Копенхаген, 18 септември 2026 г. Жените съставляват близо 77% от работната сила в сферата на здравеопазването и грижите в Европейския регион на СЗО, но получават с 19% по-ниско почасово заплащане и с 28% по-ниско месечно възнаграждение от мъжете. Това сочи нов доклад* на Европейския офис на СЗО (WHO/Europe), обхващащ 43 държави.
- Жените съставляват мнозинството от хората, благодарение на които функционират здравните системи в Европа. Но въпреки това получават по-малко заплащане от колегите си мъже – разлика, която се задълбочава в хода на цялата им професионална кариера, коментира д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на отдел „Здравни системи“ в Европейския офис на СЗО. – Това води до по-ниски пенсии, по-малка финансова сигурност в напреднала възраст и по-висок риск от бедност за жените, посветили трудовия си живот на грижата за другите. Това не е случайност и не се дължи на квалификацията. Жените получават по-ниско заплащане за същата работа и биват пренебрегвани при заемането на по-високоплатени длъжности.
Разликата нараства с изкачването по йерархичната стълбица Разликата в заплащането се увеличава рязко в зависимост от нивото на доходите. В долния край на скалата на заплащане жените получават около 2% по-малко на час от мъжете, но в горния край разликата достига почти 23%. На хартия, предвид квалификацията и опита си, жените би трябвало да получават малко повече от мъжете на най-високоплатените длъжности, но на практика те получават по-малко. Тази тенденция сочи към фактори, различни от възрастта, образованието или продължителността на работното време. На ръководни позиции в сферата на здравеопазването и грижите са заети повече жени, отколкото на управленски постове в други сектори, като заплащането е по-ниско: средно 22,00 евро на час спрямо 24,70 евро за съпоставими длъжности другаде. Докладът установява, че колкото по-голям е делът на жените на дадена длъжност в сектора, толкова по-ниско обикновено е заплащането, независимо от изискваните умения или отговорности. Какво обяснява разликата и какво – не?
- По-голямата част от тази разлика не се дължи на това, че жените работят по-малко часове, че са по-млади или че работят в различни части на сектора, обяснява д-р Ацопарди-Мускат. – Всичко опира до начина, по който секторът оценява труда на жените. Възрастта, образованието, продължителността на работното време и заетостта в публичния спрямо частния сектор обясняват само част от явлението. Коригирането на данните спрямо тези четири фактора намалява разликата в почасовото заплащане от 19% на 6%, а разликата в месечното заплащане – от 28% на 10%. Остатъчната разлика в заплащането не може да бъде обяснена с нито един от факторите, включени в анализа, и тя е най-силно изразена именно там, където е най-важно: в горния край на скалата на заплащане, където тя формира почти цялата разлика в доходите на жените и мъжете.
Анализът показва, че значителна част от разликата в заплащането между половете остава необяснена дори след отчитане на фактори като възраст, обра-
зование, продължителност на работното време и сектор, както и че тази разлика нараства с изкачването по скалата на заплащане. Наблюдава се и ясна тенденция към подценяване на труда: колкото по-голям е делът на жените в дадена длъжност в сферата на здравеопазването и грижите, толкова по-ниско обикновено е заплащането за нея, дори в сравнение с подобна работа в други сектори. Тези резултати подсказват, че неравенството не може да се обясни единствено с разлики в квалификацията, а отразява на-
чина, по който се оценява и възнаграждава трудът, извършван предимно от жени.
Защо това е важно? Секторът на здравеопазването и грижите е четвъртият по големина работодател в региона, осигуряващ заетост на около 10% от всички заети лица, и представлява най-големият единствен източник на платени работни места в сферата на грижите – повече от образованието и домашната работа. Той е особено важен източник на заетост за жените. Секторът осигурява работа на близо 17% от всички заети жени в региона, докато при мъжете този дял е едва 5%. В Белгия, Дания и Норвегия всяка четвърта заета жена работи в сферата на здравеопазването и грижите. Във Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия и Швейцария съотношението е една на всеки пет. В Руската федерация е около една на седем, а в Киргизстан – около една на десет. В Естония, Литва и Полша жените съставляват близо 90% от работната сила в сектора. Неравното за-
плащане в сектор с такъв ма-
щаб оказва влияние върху нае-
мането и задържането на кад-
ри, както и върху броя на жените, достигащи до висши и ръководни позиции, което има косвени последици за здравните системи, разчитащи на тези специалисти.
СЗО/Европа призовава държавите членки да предприемат действия в пет направления, като всички те са напълно постижими:
• Въвеждане на задължително отчитане на разликата в заплащането между половете, така че тя да бъде видима и да може да се проследява във времето;
• Преодоляване на пропуските в данните. Събирайте и публикувайте данни за заплащането, разбити по пол, професия, раса и етническа принадлежност, а не само по възраст и сектор;
• Укрепване на законодателството за равно заплащане и осигуряване реалното му прилагане и наблюдение;
• Премахване на структурните пречки – като ограничените възможности за менторство и неравните очаквания относно полагането на грижи, които възпрепятстват заемането на висши и по-добре платени длъжности от жени;
• Преоценка на самата същност на труда в сферата на здравеопазването и грижите, така че заплащането да отразява изискваните умения и отговорности, а не това кой традиционно е изпълнявал тази работа.
- Това не е сложен за решаване проблем; въпросът опира до воля, заключава д-р Ацопарди-Мускат. – Знаем как да преодолеем разликата в заплащането: чрез прозрачност, прилагане на правилата и премахване на пречките, които не позволяват на жените да заемат висши длъжности. Всяка държава членка в региона може да започне промяната още днес.
Източник: СЗО/Европа
Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравните специалисти получават по-малко, ако са жени
Здравните специалисти получават по-малко, ако са жени
