Коментар на доц. Боряна Делийска – национален консултант по нефрология и началник на Клиника по нефрология в УБ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Циститът е едно от най-честите бъбречни заболявания. Среща се повече при жени, особено във фертилния период, а в по-напреднала възраст – при мъжете.

При жените честотата на цистита нараства в няколко периода. Единият от пиковете е т.нар. „цистит на медения месец“. Всъщност заболяването е свързано с началото на половия живот – днес естествено времевите рамки на този период са доста разтегливи. Така например в края на лятото и началото на есента диагностицираме много момичета с цистит. Голяма част от тях са били на почивка с приятел – време, свързано с по-чести полови контакти. Ето защо мога да кажа, че сега е сезонът на циститите.

Следващият пик е при бременност. През този период тежестта на плода и известната релаксация на мускулатурата, свързана с хормоналната пренагласа на организма, предразполагат възпалението. В много случаи през бременността циститът се манифестира за пръв път.

Висока е честотата и в периода на менопаузата, при която има вече известна атрофия на лигавицата във връзка с намаленото ниво на половите хормони.

При мъжете циститът се среща в по-напреднала възраст – най-често при аденом на простатата, който създава условия за задържане на урина в пикочния мехур. Застоят на урината в тези случаи има отношение към честотата и развитието на възпалителния процес.

Клинична картина

Циститът се изразява с болка, парене, дизурия, чести позиви за уриниране. В някои случаи тези оплаквания значително нарушават качеството на живот на пациента. Обикновено урината е видимо мътна. Типично за цистита е, че протича без повишена телесна температура. В някои случаи обаче, когато инфекцията по асцендентен път стигне до бъбреците, клиничната картина се променя и освен тези болково-дизурични оплаквания могат да се появят и тъпи болки в поясната област, фебрилитет, изразен астеноадинамичен синдром.

Диференциална диагноза

Циститът изглежда лесно за диагностициране и лечение заболяване, но трябва да се има предвид, че независимо от това е предизвикателство дори и за опитни специалисти. При неточна диагноза, неуточняване на придружаващите причини, довели до заболяването, както и при неправилно лечение циститът често рецидивира.

При диагностицирането трябва да се уточни дали става въпрос за остър, хронично обострен или хроничен цистит.

При пациентки със симптоми на цистит винаги трябва да се търси и гинекологично заболяване. Така например бяло течение може да причини сходни оплаквания, пациентката има левкоцитурия, но те не са свързани с уроинфекция, а с възпалителен гинекологичен процес. Урокултурата при тези случаи ще бъде негативна. Ето защо задължително трябва да се потърси и мнението на гинеколог. Ако се касае за гинекологична гъбична инфекция, даването на сляпо на съответните антибиотици още повече ще засили гъбичната инфекция и ще влоши оплакванията.

Възможно е микробиологичното изследване на урина да е негативно, но болната да има клинични оплаквания като при цистит, тогава трябва да се изключи уроинфекция от микоплазми или от хламидии.

При възрастни жени десцензус на влагалището може да е предразполагащ фактор за уроинфекция и нейното рецидивиране. В такива случаи пациентката трябва да се насочи към гинеколог, който да изключи това заболяване.

При левкоцитурия при негативна урокултура в диференциална диагноза се обсъждат и други заболявания като туберкулоза или колагеноза.

При диагностицирането на цистит задължително трябва да се изследва както стерилна урина, така и обикновена урина, като се обърне внимание какъв е уринният седимент. На практика урокултурата е готова в рамките на 3 дни, докато уринният седимент може да бъде готов и за 2 часа. Така седиментът е първият тест за приемане или отхвърляне на диагнозата.

Някои пациенти например нямат оплаквания, в урината няма левкоцити, но имат бактериурия. В тези случаи е налице т.нар. „асимптомна бактериурия“ – състояние, чиято честота се увеличава с напредване на възрастта. Асимптомна бактериурия се лекува само при бременни жени, а при останалите пациенти терапия не е необходима.

Предразполагащи фактори

При диагностициран цистит трябва да потърсим дали пациентът има предразполагащи фактори и при възможност да ги отстраним. Предразполагащите фактори могат да бъдат ятрогенни – провеждане на различни манипулации или оперативни вмешателства в уретрата и в пикочния мехур (катетъризация, цистоскопия), както и при задръжка на урина по някаква причина – например при неврогенен пикочен мехур, различни неврологични оплаквания и състояния, чужди тела в пикочния мехур, камъни, тумори, дивертикули и други също могат да бъдат причина за възпалението.

Лечение

Съществуват различни терапевтични схеми при цистит. Някои препоръчват еднодневен прием на антибиотици, а други – три- или пет-дневен лечебен курс. Според мен кратките курсове не са толкова ефективни. Ето защо препоръчвам едноседмична антибактериална терапия. Фармацевтичният пазар предлага най-различни антибиотици, подходящи за лечение на цистит – цефалоспорини, хинолони, тетрациклини и др. Напоследък отчитаме и добър ефект от един позабравен медикамент, какъвто е бисептолът. Оказва се, че резистентността към него вече не е толкова висока. Дава се предимство на антибиотици, които действат върху грам негативните микроорганизми, тъй като циститът се причинява изцяло от такива.

При изразена клинична симптоматика е уместно да се започне емпирично лечение на цистита с медикаменти, които се очаква да подействат. Междувременно, докато излезе резултатът от урокултурата, може да бъде отчетен положителен клиничен ефект, но също така може оплакванията да се влошат, което показва, че микроорганизмът е резистентен на прилагания медикамент и той задължително трябва да бъде сменен.

Препоръчва се 3-4 дни след приключване на терапията отново да се изследва стерилна и обикновена урина, за да се прецени ефектът от лечението и необходимостта от продължаването му, евентуално с химиотерапевтик. Продължението на лечението зависи от това как е повлиян ходът на болестта.

Не трябва да се забравят и ваксините за уроинфекции в таблетна форма – уростим и уроваксом. Те могат да бъдат назначавани заедно с антибактериалното лечение, както и като профилактика по определена схема.

Положително влияние при цистит имат някои билки и билкови препарати. Отдавна е известен ефектът на мечото грозде и билковия чай на Ламбрев. Съществуват и различни билкови комбинации. Те са евтини, но трудоемки за приготвяне. Използват се по-често от хора, които не ходят на работа. В аптеките се предлага и голямо разнообразие от хранителни добавки на билкова основа като уронат, неоренал, уринал, цистостоп рапид. Трябва да се има предвид, че билколечението намира категорично приложение при възпалителни процеси на бъбреците и при камъни, но в никакъв случай не се препоръчва при имунни и автоимунни нефропатии.

Благоприятен ефект има и балнеолечението.

Хигиенни препоръки

За профилактиране на цистит се препоръчва редовно уриниране и прием на достатъчно количество вода – около 1,5 до 2 литра, а през горещите дни и до 2,5 литра. Така механично се „промиват“ бъбреците и пикочният мехур и се възпрепятства задържането на урина, тъй като концентрираната урина е добра среда за развитие на микроорганизми.

В 80% от случаите циститът се причинява от ешерихия коли – бактерия, която нормално обитава дебелото черво и се изхвърля с изпражненията. Ето защо напомняме на нашите пациентки, че избърсването след дефекация трябва да става отпред назад към ануса. Другият ни съвет е да не ползват прашки, особено жени, които са имали цистит.

Не се препоръчва и постоянното използване на тампони по време на месечния цикъл. Тампонът е влажна топла среда, идеална за развитие на микроорганизми, които могат по съседство да проникнат и в пикочните пътища. При някои пациентки например наблюдаваме изостряне на цистита след мензис и се оказва, че те ползват основно тампони.