В средата на юни т. г. гр. Сандански отново бе средище на българската урология. 30-ият симпозиум по урология събра заедно специалисти от различни поколения, чуждестранни гости и лектори, представители на фармацевтични и технологични компании, свързани с тази бурноразвиваща се сфера на медицинската наука и практика. Духът на събитието бе тържествено юбилеен, но и почтително паметен, защото за пръв път симпозиумът бе организиран не от, а в памет и на двамата основатели, отишли си без време от този свят.
Поканихме за интервю председателя на организационния комитет на 30-ия симпозиум доц. Владислав Младенов от Клиниката по урология в Александровска болница.
- Уважаеми доц. Младенов, моля да направите кратък анализ на събитието.
- Известно е – и то не само на българските уролози, че тази научна среща в гр. Сандански е с традиции. Наред с факта, че симпозиумът бе юбилеен, присъстващите участници бяха рекорден брой – над 180 специалисти. Това не ни учудва, защото и обстоятелствата бяха различни. Юбилейното настроение бе пропито и със съжаление, че създателите на симпозиума – проф. Митко Цветков и проф. Димитър Младенов, вече не бяха сред нас. Много от колегите споделиха, че уважението към тяхното дело също е било повод да се включат в научната програма. Ето защо за пореден път в гр. Сандански се срещнаха представители на по-старото поколение уролози, наши учители, уролози от активното в момента поколение, които формират днешния облик на науката и практиката в нашата специалност. И не на последно място – дойдоха много млади колеги, специализанти, които тепърва прохождат в урологията. За тях събитието е подходящо място не само за да слушат и да гледат, но и да се изявят.
- Какви бяха основните акценти от програмата – кои теми бяха водещи в дискусиите, в кулоарите?
- Програмата, както винаги, бе разнообразна, както са толкова много и различни урологичните болести и състояния. Имаше лекции както от сферата на тежката артилерия – онкологичната патология, през хроничните и спешните болести, до анализ на конкретни случаи от практиката. Презентациите на симпозиума в голямата си част бяха под формата на видеофилми, което е особено важно за нашата специалност. Представен бе натрупан опит в лапароскопската и в робот-асистираната хирургия, ендоскопски и минимално инвазивни подходи, които се реализират с минимална кръвозагуба и щадят болния човек. Говорихме и за урологичните състояния, които не зависят от високите технологии. Акцент бе темата за антибиотичната резистентност при лечението на инфекции на пикочните пътища – в това направление антибиотичната политика трябва да бъде много строга, не само заради резистентността, но и заради появата на вътреболнични инфекции, които остават опасност в целия свят. Свидетели сме на една непрекъсната надпревара между антибиотичните препарати на фармацевтичната индустрия и бактериите, които се „израждат”, формират нова резистентност – всъщност сега индустрията ги догонва…
- В кои сфери българската урология показва напредък, има ли изоставане – в кое, къде?
- Реално в България, главно в университетските градове, се осигурява европейско ниво на лечение на урологичните болести. Разполагаме с всичко, което е налице в европейските клиники. Дори роботизираните системи, на фона на населението у нас, са доста над средното в света. Ние обаче не забравяме, че апаратура може да се купи, но по-важното е кой стои, както се казва, зад кормилната уредба. Защото всеки опит изисква време и усилия, изисква и млади лекари, които да вървят напред. Напоследък станаха ясни проблемите на младите колеги у нас по отношение на специализациите. Много хора завършват университетите у нас, а пък лекари не достигат. Проблемът с кадровия дефицит в здравеопазването е сериозен и се отразява на всяка специалност. Известно е също така, че по отношение на достъпа до специалист българската здравна система има предимства – тук специалистът може да даде консултация, почти без да се чака, запознава се с болния, показва професионална ангажираност. Но пък е из-
вестно, че у нас е налице доплащане, причина за което е недоброто финансиране на системата. Високите технологии означават повече разходи, скъпи консумативи и инструментариум. Тези неща са и не са извън темите на едно научно събитие, защото съпътстват нашата работа, отразяват се на пациентите.
- Вие като председател на организационния комитет как се чувствахте? Бихте ли откроили особеното и традиционното в симпозиума?
- Бих искал да обобщя, че ние като общност не сме затворени само в урологията – общуваме с онколози /те поемат грижата за болния след операцията/, със специалисти по образна диагностика /без тях бихме били слепи/. Имаше още лекции от сферата на микробиологията и мн. други. Събития като нашия симпозим са подходяща трибуна да се дискутира необходимостта от мултидисциплинарни екипи за общата грижа за болните. Така по естествен път симпозиумът става ин-
тердисциплинарен, каквато е и всекидневната ни работа. Незаменима е и помощта на фармацевтичните фирми, без тях такова крупно събитие не би било възможно. Те имаха и сателитни симпозиуми, като всеки от тях носи ново познание.
Непременно трябва да споделя, че преди гала вечерята на събитието участниците имаха възможност да гледат кратък филм за историята на симпозиума. Присъстващите успяха да чуят как се е родила идеята, да видят основателите – тогава доц. М. Цветков и д-р Д. Младенов, чиято инициатива се оказва устойчива и след 30 години. Стана дума как те са избрали гр. Сандански, как постепенно са успели да сплотят урологичната общност, да направят симпозиума значима част от научния медицински календар у нас. През целия филм аз лично имах чувството, че и двамата присъстваха сред нас в залата…
- Сега накъде?
- Разговорите и опората на колегите, очакванията за бъдещето са обнадеждаващи. Ще продължим традицията, ще развиваме постигнатото – дори сме определили дата за симпозиума догодина.
