Цезаровото сечение е една от най-разпространените хирургични намеси в света, особено в страните с високо и средно ниво на доходите. С тази интервенция може да се спаси човешки живот, но нерядко тя се прилага при липса на медицински показания, което излага родилката и новороденото на риск от появата на усложнения в краткосрочна или дългосрочна перспектива. В нов анализ на СЗО се подчертава колко е важно да се оценяват конкретните нужди на всеки отделен пациент, както и да се отхвърлят практики за преследване на определени цели.
Цезарово сечение се прилага в случаите, когато естественото раждане може да бъде опасно за майката или за бебето – например при дълго продължаващ родилен процес, дистрес синдром, неблагоприятно предлежание на фетуса и др. В същото време този оперативен родилен метод може да доведе до сериозни усложнения, инвалидност или смърт, особено когато липсват възможности за безопасно извършване на хирургични процедури или лечение на евентуални усложнения.
От 1985 г. до днес международната специализирана общност приемаше, че на ниво популация оптималната честота на цезаровите сечения варира между 10 и 15%. Ново изследване показва, че ако честотата е до 10%, майчината и неонаталната смъртност намаляват. Когато обаче честотата надвишава 10%, наличните данни не отчитат намаляване на смъртността.
- Тази статистика подчертава значението на цезаровото сечение за спасяване живота на майката и бебето, казва д-р Марлин Темерман, директор на Департамента по репродуктивно здраве и научни изследвания към СЗО. – Анализът на данните показва също колко е важно да се гарантира възможността за раждане с цезарово сечение, но за жените, които се нуждаят от него, а не за да бъдат постигнати конкретни резултати.
Все още остава неизвестно влиянието на честотата на цезарово сечение върху бременността на майката и върху новороденото по отношение на мъртво раждане или усложнения като асфиксия например.
Необходими са и допълнителни изследвания за отражението на цезаровото сечение върху психологическото и социалното благосъстояние на жените.
От друга страна, допълнителните разходи, свързани с честото прилагане на интервенцията без медицински показания, са предпоставка за изтичане на ресурси, с които може да се покриват други медицински услуги – проблем с особена важност за претоварени или финансово слаби здравеопазни системи.
Системата „Робсън“
Липсата на стандартизирана международно призната класификационна система за постоянен мониторинг и сравнителен анализ на данни за честотата на цезаровото сечение има практическо значение и е един от факторите, които препятстват по-доброто разбиране на тенденциите в тази област.
СЗО предлага да се приеме системата „Робсън“ като международно призната система за класификация за цезарово сечение.
Същността й се състои в следното – всяка жена, постъпваща в родилно отделение, може да бъде характеризирана съответно в една от 10-те групи, въз основа на лесно различими критерии: брой предишни бременности, предлежание на плода, гестационна възраст, предишни цезарови сечения, брой родени деца, признаци в началото на раждането и др.
Използването на тази система ще даде възможност за сравнителен анализ на цезаровите сечения както в рамките на отделните институции и на различните здравни заведения, така и между отделните страни и региони.
– Получаването на информация в стандартизиран, обединен и възпроизводим вид е от съществено значение за институциите в здравеопазването, които желаят да оптимизират използването на цезарово сечение и да подобрят качеството на оказваната помощ, обяснява д-р Темерман. – Призоваваме медицинската общност и лицата, отговорни за вземане на решения, да се съобразяват с тези изводи и да ги прилагат на практика.
Отчетът на СЗО за приложението на цезарово сечение се основава на резултатите от две проучвания, проведени от UNDP/UNFPA/СЗО/, Световната банка в рамките на Специална програма за научни изследвания, развитие и обучение на изследователи в Human Reproduction (HRP). Програмата е основен инструмент за научни изследвания в областта на човешката репродукция в системата на ООН.