Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Какво ново, докторе

Какво ново, докторе

Днешният гост е познат на поколения алерголози и учени – акад. Богдан Петрунов. Намирам го в кабинета му в НЦЗПБ – институцията, която е управлявал 18 години. Сега е все така спокоен, уравновесен, побелял и изряден в облеклото и в поведението си.

- Какво ново при Вас, акад. Петрунов?

- Има доста нови неща на фона на традиционното, на това, което съм правил по традиция и по стандарт твърде дълги години. Ако говорим първо в личен план, трябва да кажа, че от една година съм председател на отделението по медицински науки към БАН, което за наша радост и гордост бе възстановено след повече от десет години в небитието. Много силна формация сме в състав от 6 академици, 9 член-кореспонденти. Мисля, че това е най-наситеният с изтъкнати медици научен екип в България. Това е едно сериозно постижение за българската медицина като цяло. Новото в този организационно-обществен план, така да го нарека, е да установим колкото е възможно по-пряк контакт със здравната система, с медицинските университети, с водещите болници в страната. Това е много важно, защото е безполезно да се затваряме в една академична рамка, хралупка, а е нужно да дадем възможност всичко, което имаме като познание и полезен опит, да стане достояние на нашите колеги от практиката. Хората да станат съпричастни на енергията и знанията на БАН, защото винаги сме упреквани именно в това, че не сме достатъчно отворени към света, към практиката. Като най-ново мога да посоча разработването на една идея – създаването на асоциирани институции към БАН. Голяма част от академичния състав не е на работа в Академията, ние сме ангажирани да работим за нея, но не сме обвързани юридически. Идеята е именно тези университети, институти и институции, в които работят академици и член-кореспонденти, да бъдат асоциирани към БАН. Това е много важно за работата и за успеха в дадено направление и освен това ще премахне напрежението, което понякога се поражда между отделните институции. Истина е, че последният министър на образованието също нагнетяваше ненужно противопоставяне между нас. Ние сме колеги от една и съща специалност в една малка държава и нашите усилия би трябвало да вървят максимално единно, в обща линия и политика. Целта и на медицинските университети, и на БАН е обща и е подчинена на хората и тяхното здраве. А и на държавата като цяло, за да няма примери на съществуване само заради самата наука. Ние сме инициатори и двигатели на тази идея и аз съм убеден, че асоциирането специално на медицинските университети към структурите на БАН ще бъде от съществена полза.

Новото в професионалните ми интереси е неразривно свързано с алергологията. Трябва да кажа, че нашето научно дружество е много сериозно, много стабилно и работещо. Ние обединяваме около 100 специалисти от цялата страна, които са специално сертифицирани алерголози и упражняват своята дейност. Това не е никак малко. И трябва да кажа без капка колебание, че помощта, която един алергично болен може да получи в България, с нищо не се различава от медицинската услуга, която ще получи в най-развитите клиники по света. Това не е изхвърляне, това е факт! Практиката е такава, че ни позволява да направим диагностика и да проведем лечение с най-съвременна апаратура, технологии и професионализъм. Това е безспорно постижение за българското здравеопазване, при това не само в тази специалност.

Много активен и полезен е животът на Дружеството по алергология: често се събираме, много добри са комуникациите помежду ни и смятам, че можем да бъдем пример за останалите колеги.

Искам да кажа още няколко думи за алергологията. Това е наука, която много бързо се развива и напоследък бележи напредък с изследванията на теорията за имунологичните механизми на алергичната реакция. Тези новости променят и някои от досегашните ни представи за начина на действие на алергизиращите фактори, за генетичните фактори. И трябва да кажа – не защото съм алерголог, че тези заболявания наистина са бич за съвременния човек. Днес се приема, че не по-малко от 35 на сто от човешката популация страда от различни форми на алергия, тя е сенсибилизирана, чувствителна към някакъв алерген. А се предполага, че към 2020 г. около половината от човечеството ще има подобни проблеми. Това означава колосален здравен, икономически, социален проблем. И нещо съвършено ново – миналата година бе публикувана т. нар. Бяла книга на Европейската академия по алергология и клинична имунология и на Световната асоциация по алергология, която е отправена към всички правителства, към всички обществени организации, към всички неправителствени организации от сектора, към обществото като цяло. Посланието е да се възбуди интерес към проблема, да се обърне сериозно внимание на алергичните заболявания.

И пак ще повторя – това е колосален и здравен, и социален, и финансов, и обществен проблем…

- Остава ли време на д-р Петрунов за лекарска практика, за работа в приемния кабинет по алергология?

- Да, имам време за прегледи и, честно казано, това е едно от големите ми удоволствия. Вече 50 години съм лекар и през цялото време съм работил с пациенти. И за мен това е не само удоволствие, но и потребност, без която не мога. Един ден в седмицата посвещавам на пациентите и това е моята радост, и моят смисъл, и моята енергия.

- А не Ви ли липсват директорството и управленските задължения?

- Ооо, не, не…/смее се/. Това чудо вече премина и съм много щастлив, че се освободих от едно бреме. В продължение на 18 години бях директор на НЦЗПБ и въпреки смисъла, усилията и работата, която свърших за това време, съм благодарен, че намерих сили да преодолея промяната, която бе за добро. И сега съм напълно дезангажиран от такъв тип задължения, което ми дава възможност да насоча усилията си към медицинската наука и практика. Макар че се старая да помагам на младите колеги, които поеха щафетата и за радост са част от нашия колектив. Институция като НЦЗПБ трябва да има утвърден и авторитетен ръководител и в лицето на проф. Тодор Кантарджиев, мисля, че това е постигнато. Повече от 25 години работи в институцията, познава проблемите, познава хората, те го познават, а и приемствеността, традицията винаги имат значение.

- Националният център по заразни и паразитни болести е натоварен и с много обществени функции, включвам и работата на „Бул Био“ – как се справяте през годините, а и сега с тези проблеми и с обществените очаквания?

- Наистина това е един сложен проблем и въпросът е труден за еднозначен отговор. Ние сме събрани в една сграда, макар да сме две различни институции по начина на финансиране. Но пък имаме общи цели и задачи, защото по вида на дейността си сме много сходни и много свързани. Със своя авторитет и уникалност и двете институции се справят и това носи не само баланс в работата, но и удовлетворение. Нека кажем само факта, че „Бул Био“ изнася ваксинални препарати в повече от 100 държави по света, а това е голямо постижение за малка България. И съм горд, че дълги години съм работил с тези хора и се надявам поне мъничко и аз да съм допринесъл за общите ни успехи.

- Как ще коментирате настъпващите промени в сектора образование, проблемите при финансирането на научни проекти?

- Това е много срамно за България. Аз съм дълбоко убеден, че работата на фонд „Научни изследвания“ е тотално дефектна. Тя е лошо организирана, рецензиите са некачествено и некомпетентно направени и аз напълно подкрепям смяната на министъра, който очевидно не можа да се справи с тази сложна задача. Няколко пъти сме имали среща с него и мога да ви кажа, че той с неприязън се отнасяше към представителите на БАН. Това бе не само странно, но от такова поведение и конфронтация никой не печели. Смяната бе един правилен ход, дори малко закъснял, защото е недопустимо да бъдат раздавани пари от фонда за научни изследвания на фирми, които са създадени буквално в навечерието на конкурса. В същото време хора с дългогодишна практика, учени с постижения и опит да бъдат игнорирани. Това е повод и да бъде направена генерална преоценка на работата на фонд „Научни изследвания“.

- Вярно ли е, че в последните години с близо 40% са намалели научните проучвания и разработки, обемът на научноизследователска работа, включително и в сферата на медицинските науки?

- За жалост е така. Това е срив, свързан основно с два фактора – липсата на финансиране и недопустимо малкия дял, който се отделя от бюджета за наука. Ние сме на последно място сред всичките 27 страни от Европейския съюз. Вторият много важен фактор е „изтичането“ на млади, умни, способни хора от страната. Страната напускат свестни и кадърни млади хора, наистина „мозъците“ на България. Аз наблюдавам процесите и в НЦЗПБ – в последните години ние сме загубили повече от 20 кадърни специалисти. Те вече са в чужбина и няма да се върнат повече. Това е тъжното. И тенденцията продължава. Не може хора с научни заложби и способности да стоят в държавата с 500-600 лв. заплата. И да вземат по 1 месец и повече принудителен неплатен отпуск. Това е просто абсурдно. На фона на факта, че в Европейския съюз се води политика за увеличаване на средствата за наука. Защото експертите разбират, че изоставането от Америка, от Китай, от Япония, от Русия, от Бразилия дори вече е доста забележимо. И това води до една мощна реакция на европейските институции, които се занимават с управление на науката.

Особена роля е отделена на изследванията в областта на биомедицинските науки. За съжаление ние сме много далеч от тези реалности. Аз участвам в работата на европейските институции в тази област и на предстоящата ни среща ще обсъждаме т.нар. Осма рамкова програма за развитие на науката в Европа. И трябва да ви кажа, че средствата в нея са значително повече, отколкото в предишната рамкова програма. И нашето изоставане е голяма грешка, която за жалост ще бъде отчетена, но твърде късно. Забележете следния факт: България е единствената страна, която няма Оперативна програма за наука и образование. Това е просто престъпление. Тепърва ще започваме работа по такава програма, при това за периода 2014-2020 г. Как е възможно? Къде са били нашите представители в Европейския съюз? Може би сме твърде добре в тази насока, че с лекота да се откажем от европейско финансиране на науката?!

- Един много личен въпрос, на който може и да не отговаряте – как намираме сили да преодолеем загубата на любим човек? Да загубиш приятел, да намериш самотата…

- Ще отговоря, защото ви разбирам отлично. Аз имах нещастието да загубя най-близкия човек до себе си, след като сме били 50 години заедно. Предстоеше да честваме Златната си сватба, когато съпругата ми почина. Много е тежко, няма думи, излишен е коментарът. Самотата също е много особено състояние. Аз затова се стремя и да бъда максимално ангажиран, максимално натоварен, от сутрин до вечер, за да няма свободни мигове за тъжни размисли. Това е единственият начин да преодолея и загубата, и самотата. Но каквото и да прави човек, той остава сам със себе си, осиротял, ограбен, чувства се понякога напълно излишен. Искат се много сили, любов и привързаност към останалите близки, към деца и внуци, които те крепят в живота. И работата…Която за мен наистина е хоби!

- Това означава ли, че преди половин век младият д-р Петрунов е имал желание да следва мечтите си и да се занимава с алергология?

- Да, аз наистина още в първата година от работата си като лекар попаднах в Севлиево, работех във „Вътрешно отделение“. Срещнах изключително умен, ерудиран и способен лекар, д-р Войников, когото никога няма да забравя. От него за първи път чух думата алергия. И именно той ми създаде първите интереси, влечение и стремеж към тази специалност. Една изключителна личност бе д-р Войников и на него дължа много.

- В личен, емоционален и професионален план някакви пожелания за предстоящата година – към фамилията, към колегите и към себе си?

- Аз винаги съм се стремил в моя живот и в моята работа да бъда добронамерен. Това е най-важното и след него – да бъдеш професионалист. Ако липсва едно от тези качества значи, че не си успешен човек. Затова пожелавам на всички млади хора и на близките си много добронамереност и висок професионализъм. За мен тези качества са гаранция за един успешен живот, за успешна реализация.

- А какво Ви предстои в професионален план?

- Предстои един много важен Световен конгрес по астма и ХОББ в Лондон, на които имам да изнеса два доклада, по които работя в момента. После през юни предстои Световен и Европейски конгрес по алергология в Милано и много текущи неща са мое задължение, за да се представим достойно – и като лаборатория, и като институция, и като държава.

- Има ли човек от фамилията, който проявява интерес към тези науки?

- Аз съм много горд дядо, защото моят внук вече е магистър-фармацевт и след няколко дни е официалното му дипломиране. Той ще ме наследи по медицинска линия, още повече че дядо ми по майчина линия е един от първите фармацевти в България. Завършил е фармация в Мюнхен през 1904 г. и аз съм горд, че неговият правнук също ще бъде фармацевт.

- Кога и как си почива акад. Петрунов?

- Аз имам средно музикално образование и много обичам музиката. Завършил съм музикална гимназия като извънреден ученик по цигулка и за мене е огромно удоволствие да слушам музика. И книгите…Аз много чета, с жена ми бяхме направо маниаци на тема книги. Вкъщи сигурно имаме няколко хиляди тома книги и всеки гост или приятел се чуди какво ги правим. Ето ги моите устои – наука и работа, добронамереност на всяка цена, книги, музика, и плуване, разбира се. Поне хиляда метра на седмица! Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.