„Икономическата криза, реформата в здравеопазването и ролята на синдикатите” – така бе формулирана темата на конференция, проведена между 3 и 5 септември т.г. в курорта Албена. Събитието бе организирано от фондация „Фридрих Еберт”, Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ и Медицинска федерация „Подкрепа”. Участие във форума взеха както представители на синдикатите, така и на МЗ, на президентството, на съсловните и пациентски организации.
Специално за „Форум Медикус” д-р Иван Кокалов – председател на ФСЗ, разказва за основните акценти и изводите от конференцията.
Необходим е широк политически консенсус
- По време на тазгодишната конференция опитахме да обхванем основните проблеми в системата на здравеопазването, да предложим решения и да ги обсъдим с представителите на отговорните институции.
Така например всеобщото мнение е, че доболничната система остана нереформирана, като на преден план се очертават два основни проблема: квалификацията на кадрите и начинът на заплащане.
Данните сочат, че едва 23% от семейните лекари са със специалност по обща медицина, което неминуемо оказва влияние върху качеството на труда. Очаквахме от тях да бъдат „пазачи” на входа на системата, а до по-скъпото болнично лечение да достигат само пациентите, които наистина се нуждаят. На практика обаче това не се случи поради факта, че нарасна броят на здравнонеосигурените лица, както и на хората, за които общопрактикуващите лекари нямат направления. Единствената възможност за тези пациенти е да бъдат обслужени от спешните отделения на болниците. Проблемът е, че голяма част от тези болни не се нуждаят от хоспитализация, но е необходимо да им бъдат направени определен брой изследвания, за да се докаже, че не става дума за спешност. Именно по този въпрос се роди спорът между МЗ и работещите лекари, според които 20 лв. за преминал пациент са недостатъчни. А както е известно, сега тези средства дори бяха намалени, което води до формиране на дефицити.
В първичната доболнична помощ все още основният доход на лекарите се формира на базата на капитацията. Според нас обаче, за да бъде налице добро качество, би трябвало капитацията да се намалява за сметка на извършената дейност – прегледи, вторични прегледи, наблюдения. Отдавна сме оповестили нашето искане за въвеждане на смесена система, като тежестта да пада върху броя на преминалите болни и извършените процедури и наблюдения. За да бъде реализирано това обаче, са необходими някои корекции, включително и в нормативната база.
Реформите в болничната помощ бяха друг от основните акценти на форума. Както е известно, през тази година възникна сериозен проблем, като през първите шест месеца се натрупаха около 125 млн. лв., които са изработени от лечебните заведения, но са неизплатени. Това постави болниците пред опасността да спрат работа. Някои от тях все още успяват да изплащат трудовите възнаграждения на персонала, но други вече не могат и вероятно ще минат към някакви фиктивни плащания. Разбира се, това се отразява и на качеството на медицинската помощ – спиране на храненето на болните; невъзможност да се закупуват медикаменти, защото болниците са огромни длъжници към доставчиците на консумативи и лекарства, и т.н.
Участниците в конференцията бяха информирани за разговорите между обществения съвет и министър-председателя, който пое ангажимент средствата за здравеопазване през 2010 г. да не бъдат по-малко от разплатените в системата през миналата година. Първата среща на работната група в Министерството на финансите бе за уточняване на сумите, които са изразходвани за болнична помощ през 2009 г. Както е известно, през миналата година фактурите за ноември и декември бяха платени от бюджета за 2010 г. Затова бе необходимо да уточним какъв е размерът на допълнителните средства. Така или иначе на първата среща постигнахме някакво съгласие, че става въпрос за 150-180 млн. лв. Днес (8 септември) ще проведем среща в Министерството на финансите, на която окончателно ще стане ясно каква е сумата, по какъв начин ще бъде осигурена и разпределена. Разбира се, очакваме да бъде сключено споразумение, подписано от министър Дянков и от участниците от Обществения съвет по здравеопазване (за резултатите от срещата на 8 септември – виж стр.1).
Проблемът със сумите вероятно няма да бъде решен изцяло и не по вина на болничния мениджмънт, а поради някои неясноти с бюджетите. В един момент на мениджърите им бе казано да работят спокойно като това, което изработят, ще им бъде платено. Колегите, които са били коректни и не са завишавали фактурите, вероятно ще получат достатъчно средства, с които да се разплатят и да изкарат до края на годината. Но други може да изпитат известно затруднение, защото са понадули сметките, а бюджетът е лимитиран.
Не съществува гаранция обаче, че този негативен ефект няма да се мултиплицира. Това е основният проблем. Ние коментирахме, че в условията на криза намирането на средства е трудно. Но здравеопазването трябва бъде основен приоритет на всички правителства. От друга страна, всички са на мнение, че е необходимо да бъде сменен начинът на финансиране на болничното здравеопазване. Неслучайно министър Борисова обеща, че ще направи преглед на цените на всички клинични пътеки. Тя поиска и наши представители, защото ние настояваме в тези пътеки ясно да бъде детерминирано каква част от средствата отиват за труд, за да не се стига до тази лъжа, която се мултиплицира сега – всеки да търси по-добро заплащане чрез използване на пътеки с по-висока цена. Разбира се, това не е мярка „от днес за утре”. Именно по тази причина разграничихме исканията на спешни, които да покрият нуждите, и на мерки, които се отнасят до реформата.
Преди лятната ваканция осъществихме среща с парламентарната група на ГЕРБ и коментирахме с г-жа Искра Фидосова, че е необходимо да бъде организирана кръгла маса с участието на всички политически сили, включително и на организациите, които имат отношение към здравеопазването. Целта е да достигнем до по-широк консенсус какви да бъдат реформите и как трябва да бъдат извършвани. Защото един от изводите, който направихме, е, че в условията на криза част от промените трябва да бъдат свързани с преглед и усъвършенстване на съществуващото законодателство. Парламентът работи в тази посока, но ми се струва, че се изпускат глобалният анализ и връзката между отделните закони. Гласуването и изработването на закони не е дейност, която изисква голям финансов ресурс. Затова казваме, че в условията на криза ролята на синдикатите е да бъдат активен участник в подобряването на нормативната база – законова, подзаконова и т.н., за да бъдат избегнати съществуващите негативи. А такива са налице в извънболничната и болничната помощ, както и в спешната помощ. Решението на синдикатите е да участваме във всички работни групи, които са насочени към усъвършенстване на законодателството. Разбира се, за нас е важно да бъде потърсен широкият политически консенсус, а не всеки мандат да започваме отначало.
Проблемите засягат не само хората, които представляваме като федерация, но и тези, които защитаваме като конфедерация – осигурените лица, които заслужават качествено здравеопазване, а това може да бъде постигнато с достатъчно средства. Ако срещата в Министерството на финансите не даде резултат, сме дали 2 седмици на нашите хора да подготвят евентуален протест пред Народното събрание. Разбира се, поддържаме динамична връзка както с БЛС, така и със съсловните организации. Силно желаем нещата да не бъдат решавани под натиск от улицата и затова изразходваме усилия по време на експертните срещи. Но ако не бъдат намерени рационални и достойни решения, естествено ще се стигне до протест.
Позицията ни е, че нещата много се бавят. Разбира се, съществуват обективни причини, като например смяната на екипа на МЗ. Но институцията трябва да извърши огромна по обем работа, ако сакралната дата 1 януари 2011 г. е началният срок за много от промените.
Според нас съкращаването на болнични легла не е решение на проблема. Много е важно да бъде променена нормативната база, за да се създаде възможност за преструктуриране на част от болниците в лечебни заведения за долекуване, макар че и това не е панацея. От демографските данни за заболяемостта на населението на България е ясно, че нуждата от социални и медицински грижи по домовете е безкрайно необходима. Такава грижа ще бъде най-евтина, защото болниците за долекуване и продължително лечение са необходими, но там помощта също е скъпо струваща. Наясно сме, че екипът на МЗ е достигнал до определени решения в тази посока, но са необходими дискусии. Помолихме за свикване на отрасловия съвет, за да видим докъде е стигнала подготовката за въвеждане на грижи по домовете.
Неразделна част от финансирането е и системата за формиране на възнагражденията. Дисонансите са големи и многократно през годините сме казвали, че преди да се стигне до каквото и да е договаряне – на цени, на клинични пътеки, на диагностично свързани групи и т.н., необходимо е синдикатите и работодателите да договорят цената на труда. За съжаление сега това става на остатъчен принцип – първо се формира цена на клинична пътека, а впоследствие договаряме труда, което прилича на поставяне на каруцата пред коня. Поради факта, че трудът на работещите е подценен (особено на специалистите по здравни грижи), се стига до корупция, рекет на пациенти и т.н. Не е редно колега да получава 800-1000 лв. работна заплата и допълнително да получава няколко хиляди лева от НЗОК за положен труд по пътеките. Това променя философията на работната заплата, която е еманация на образование, на придобит опит, на заемана длъжност. Разликите са огромни. Затова смятаме, че в тази насока трябва да бъдат положени усилия, за да не се гледа на болния като на източник на средства, а да се мисли как да бъде излекуван и съзнанието на колегите да не бъде в посока как да припечелят повече пари.
По време на конференцията поставихме и проблемите в системата на спешната помощ – ниските доходи на работещите, нерешените проблеми със спешните отделения, настояването в годините за категоризация на различните центрове поради тяхната натовареност и т.н. Представителят на МЗ д-р Ивелина Георгиева обяви, че в момента се изготвят нови документи, нова наредба, нова реформа. В най-скоро време очакваме да бъде свикан съветът, който обхваща колеги от работна група, да се запознаят и да си кажат мнението. Защото е необходимо промените да бъдат консултирани с хората, които практически отговарят и са заети всекидневно с тази дейност.
Не на последно място отделихме внимание на случващото се в НЗОК – на необходимостта от нов закон за здравното осигуряване и точно детерминиране кой как плаща здравни вноски. Санкциите за неплащане също трябва да бъдат преразгледани, да бъде върнат публичният характер на управление на здравноосигурителната институция. Защото по наше мнение в момента НЗОК е придатък на Министерството на финансите. Липсват представители на здравноосигурените, няма ги синдикатите, на които е отредено само 1 място. Настояваме за трипартидно паритетно управление във вида, в който заседава надзорният съвет на НОИ. По този начин ще бъде върнат публичният характер на касата и ще има прозрачност в управлението. Разбира се, бюджетът на НЗОК е необходимо да бъде отделен от бюджета на държавата, да бъде използван само за здравни нужди, за да отпаднат съмненията, че поддържа фиска. Защото в условията на икономическа криза не е морално да има 1,240 млрд. лв. в резерва, а да казваме, че е трудно да бъде усвоен – щял да повиши дефицита на държавата, тъй като е в общия консолидиран бюджет. Това би трябвало да бъде избегнато с конкретни решения и промени в законите.
Благодарение на фондация „Фридрих Еберт” вече няколко години провеждаме нашата конференция и смея да твърдя, че ползата е голяма. Винаги предоставяме документите с нашите предложения и решения на всички отговорни институции – МЗ, парламент, организации и т.н. Ще си позволя да цитирам съветника на президента по социалната политика г-н Николай Николов, който по време на форума каза „Не бива да се отчайваме, защото кълвачът не пробива дупката с един удар – многократно трябва да настояваме за тези промени, за да постигнем необходимия успех”. Това изказване прозвуча оптимистично на фона на факта, че години наред изразходваме напразни усилия. А изводите, до които стигаме, рано или късно се припознават и това вече се забелязва.
Ще завърша с това, че се надявам на обещанието на премиера, на конструктивността на министър Дянков и неговия екип, като очаквам да решим проблема мирно и тихо. Но ако това не стане, колегите са готови за протест. Ще има дори изненадващи форми в рамките на закона, които ще доведат до натиск, който ще принуди правителството да вземе необходимите мерки. Но ми се струва, че това не е нормално. Всички сме наясно, че тези средства трябва да бъдат намерени и да бъде осигурена нормална работа на болниците, което означава и спокойствие на българските граждани.
Записа Георги ГЕОРГИЕВ
