме за девиз през тази година идеята, че „Форум Медикус“ може да бъде мост към „Здравеопазване’2020“. Някои хора, разбира се, казваха, какво ще правим с интернет, ще „изяде“ ли мишката книжката и т.н. Но ние смятаме, че имаме какво още да дадем в движението на българското здравеопазване напред. И смятаме, че независимо от новостите и всичко, което се случва във виртуалното пространство, написаното досега и всичко, което ще напишем тепърва във вестника, ще остане – за да стане българското здравеопазване по-добро. А може би и за да бъде историята по-добра, по-правдива след време, когато я пишат други след нас.

Следващото, което колегите ми поръчаха да не правя, е да не говоря за реформата. Онзи ден публицистът Калин Донков беше написал, че „през тази година няма зима. Но като няма зима, няма и пъртина“. Реших да използвам тази метафора, за да покажа накратко какво ние във „Форум Медикус“ разбираме като необходимост да се направи в здравната реформа. Всички в залата знаят, повечето от хората, които присъстват и са работили за тази реформа, знаят, че за да има пъртина – трябват смели хора. Пъртината означава усилие, пъртината означава преодоляване на препятствия и да не се страхуваш от трудности. Напоследък прави впечатление, че като говорят за здравната реформа, много хора казват, че тя трябва да започне отначало. Може да се обсъди какво точно значи отначало. Но понеже обещах, че няма да бъдем сериозни, ще завърша с един виц от времето на социализма. Когато Ленин възкръснал, огледал социализма и пратил телеграма на Троцки: „Среща в Женева, започваме отначало.“ Може би сега трябва, като огледаме докъде сме я докарали с реформата, да си пратим депеша: „Среща в Центъра по хигиена. Започваме отначало“.

Независимо от шегата, искам да кажа, че постигнатото го знаем. Трудностите няма да обсъждаме. Но най-важното е, че през всички тези години българските лекари, всеки на своето място, продължават да работят. Няма нужда точно на тази аудитория да обяснявам колко е трудно това – в спешните центрове, в малките болници, в кабинетите и т.н. И смятам, че точно това е една от мисиите на „Форум Медикус“. Ние винаги сме се стремили и винаги ще се стремим да разказваме за тези лекари. За хората, които остават тук, за хората, които работят, които независимо от негативите, независимо от трудностите, правят най-доброто, което могат за своите пациенти. Това е смисълът и на нашите срещи. Затова е време да преминем към реализацията на основното, за което сме се събрали – към наградите.

Приветствие

Проф. Чавдар Славов – зам.-министър на здравеопазването:

Напредъкът изисква силен дух и мечти

Уважаеми специалисти от екипа на „Форум Медикус“, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми бивши и настоящи членове на съсловни организации, уважаеми господа медици, професори, доценти, асистенти. Наистина „Форум Медикус“ за 23-ти пореден път организира един празник. И аз се радвам, че имаме този професионален вестник, защото вестникът не само информира за събития и новости, но събира, обединява, сближава колеги от различни поколения.

Едно от големите достойнства на „Форум Медикус“ е, че открива най-добрите постижения в медицинската наука и практика. Всяка година редакционната колегия и Общественият съвет на вестника отличават представители на тези постижения. Така „Форум Медикус“ поставя акцент на добрата новина, показва нейната могъща, обединителна и съдържателна роля. Това е начин обществото ни да научава, че в българското здравеопазване има висококвалифицирани специалисти, готови да помагат на хората без корист, които се опитват да преодолеят натрапваното през последните години негативно отношение към съсловието. Наградите също са път към връщането на авторитета на българския лекар.

Днешното събитие показва значението на професионалните усилия не само в медицинската наука и практика, но и в областта на здравните медии.

Бих искал да честитя наградата „Медик на годината“ на екипа на Клиниката по неврохирургия към Медицинския университет в София, защото тя е част от него преди всичко. Голяма част от историята на клиниката премина в Александровска болница и ние – лекарите от Александровска, страдахме, че една основополагаща структура бе преместена в друга болница. Но така или иначе – ние сме едно общо. И успехите, които постигат в Клиниката по неврохирургия – в лечението на епилепсия, неподдаваща се на медикаментозна терапия, в дълбоката стимулация на мозъка при Паркинсонова болест, със своите над две хиляди операции, извършени през миналата година, те заслужават тази награда. Мисля, че екипът е един пример за подражание – прекрасни, умни, разбиращи се млади колеги, които останаха в България и са продължители на делото, на школата на българската неврохирургия.

Бих искал да поздравя специално проф. Стефанов. За него се каза, че той е единственият с международна известност, той е член на Европейския съвет по редки болести. А за мен беше огромно щастие, че се наложи да работим заедно в интерес на българските пациенти с редки болести. Мисля, че това начало, което той положи през 2008 г., и това, което правим през последните няколко месеца, е добро – нещата бяха форсирани, наредбата излезе, предстои създаване на регистър по редки болести и регистър по експертни оценки. Поздравявам проф. Стефанов за неговия изключителен професионален и обществен успех.

Днешните постижения на медицината са невъзможни без модерния технологичен напредък. Но за да станат реалност, те се нуждаят от позитивни емоции, силен дух и мечти. Чрез тези стимули най-пълноценно може да се развива днешното медицинско изкуство – факт, установен от Хипократ още преди 2500 години. Изкуството в медицината се постига с талант, но и с труд, и със страдание. С отдаденост. Само по този път можеш, както е казал поетът, „да останеш и да си потребен, за да те има и след теб дори…“ Пожелавам на всички лекари още дълги години да се чувстват потребни, полезни на обществото. Пожелавам също много мечти и още много професионални успехи. Честито на наградените!

Д-р Нигяр Джафер:

Да вървим напред в екип

Уважаема г-жо Стоева, уважаеми представители на академичната общност, уважаеми изпълнителни директори на лечебни заведения, народни представители, общественици, журналисти. Противно на протокола, аз не изпратих поздравителен адрес, защото смятам, че личното ми присъствие с огромен респект тук показва уважението ми към това събитие. Аз мисля, че обобщени думите на всички, които говориха от тази трибуна преди мен, са принос, пъртина, екип. Хубавите неща във всяка една област – независимо дали е научна, независимо дали е социална, политическа, обществена – се случват благодарение на екипни отбори. Прокарват се пъртини, които се правят в интерес на хората. И така трябва да бъде. В този смисъл си пожелавам да вървим като екипи при български условия напред в името на по-добрите неща, които трябва да види обществото. Съществува един много голям грях към българските лекари – това, че образът на българския лекар беше сатанизиран, системни проблеми бяха прехвърлени на гърба на българския лекар. Благодаря на „Форум Медикус“, които през всички тези години отстояваха баланса, респекта, уважението към медицинските специалисти в България, независимо и въпреки държавата. 69 години звучи изключително сериозно, особено за специализирана медия. Пожелавам да продължавате и след този 23-ти път да връчвате вашите награди, които наистина са за принос иновативен и за принос, който прокарва пъртини в медицината, науката и в българското здравеопазване. Желая здраве, позитивна енергия и много успехи. Поздравления на тези, които днес получиха високите награди.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.