Eкспертна среща по въпросите на глаукомата бе проведена на 14 март т.г. в София. Събитието бе част от проявите по повод Световната седмица за борба с глаукомата, която през тази година се отбелязва от 12 до 18 март. Участие в срещата взеха проф. Ива Петкова – национален консултант по очни болести, проф. Лъчезар Войнов – национален консултант по очни болести, проф. Мариета Конарева-Костянева – председател на УС на Българското глаукомно дружество, проф. Генка Петрова – ръководител на Катедрата по социална фармация и фармаикономика на Фармацевтичния факултет, Георги Димитров – председател на пациентската организация „Глаукома“.
По време на срещата за пръв път бяха представени обобщени данни за социално-икономическия ефект на това заболяване върху обществото. Според анализа, представен от проф. Петрова, честотата на глаукомата нараства постоянно в световен мащаб. По данни за 2010 г. от заболяването са засегнати 60,5 млн. души в света – 2,65 на сто от населението над 40-годишна възраст. Очаква се честотата да нарасне до 79,6 млн. души през 2020 г., а най-засегнатите страни ще бъдат Китай и Индия.
По данни на НЗОК диспансеризираните болни с глаукома в България са 78 487 души. Две трети от тях са жени, а около 82% от засегнатите са над 60-годишна възраст. Годишно се откриват около 7500 нови случая на заболяването. Според специалистите, които се базират на данни за заболяемостта в световен мащаб (между 2 и 4%), това е много по-малко от реално засегнатите от глаукома. Това означава, че още около 80 хил. души не знаят, че имат глаукома, те са застрашени от необратима слепота. В някои региони на страната: Благоевград, Враца, Добрич, Кърджали, София област, Търговище, Смолян, Шумен откритата заболяемост е под 1%. Ето защо специалистите са категорични, че една определена кохорта от населението там трябва да бъде насочена към скринингови програми.
Проф. Конарева-Костянева напомни, че са известни над 40 вида глаукома, като за българската популация най-значима е първичната откритоъгълна глаукома. За нея е характерно, че се развива абсолютно безсимптомно. Разпространена у нас е и ексфолиативната глаукома, която протича агресивно, с екстремни стойности на вътреочното налягане и за кратко време отнема зрението. Често наричат глаукомата „тих крадец на зрение“, тъй като заболяването протича без симптоми и води до слепота.
Специалистите подчертаха, че изгубеното зрение не може да се върне. Поради това колкото по-рано се открие глаукомата, толкова по-голям е шансът за съхранение на зрението. Една от целите на седмицата, посветена на глаукомата, е ранната диагностика. Според проф. Петкова е необходимо да се въведе програма за профилактични или скринингови прегледи, които да обхващат хората над 45-годишна възраст. Така заболяването ще бъде диагностицирано навреме.
Проф. Войнов подчерта, че от изключителна важност за добрия контрол на заболяването е пациентите с глаукома редовно да ходят на преглед при своя офталмолог. Той напомни, че от 2017 г. диспансеризираните пациенти с глаукома вече имат право на 4 прегледа годишно, а не както преди това – само на 2. Проф. Войнов посъветва пациентите да следват препоръките за лечение, дадени от лекуващия офталмолог, както при необходимост от смяна на медикаментозната терапия, така и при насочване за хирургично лечение. И лекари, и пациенти алармираха за проблем с реимбурсацията на антиглаукомните медикаменти и затруднение на пациентите да си осигуряват някои ефективни лекарства. Сега НЗОК реимбурсира 50% от цената на най-евтиния генерик, който у нас струва между 3 и 5 лв. А някои от ефективните антиглаукомни препарати струват над 20 лв. – цена, която се оказва често непосилна за болните с глаукома, които обикновено са в пенсионна възраст, с ниски доходи и с други съпъстващи заболявания, които също изискват разходи. От друга страна, наличието на българския пазар на тези модерни медикаменти за лечение, макар и скъпи за част от пациентите, е довело до намаляване на броя на операциите поради глаукома през последните години. Оперативното лечение се извършва по клинична пътека, но тя не финансира поставянето на импланти (дренажни шънтове), ако такива са необходими. Проф. Конарева-Костянева подчерта, че шънтовата терапия е по-малко инвазивна и осигурява по-плавен преход при понижаването на вътреочното налягане след манипулацията. За съжаление обаче все още малко пациенти могат да си позволят такава съвременна глаукомна хирургия.
Организаторите на срещата съобщиха, че до края на октомври т.г. в цялата страна ще се проведат безплатни прегледи за глаукома на рискови пациенти. Телефонът за информация и записване е 070010126.
