Вие сте в: Начало // Всички публикации // За диабета като спътник, приятел, кауза

За диабета като спътник, приятел, кауза

Сандра Ролих не за пръв път е в България. В началото на октомври т.г. тя участва в дискусията с въпрос „Може ли здравният сектор да бъде следващият двигател на икономическия растеж?“ Лекцията й за захарния диабет като предизвикателство за човека, обществото и икономиката предизвика интереса на аудиторията както с проникновено споделените лични преживявания, така и със задълбочения анализ как едно социалнозначимо заболяване влияе върху здравните бюджети, върху обществения живот и глобалните здравни приоритети.

Сандра Ролих е зам.-председател на Хърватската диабетна асоциация и член на Борда на Международната диабетна федерация за Европа.

Пред представител на „Форум Медикус“ тя обобщи своите житейски и икономически виждания по голямата тема за диабета.

- Уважаема г-жо Ролих, какво се случи, за да достигнете до авторитетната позиция в Борда на федерацията?

- Това бе едно интересно пътуване. Бях диагностицирана с диабет тип 1 пред 13 години. Тогава разбрах, че в родния ми град Запрешич няма организация или асоциация на пациентите с диабет. Събрахме се, започнахме с малки проекти на локално ниво. Това направи впечатление на членове на Хърватската диабетна асоциация и скоро след това бях предложена за вицепрезидент там. Тъй като хърватската асоциация е активен член на Международната диабетна федерация, създадохме контакти, работихме заедно. После бях поканена и избрана за член на Борда на федерацията през 2013 година.

- Дълго е било пътуването. Може би няколко думи за началото…

- Беше шок, когато чух диагнозата си, защото никой около мен – нито в семейството, нито сред приятелите не познаваше болестта. Аз също не знаех почти нищо, мислех, че е състояние, при което, ако вземеш антибиотик, ще се оправиш. Истината обаче бе друга, излязох от лекарския кабинет плачеща, объркана, не знаех какво следва. Първо започнах да чета всичко за диабета. Разбрах, че наред с приема на инсулин трябва да променя начина си на живот. Направих го – следвах изцяло диетата, изпълнявах много упражнения. Така диабетът ми стана приятел, спътник, а не състояние, което постоянно да ме заплашва с усложнения.

- Казахте в лекцията си как в един момент сте осъзнала, че здравната система на Хърватия също е приятелски настроена към Вас?

- Диабетът е предизвикателство за човека. Това означава, че болестта може да ти бъде враг, ако не желаеш да я възприемеш, да я изучиш. Ако я приемеш и разбереш, болестта става приятел. Това означава, че можеш да живееш нормално, да правиш всичко както останалите, включително и екстремни неща. Занимавах се със сложни спортни дисциплини, през годините преживях две бременности и имам две прекрасни деца. Може би поради болестта изпитах и други положителни неща – имам непрекъснатата подкрепа на своя съпруг, на семейството ми, което е изключително важно. Срещнах много приятели, които – след като узнаха за диабета – не ме изключиха от своята компания. Дори спряха да питат искам ли захар в кафето…И не на последно място – срещнах подкрепата на здравните специалисти – лекари и медицински сестри. В лекцията споменах значението на държавата и на здравната система, защото те ми осигуриха и осигуряват достъп до най-доброто възможно лечение. Може да не и най-доброто, но е качествено, защото става дума за ново поколение лекарства, налични в Хърватия. Освен нови видове инсулин лекарите се стараят да осигурят медицински изделия – глюкомери, мониториращи устройства. Лекарите осъществяват пряка комуникация с болните – не вземат решенията сами, а ги дискутират, обясняват, използват индивидуален подход. При всички отговорности на лекаря – да прецени, да даде лечение, да посъветва обаче, накрая болният остава сам и останалото е в негови ръце. Затова твърдя, че състоянието на диабета зависи главно от индивида.

- Какъв е пътят на болния с диабет до лекаря в Хърватска?

- Тъй като става дума за диабет тип 1, ние ходим директно при ендокринолог. Получи се така, че моят ендокринолог също има диабет – това позволява много откровен и задълбочен диалог. Не казвам, разбира се, че другите лекари не подхождат професионално. Но понякога детайлите остават встрани – понякога кръвната захар е висока поради нещо случайно – например неподходящо питие. Тогава е важно лекарят да разбере причината, преди да вземе решение. Затова персоналният подход, слушането, психологичната подкрепа се отразяват понякога повече, отколкото нивата на гликирания хемоглобин.

- Кои според Вас са главните бариери на болестта, с които трябва да се справяте?

- Знаем, че диабет тип 2 се среща много по-често в света, отколкото тип 1. А и тип 1 се открива рано. За съжаление при диабет тип 2 човек може да живее доста дълго, без да знае, че е болен. Тогава идват усложненията, дори понякога поради усложнението се открива самият диабет, но е твърде късно. Затова смятам, че превантивните програми и ранната диагноза са особено важни.

- Всичко, което казвате, е интересно. Но лекцията Ви бе главно за икономическите измерения на проблема. Дали можем да формулираме накратко отношенията икономика vs диабет?

- От икономическа гледна точка е ясно, че са налице лимитирани ресурси спрямо нуждите. Защото знаем, че диабетът е растящ проблем с огромни икономически последствия. Разходите на държавите, на обществото са високи – 12 процента от здравните разходи в света се използват за лечение на диабет. Това е голям процент, ако го отнесем към всички други болести, за които трябва да се заплаща.

Финансист съм по професия, дълго съм работила по темата, разбирам колко е трудно да се заплащат всички здравни нужди на хората. Дори в страни с големи здравни бюджети разходите в сферата на диабета са огромни. Следователно трябва да се насочват финанси и към обучение на хората с диабет, особено в по-бедните страни – да бъдат научени как да живеят разумно с болестта. Установено е, че от средствата за лечение на диабет 11 процента се отделят за диагностика и лечение. Останалите 89 процента са за овладяване на усложненията при недобър контрол. Вече са натрупани достатъчно доказателства, че диабетът може да се управлява чрез контрол на захарта, на калориите, чрез ограничаване на затлъстяването. Всичко се свежда всъщност до начина на живот – и на болните, и на здравите.

- Така или иначе говорим за пари. От години си мисля, че става дума за едно велико противоречие на цивилизацията – човек работи за да има повече, когато има – яде повече и по-вкусна храна. А после стресът, храната и парите водят до диабет…

- Точно така. Трябва да кажа, макар и да прозвучи странно, че от една страна наличието на диабет може да бъде полезно, защото ще те накара да се наблюдаваш, да преценяваш какво и колко ядеш, да спортуваш, да се вслушваш в нуждите на своето тяло. Тогава е много вероятно да не придобиеш, да избегнеш всякакви други болести.

- Да се върнем на разходите – Вие казахте, че по-бедните страни отделят за лечение на диабет малко средства?

- Това също трябва да се промени. Промените в начина на живот са само едната страна. Другата е да се реимбурсират повече лекарствата, новите инсулини, новите молекули, които не са налични в някои страни. Освен това трябва да се реимбурсират медицинските изделия, които облекчават всекидневния живот на диабетика., които ни дават възможност да бъдем по-работоспособни, повече да даваме на обществото, а не само да го натоварваме. Става дума за глюкомери, инсулинови помпи – разбрах, че в България фондът е поел реимбурсация за помпите, което е много добре. Ако погледнем финансовите отчети, ясно се вижда как някои страни отделят три, четири пъти по-малко средства от други. Водят, разбира сеq Швейцария – с 10 хил. долара на човек, Германия – 6 хил. долара на човек, и др. Разбира се, не може всички да живеят в Швейцария. Но в Хърватска например при 6 процента честота на диабета се харчат 1400 долара на човек с диабет. В България, от друга страна, има 9 процента честота, но се харчат по 815 долара на човек. Би било добре това да се промени.

- Вероятно има много пътища това да се случи. Един от тях се нарича Национална диабетна програма. И ми се струва, че тази тема Ви е любима?

- Абсолютно вярно. Националният диабетен план е като guide line, помага да се организират структурите. И което е по-важно – да се осигури мониторинг има ли успех в подходите и лечението. Често се твърди, че националните диабетни планове са купчина хартия, оставена в някое чекмедже без реален ефект в съответната страна. Много работа е нужна, за да се промени това. Хърватия бе една от първите страни, която прие такъв план. И което е по-важно – направихме диабетен регистър. Регистърът дава „снимка“ на това, което се случва, как се лекува всеки болен, какво става с всеки пациент.

- Кажете моля, кой трябва да изработи диабетен план – пациентските организации, министерството, индустрията?

- У нас националният институт за обществено здраве изработва този тип планове. Трудното е планът да заработи, да се контролират резултатите, да се прилагат стандартите. Доколкото знам, България има проблеми, сходни на тези в Хърватия преди години – наличие на няколко регистри, липса на комуникация. Задачата всъщност е всичко да се обедини. Радвам се, че в Хърватия успяхме.

- Имате ли бъдещи цели – какво трябва да се случи с тази болест след 10-15 години?

- Настъплението на диабета е толкова мащабно – 450 млн. души в света – това е пандемия. Работи се много. Когато участвам в големи конференции, запознавам се с резултати от проучвания. Много е направено – в диагностиката, в новите инсулини и лекарства, в изработката на изделия, за създаване на изкуствен панкреас. Всичко се движи бързо. От друга страна, не зная колко бързо промяна може да настъпи, кога всички тези открития ще бъдат достъпни за нас, обикновените хора. Надявам се да мога да видя всичко по-добро лично.

- Вероятно такива са и целите на Международната диабетна федерация?

- Разработваме и реализираме много проекти, стремим се да направим мрежи между членуващите 70 национални асоциации от 47 европейски страни. Идеята на мрежата е по-бързо да се разпространява новото познание, да се приемат добрите практики.

- Да не пропуснем политиците.

- Вярно е, че работата с политическите сили и правителствата заема голям процент от дейността на федерацията. Ние сме застъпници на идеите, имаме достъп до Европейския парламент, реализираме проект за прокламация за диабета – целта е да разберат политиците как да работят в полза на хората с диабет. Опитваме се да отваряме все повече врати, за да осъществим намеренията си.

- Какво очаквате лично?

- Щастлива съм да имам своите момчета и семейството. Мисля, че живея в мечтата си като пътувам до различни места, срещам толкова много интересни хора, обменяме опит, научавам все повече и повече. Да, диабетът промени живота ми. Но бих казала, че ми откри света наоколо по изцяло нов начин.

Разговаря Дарина Стоева

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.