Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // Чудото, което помним

Чудото, което помним

75 години от рождението на акад. Чудомир Начев

На 25 февруари т.г. учени, колеги, общественици и близки на академик Чудомир Начев се събраха в сградата на БАН, за да си спомнят за големия лекар и хуманист.

В кратко емоционално слово чл.-кор. проф. Владимир Овчаров представи данни от биографията на акад. Начев, като не пропусна да отбележи постиженията му в областта на медицинското познание.

Акад. Начев е създател на 14 лекарствени препарата и автор на многобройни разработки в областта на хипертензиологията, на епидемиологията на сърдечно-съдовите заболявания, на неврокардиологията и др. Развива също така метод и компютърни устройства за дълбоко проникване в регулацията на сърцето. През 1992 г. основава Българската национална академия по медицина, като неин президент организира и ръководи над 200 съботни симпозиума, посветени на съществени и актуални проблеми в медицината и във фармацията.

- Акад. Начев живееше с тези симпозиуми, искаше да даде нещо на своя народ и е достоен пример за всички нас, не без вълнение завърши проф. Овчаров.

Словото на проф. Овчаров провокира размисли и спомени сред присъстващите на честването. Последвалите емоционални изказвания ясно показаха, че акад. Начев е оставил трайна следа в сърцата на всички, които са го познавали.

- Той носеше Хипократовата клетва дълбоко в себе си, но не като текст – беше лекар по посвещение, подчерта Гиньо Ганев. Той не пропусна да изтъкне хуманизма, трудолюбието и постоянния стремеж към самоусъвършенстване на големия учен.

За невероятната изследователска дарба и за лекторските умения на изтъкнатия учен говори проф. Любомир Казаков – научен секретар в БАН. Така например, по време на специализацията си в Лондон акад. Начев само за един ден открива метод за определяне на венозния отток и по този начин успява да смае английските си колеги, които дотогава са изпитвали затруднения.

Думата взе и чл.-кор. проф. Дамян Дамянов, който сподели лични спомени от познанството и професионалната си ангажираност с учения. В заключение – като парафразира Франк Синатра, проф. Дамянов заяви: „Акад. Начев живя веднъж, забележително, спечелвайки уважението на колегите и на обществото”.

- Наричахме го „Чудото” още в гимназията, защото той беше уникален, с известно умиление си спомни проф. Младен Григоров. По думите му акад. Начев е владеел умението по блестящ начин да предаде знания както на лекаря от най-предния фронт, така и на професорите и академиците, да следва модерните тенденции в медицината, но и да прилага класическия патогенетичен подход за обяснение на всяко явление.

Всички присъстващи признаха, че със своята значима научноизследователска, клинична, консултантска и преподавателска дейност акад. Начев остава пример за не едно поколение лекари и учени в България.

ФМ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.