На 8 април т.г. по инициатива на националния омбудсман на България Константин Пенчев бе проведена кръгла маса по проблемите на съдебните медици и на качеството на съдебномедицинската експертиза. Участваха съдебни лекари от страната, представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, на Висшия съдебен съвет и др. Дискусията бе провокирана след среща на омбудсмана с представители на асоциацията „Български институт на съдебномедицинските специалисти”, по време на която са били коментирани основните проблеми в тази област – източниците на финансиране на съдебномедицинската дейност, заплащането на разходите за извършване на експертизите, дефицитът на специалисти.
Участниците в кръглата маса алармираха, че състоянието на съдебната медицина е доста неясно. По закон във всяка областна болница трябва да функционира отделение по съдебна медицина, но не е решен проблемът кой да финансира функционирането на тази структура. Като търговски дружества лечебните заведения сами трябва да осигуряват финансирането на дейностите, а отделенията по съдебна медицина не генерират ресурс за лечебното заведение, а само разходи, с което „тежат“ на бюджета. Поддържането на база, осигуряването на консумативи и апаратура, необходими на съдебните медици, е много скъпа дейност. На този етап не съществуват клинични пътеки, по които тези отделения да получават финансиране. Повод за тревога сред съсловието на съдебните медици са и влезлите от началото на тази година промени в Закона за лечебните заведения – по-конкретно чл. 99а, според който „разходите за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързаният с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт”. С така направените нормативни промени не е известно какво ще стане с изплащането на хонорарите на вещите лица. На практика Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването на този етап си прехвърлят отговорностите по темата съдебна медицина.
По време на срещата бяха изнесени данни, според които у нас има 79 съдебни лекари, от които 29 са ръководители на отделения или катедри, 5 са инженер-химици, 38 лаборанти, 22 препаратори, 16 сътрудници и 21 санитари. Общият брой на работещите в системата е 190 души. Налице е сериозен отлив от тази специалност, както и на желаещите да станат вещи лица.
Националният консултант по съдебна медицина доц. Добринка Радойнова подчерта, че основният проблем в това медицинско направление е липсата на яснота по следните въпроси – къде е статутът на съдебните лекари, към коя институция да са те, кой ще финансира тяхната дейност. Според специалиста тези проблеми трябва да бъдат изяснени, за да може да бъде повишено нивото на организацията и на качеството на съдебномедицинската експертиза.
Доц. Радойнова формулира няколко предложения. Едно от тях е да бъде създадена единна структура по съдебна медицина към Министерството на здравеопазването, чиято дейност да се финансира целево от трите министерства. Според специалиста трябва да бъде създадено методично и функционално ръководство на всички отделения в областните болници, както и да бъдат осигурени целево средства за поддържане на базата и апаратурата. Сред исканията са и изготвяне на клинични пътеки за някои от случаите, които се отнасят към отделенията по съдебна медицина, осъвременяване на нормативната база и създаване на стандарт. Доц. Радойнова подчерта, че трябва да бъде формиран експертен съвет, който да има роля на арбитър при спорни експертизи.
Според представители на Висшия съдебен съвет дейността на съдебните лекари като вещи лица трябва да бъде регламентирана в отделна наредба, която да бъде разработена от една нова дирекция към МЗ. Сега Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на ВСС регламентира по какъв начин се избират те, на какви условия трябва да отговарят и какви възнаграждения ще получават, но наредбата касае и всички други вещи лица. От ВСС коментираха, че настоящият начин за уреждане на възнагражденията на съдебните лекари е неудачен – заплащането е почасово и е обидно ниско (5 лв. на час). Представителите на ВСС цитираха и подкрепиха няколко практични начина за решаване на проблемите, предложени от Районния съд в Хасково съвместно с д-р Христо Еленски. Те бяха сходни с исканията на доц. Радойнова – изграждане на дирекция “Съдебна медицина” към МЗ, както и предвиждане на увеличение на бюджета на съдебната власт за това направление.
В изложението си зам.-министър д-р Михаил Зортев не коментира идеята за създаване на дирекция към МЗ. Според него чл. 99 а от ЗЛЗ не е бил прецизиран и най-вероятно ще бъде отменен. Той обаче изрази съмнение дали само това е достатъчно. Според д-р Зортев проблемът е, че един поръчва дейността, а друг трябва да заплаща за извършването й.
- Дейността на съдебните лекари трябва да бъде регламентирана от МЗ, но голяма част от нея е обвързана с работата на съдебната власт, на прокуратурата, на МВР – заяви д-р Зортев. Той каза още, че след промените в начина на финансиране на лечебните заведения съдебно-медицинската дейност отново е останала изолирана.
Д-р Зортев информира, че е стартирало разработване на стандарт по съдебна медицина, но остава същественият въпрос за финансирането на съдебните лекари. Зам.-министърът уточни, че в бюджета на МЗ за 2011 г. средства за тази дейност не са предвидени.
Депутатът д-р Галина Милева-Георгиева, която е и съдебен медик, коментира, че в групата за изработване на стандарта по съдебна медицина трябва да участват и представители на правната система.
Доц. Станислав Христов – началник на Катедрата по съдебна медицина в МУ в София и на Центъра по съдебна медицина в Александровска болница, информира, че на ръководеното от него звено за 2010 г. МВР и МП са заплатили за всички възложени експертизи. Тези постъпления са осигурили средства не само за хонорари на вещите лица, но и за повишаване на качественото ниво в съдебномедицинските лаборатории. Благодарение на приходите от МВР и МП в звеното са подновени апаратурата и лабораториите. В екипа на доц. Христов работят 43 души, сред които 4 млади специализанти.
Според доц. Христов най-правилната форма за финансиране е да се предвиди бюджет в МВР и в съдебната власт. Когато тези институции възложат извършването на експертизи, съответно да заплатят остойностените дейности, а болницата да поеме организацията по осъществяването на съдебномедицинската дейност. Доц. Христов информира, че в тяхната структура е изработен ценоразпис, който съдържа около 90 позиции. Разходите на звеното за миналата година са от порядъка на 600-700 хил. лв. и до настоящия момент не са преведени само 50 хил. лв. Доц. Христов подчерта, че 20% от възложените експертизи са от съдебната власт, а останалите 80% – от досъдебното производство.
Д-р Вилиам Доков от Варна обаче сигнализира, че eдва 2-3 болници могат да се похвалят с подобни условия. В останалата част от страната положението е катастрофално. От една страна, не достигат специалисти и голяма част от тях са на възраст над 50 години или са вече пенсионери. Според д-р Доков при тази ситуация до 10-15 години в страната няма да има достатъчно съдебни лекари. Той коментира, че дори и в София да има специализанти, те никога не биха отишли да работят в провинцията.
По въпроса за финансирането д-р Доков твърди, че то не трябва да бъде от това или онова министерство, а от държавата, тъй като това е държавен ангажимент. Според специалиста държавата трябва да подобри условията в звената по съдебна медицина, като осигури за 35-те структури по около 600 хил. лв. Подобни инвестиции са наложителни, тъй като помещенията, в които работят съдебните медици, не отговарят на санитарните условия, специалистите не са мотивирани да работят и не функционира система за повишаване на квалификацията. Д-р Доков подчерта, че е наложително и регламентирането на йерархия в съдебната медицина, която да прекрати порочни практики, в които се правят за един случай няколко контраекспертизи. В заключение той обобщи, че за да потръгне системата, държавата трябва да се инвестира в база и оборудване и да се привлекат млади кадри.
В дискусията се включи и г-н Атанас Караначев – директор на финансовата дирекция в МВР. Според него хонорарите на съдебните лекари трябва да се заплащат от структурата, която възлага експертизата, а всички други разходи по осигуряването на тази дейност – да се съсредоточат към едно от министерствата и да постъпват от централния бюджет на държавата.
Участниците в кръглата маса се обединиха около позицията, че спешно трябва да бъдат направени необходимите промени, за да се осигури съществуването на съдебната медицина. В кратки срокове трябва да бъдат решени следните проблеми – финансирането на дейностите в съдебната медицина, подобряването на условията на работа, решения срещу дефицита на специалисти.
