Вие сте в: Начало // Всички публикации // Лекари и пациенти – в общо настъпление

Лекари и пациенти – в общо настъпление

На 14 юни т.г. в Плевен местното сдружение „Диабет“, съвместно с Клиниката по ендокринология към Университетската болница „Д-р Г. Странски“, организира работна среща под наслов „Заедно можем повече“, в която над 100 пациенти с диабет от целия регион се запознаха с някои актуални аспекти на заболяването. Събитието се проведе под патронажа на председателя на Общинския съвет в Плевен Мартин Митев, който е и директор на Районната здравноосигурителна каса в града. Гости на срещата бяха зам.-областният управител на Плевен Татяна Божинова и председателят на Българска асоциация „Диабет“ Красимир Кънев.

Срещата бе открита от Даниела Илиева – председател на сдружение „Диабет“ в Плевен. Тя благодари за подкрепата на местните власти и информира, че всички инициативи на сдружението през тази година ще бъдат под патронажа на Общинския съвет в града.

В приветствие към участниците във форума Мартин Митев подчерта, че община Плевен от години поддържа изключително добър диалог със сдружение „Диабет“ и подпомага финансово някои инициативи съобразно възможностите, като резултатът е ползотворно сътрудничество. Той обоснова защо диабетът е социалнозначим проблем. Митев коментира данните за заболяемостта от диабет у нас и се спря по-конкретно на цифрите за област Плевен. По негови думи от диабет страдат над 17 хиляди души. От тях с инсулинозависим диабет са 1040, от които 125 са деца. От началото на 2017 г. в областта са регистрирани нови над 1600 болни с диабет.

Митев подчерта, че лечението на диабета изисква много обществени средства и увери, че българската държава прави всичко по силите си да покрие максимално адекватно нуждите на болните. Според него се върви в правилната посока по отношение на осигуряване на съвременни терапии, но все още има какво да се желае по отношение на грижите за болните. Именно за подобряване на социалния подход към диабета Митев смята, че общините трябва да имат ангажимент – да организират информационни кампании, които да доведат до по-добра профилактика на населението и съответно до превенция на заболяването. Усилия трябва да се насочат и в създаването и у нас на диабетни центрове, в които пациентите да получават не само медицинска помощ, но и да имат възможност да се консултират с психолог, да бъдат подкрепени от социални работници, да бъдат обучени за живот с болестта.

Срещата продължи с лекции за медицинските особености на диабета. Проф. Димитър Господинов – началник на Клиниката по кожни и венерически болести в УБ в Плевен, запозна аудиторията с кожните промени, които настъпват при пациенти със захарен диабет. Доц. Катя Тодорова – началник на Клиниката по ендокринология в УБ в Плевен и един от инициаторите на срещата, коментира съвременните възможности за превенция и лечение на диабетните усложнения. Конкретно за сърдечно-съдовите усложнения пък говори д-р Гинка Раянова, която също е от екипа на университетската клиника по ендокринология в Плевен. Специално внимание бе отделено и на диабетната полиневропатия в лекцията на д-р Силвия Ганева от същата клиника. Особен интерес сред участниците предизвикаха и двете презентации на медицинската сестра Катя Хинкова от клиниката, която даде практически съвети за поведение при хипо- и хипергликемия, както и за необходимите грижи за диабетното стъпало. В края на срещата бяха обсъдени организационни въпроси на сдружение „Диабет“.

Специално за „Форум Медикус“ инициаторите на срещата обобщиха основните резултати и коментираха направленията, в които трябва да се насочат усилията в бъдеще.

Доц. Катя Тодорова:

Нужна е национална диабетна програма

- Уважаема доц. Тодорова, какво е значението на проведената работна среща и защо избрахте мотото „Заедно можем повече“?

- Известно е, че диабетът е медицински и социален проблем с изключително голяма значимост. Неговата социална същност се определя от високата цена на здравните разходи за лечение на тежките сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични и офталмологични усложнения. Профилактиката е дейността, която би могла да намали честотата на усложненията, да отложи тяхната изява и дори да предотварти тяхното възникване. Затова за трета поредна година ние от Университетската болница в Плевен подкрепяме диабетната организация в града като участваме в провеждането на образователни лектории с обучителен характер. Целта е да се повишат знанията на пациентите. Лекари и болни се обединяваме в битката срещу диабета.

От една страна, срещата е информационна и обучителна. От друга, поставяме проблема диабет в неговата социална тежест в присъствието на лицата, които взимат управленски решения. Ние очакваме от тях помощ и подкрепа за подобряване на качеството на диабетните грижи в региона и въобще в България.

- Наблюдавате ли промяна в знанията и поведението на Вашите пациенти по отношение на контрола на диабета?

- Измерител на ефекта от обучителната дейност на пациентите с диабет е степента на метаболитна компенсация. През последните 5 години в клиниката провеждаме профилактична кампания – Дни на отворени врати, чиято цел е да проследим пациентите, които са на терапия, назначена от лекарите от клиниката. Тези пациенти са обучени по специални модули, някои от тях в индивидуална, други в групова форма. Резултатите показват, че съществува тенденция към подобряване на степента на метаболитна компенсация на пациенти, които са преминали курс на обучение. Това е доказателство за ефективността на програмата и ролята на обучението за контрола на заболяването.

- В каква насока още трябва да се работи, когато говорим за диабет?

- Основната насока, в която трябва да съсредоточим усилия, е профилактиката. От ключово значение са профилактичните дейности на три нива. Първичната профилактика е насочена към предотвратяване на изявата на захарния диабет и може да ограничи застрашителната честотата на разпространение на болестта, която за българската популация вече достига до 9,6%. При пациенти с вече диагностицирано заболяване профилактиката е свързана с постигането и поддържането на нормогликемичен контрол с цел да се отложат или предотвратят усложненията. Третичната профилактика включва дейности за ограничаване на прогресията на вече настъпили усложнения. Всяко от тези нива е от значение и само чрез съвместните усилия на лекари, пациенти, управленци и общество една такава профилактична кампания може да постигне ефективност.

- Как на практика обаче може да се осигури по-добър живот на хората с диабет?

- Каквото и да се предприеме, ако то е фрагментарно и насочено само към конкретно ниво – било то пациент, пациентска организация, специалисти по здравни грижи, контролиращи органи, не може да очакваме устойчиви резултати. Ето защо всички такива дейности трябва да бъдат обединени на една обща платформа. Подобрение на живота на хората с диабет може да настъпи само тогава, когато започне да функционира Национална диабетна програма. Тази програма трябва да създаде организационните устои за дългосрочност на изпълнението на профилактичните мероприятия, да създаде условия за тяхната реализация и да контролира процесите. Само тогава програмата би донесла полза за обществото като цяло. Измерители за ефективността на една такава програма са именно постигането на по-добър метаболитен контрол и подобряването на здравните грижи за пациентите с диабет. Защото сега европейските изследвания нареждат страната ни на последно място в Европа по отношение на качеството на диабетните грижи.

- А какви резултати очаквате от тази среща?

- На първо място, да се увеличи честотата на пациентите, които постигат по-добър метаболитен контрол. Наши собствени резултати сочат, че само 15% от диабетиците от региона и областта имат добър метаболитен контрол. Очаквам срещата да допринесе за създаването на по-тесни взаимоотношения между лекар и пациент, между здравен специалист и пациент. Очаквам по-добро разбиране на усилията, които ние специалистите полагаме, за да можем да направим живота на хората с диабет по-лесен.

Даниела Илиева:

Обучението е най-доброто лечение

- Уважаема г-жо Илиева, защо решихте да организирате такава работна среща за хората с диабет от област Плевен?

- Целта на тази вече традиционна среща е хората от нашето сдружение да научат повече за диабета, за да могат да отложат във времето усложненията. Искам повече болни от региона да се убедят, че добрият контрол и обучението са елементите на правилното лечение. И резултатите са налице –екипът на Клиниката по ендокринология, ръководена от доц. Тодорова, изследва някои от диабетиците, участвали в срещите, и отчете намаляване на нивата на гликирания хемоглобин. Това ни дава увереност, че обучението наистина носи ползи.

Искам да подчертая, че участие в срещата взеха пациенти от всички 11 клона на сдружението в региона.

- Вие самата живеете с диабет тип 1. Как минава един ден? Кои са всекидневните предизвикателства?

- Предизвикателствата пред болния с диабет тип 1 са големи. Първо, инсулинът трябва да бъде в теб и да имаш достатъчно тест-ленти, за да контролираш нивата на кръвната захар. Лошото е, че нямам никакви симптоми, които да ми покажат, че предстои да изпадна в хипогликемия или пък, че захарта ми е толкова висока, че изисква да се вземат някакви мерки. Така за мен водещ стресов фактор са недостатъчните по брой тест-ленти. През изминалата година наред с полагащите ми се по НЗОК тест-ленти съм закупила с лични средства още 6 опаковки.

- Какво трябва да се подобри в грижите за диабетно болните у нас?

- Държавата се стреми да осигури необходимото. Българските пациенти имат достъп до всички съвременни инсулини и таблетни форми за лечение на диабет. Но те не разполагат с достатъчно тест-ленти. От 1 април т.г. пациентите над 18-годишна възраст на лечение с инсулин имат право на 450 тест-ленти, вместо на 300. Това е стъпка в правилната посока, но и този брой не е достатъчен за добър самоконтрол. На пациентите с диабет тип 2 въобще не им се полагат глюкомер и тест-ленти, а голяма част от тях са пенсионери с ниски доходи, които нямат възможност да си осигурят глюкомер.

На второ място, болните трябва да имат по-добър достъп до пълни изследвания, които да покажат как се контролира заболяването. Тези изследвания ще осигуряват база данни в единния диабетен регистър, чрез която ще се проследява състоянието на пациента, ще се следи терапията и ще стане ясно от какви допълнителни изследвания и консултации се нуждае всеки конкретен болен.

Красимир Кънев:

Добри партньори

- Уважаеми г-н Кънев, сдружение „Диабет“ в Плевен е член на Българската асоциация „Диабет“. Разкажете повече за съвместните дейности и за подкрепата, която осигурявате.

- Българската асоциация „Диабет“ работи активно със своите членове в цялата страна. Ние актуализираме ежегодно прогамата за здравословно хранене на диабетиците, като включваме информационна част и планираме следващо развитие. Заедно със своите членове организираме кампании за здравословен начин на живот при хора с диабет, за важността от поддържане на добър контрол върху болестта. Разясняваме какви са възможните усложнения и съпътстващи заболявания, когато превантивните мерки не са се оказали достатъчни. Лекции от медицински специалисти от най-високо ниво са изнасяни редовно в цялата страна.

Успоредно с това се стремим да приложим иновативни програми от Международната диабетна федерация и да предоставим на своите членове актуална информация какви са тенденциите в световен мащаб за поддържане на добро здравословно състояние на диабетиците. Тук не става въпрос само и единствено за медикаментозното лечение и медицинските терапии, говорим за цялостното отношение към това състояние и за живота с него.

- Какво е необходимо да се направи на регионално и национално ниво, за да се подобрят грижите и лечението на хората, живеещи с диабет, у нас?

- Българска асоциация „Диабет“, държавата и медицинските специалисти са добри партньори в грижата за хората с диабет. Терапиите, до които имат достъп българските болни, са на съвременно ниво. Разбира се, могат да се осигурят по-модерни средства за проследяване на здравни показатели, а също и да се подобрят възможностите за мониторинг на цялостното здравословно състояние на хората с диабет. Това би помогнало за навременното и точно диагностициране на съпътстващите заболявания. Целта е да се запази максимално добро здравословното състояние на диабетиците, за да може те да бъдат активни членове на обществото.

Диабетът вече е обявен за пандемия. Нито една държава не може да си позволи социално изключване на толкова хора, при това при все по-спадащата възрастова граница на диабетиците. Ние от асоциацията работим, за да активизираме диалога в обществото и да променим мисленето за диабета като за заболяване. Това е здравословно състояние, което те учи да бъдеш максимално отговорен към себе си и към другите.

Плевен – София

Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.