Доц. Христо Хинков – директор на Националния център по обществено здраве и анализи, пред „Форум Медикус“
Проектът „Подобрени услуги за психично здраве“ бе финансиран по Норвежкия финансов механизъм и е първият голям проект в тази сфера у нас.
„Подобрени услуги за психично здраве“ всъщност е сбор от няколко дейности, които на пръв поглед са различни. Но в крайна сметка са обединени от идеята да се провери какво е разпространението на т.нар. чести психични разстройства у нас в рамките на отделно епидемиологично изследване. И да се сравни това с интервенциите, които проектът предлага, чрез обучение на общопрактикуващи лекари, социални работници и психолози по проблемите на депресията, тревожността и суицидопревенцията.
Едната от целите на проекта е намаляване на нивото на суицидните опити в България, а крайната задача е да се подобрят знанията, уменията на основните „играчи“ – ОПЛ на първо място, как да се справят със симптомите на тревожност и депресия. В литературата е доказано отдавна, че именно тези две състояния са основните фактори, които водят до суицидно поведение.
Ще започна с малко предистория. Всъщност, когато се оформяше този проект, той бе провокиран от една поредица самозапалвания у нас, което доведе до силно и сериозно обществено настроение. Моят екип и аз бяхме принудени да влезем дълбоко в проблема и да оползотворим енергията на общественото мнение, за да насочим усилията към неща, които не бяха изследвани.
И преди съществуваше национална програма за суицидопревенция, която обаче остана на книга, тъй като нямаше финансиране. Тази програма бе приета от Министерския съвет и имаше опция за външно финансиране. Когато се разбра, че от бюджета няма да се отпуснат средства, на дневен ред дойде чудесната възможност по норвежкия грант – тогава формулирахме проекта за подобрени услуги за психично здраве.
Компонентите на проекта са: епидемиологично проучване; обучение на ОПЛ; обучение в училищата чрез подготвени за това специалисти от РЗИ (те получиха материали, модули за обучение, свързани с тревожността и агресията в училищата). Не на последно място важен компонент бе осъществяването на мащабна информационна кампания.
Епидемиологичното проучване всъщност дава възможност да бъде измерен ефектът от това, което сме направили. То включва големи интервюта с много въпроси, със сериозни, задълбочени отговори.
Около 1700 души са обучените ОПЛ, социални работници и психолози. Първата фаза бе on-line, чрез платформа за дистанционно обучение – с модули, с тест. Другото обучение бе за експерти от РЗИ, които се занимават с промоция на здравето и превенция на болестите в училищата. Оказа се, че експертите от РЗИ с интерес участваха в обучителните събития, бяха готови да прилагат наученото. Тематиката явно им допадна, новото познание им даде избор на повече варианти как да действат. Тези експерти всъщност станаха обучители в училищата, те там разясняват темите за агресия, автоагресия. Те получиха съответни модули в книжки – за 8, 9, 10, 11 клас. Въпросът е, че сега трябва да проследим доколко експертите успяват в контактите с училищата, за да стигне познанието до учениците.
Психиатрите естествено са част от проекта. 12 психиатри от страната участваха в обучителните модули за ОПЛ, други изработиха модулите за ученици и проведоха обучението в РЗИ, те написаха и съответните ръководства.
Като успешна можем да отчетем информационната кампания – тя бе в няколко модула, издадени бяха информационна брошура за възрастни, дипляна срещу агресията в училище. Материалите бяха разпространени в цялата страна.
При реализиране на проекта получихме сериозна подкрепа от Норвежкия институт за обществено здраве чрез консултанта проф. Армстейн Миклетун. Той е сериозен и известен учен, той заложи в проекта проверка до каква степен обучението на ОПЛ, на психолозите и социалните работници ще се отрази на нивата на самоубийствата в страната. Друг елемент от проекта бе разработване на т.нар. портал за суицидни опити – това е софтуерна платформа, инсталирана в НЦОЗА, където се събира обобщена информация от Районните здравни инспекции за опитите за самоубийства в страната. Информацията постъпва в РЗИ от първичните източници – основно от спешната помощ. Може да се включи и полицията – наблюденията ни обаче сочат, че полицаите по-рядко дават такава информация, не се чувстват задължени. Попълва се т.нар. карта за суицидно поведение, разработена също от нашия екип.
Цялата тази процедура на събирането на информация у нас реално датира отдавна – 1997 г., когато започва първата програма за суицидопревенция в страната. Тогава по тази програма е разработен „пътят“ на информацията за суицидните опити. Изследвал съм въпроса и се оказа, че в повечето европейски страни не се обобщава такава информация на популационно ниво.
Информацията за опитите за самоубийства, която постъпва, дава страшно много знание за причините, за ранимите групи, за това къде да бъдат насочени евентуалните интервенции, какви методи да се използват. Всичко това беше направено в рамките на портала, той действа, информацията се натрупва, тя е по-обхващаща проблемите и повече търсеща мотивите. Като цяло може да се каже, че нивата на опитите за самоубийство бавно се покачват – с всяка година опитите за самоубийство нарастват в някаква степен, но не много драстично. Трайна, но бавна тенденция към нарастване е налице. Както се отчита трайна, но бавна тенденция към подмладяване на хората, които посягат на живота си. И най-интересното е, че се измерва едно съотношение между опитите за самоубийство и реализираните самоубийства. При нас то е 3-4 към 1 – от три-четири опита един е реализиран. Средните нива в световен мащаб обаче са между 7-8 към 1 до 20 към 1. Причините за различията могат да бъдат две. Първо, че българинът взема много по-често късосъединителни решения. Той е експанзивен, бързо пристъпва към директно действие и методите, с които си служи, са смъртоносни. Това обяснение обаче не е подкрепено с достатъчно доказателства.
Другото обяснение, което е по-вероятно, е, че не събираме достатъчно информация за опитите. Очакваме сега подаването на информация от РЗИ (в рамките на проекта им закупихме и компютри) да осигури по-достоверни данни.
По отношение на подмладяването също е необходимо да се направят допълнителни проучвания, да се обобщят достатъчно данни, да се „засече“ информацията. Догодина очакваме с нашите колеги от Университета в Харвард, който също е партньор по проекта, да сравним данните. Тогава ще видим какво сочат числата от световната база данни за най-честите психични разстройства, ще сравним, за да откроим динамиката. Защото сравнителните проучвания са тези, които могат да очертаят тенденциите.
Винаги, когато се правят интервенции в такава област като психичното здраве, очакваните резултати са дългосрочни, те не могат да се изследват пряко. Интервенциите, реализирани с този проект, могат да се разглеждат като стъпка, като основа за бъдещи постоянни усилия в тази област. Никой не може да очаква, че с един проект ще подобрим нещо толкова инертно като психичното здраве.
Непременно искам публично да изкажа благодарност. Този проект нямаше да се случи, ако не бе подкрепата на определени хора, които за кратко време бяха ръководещи в Министерството на здравеопазването. На първо място трябва спомена проф. Чавдар Славов, който реално помогна нашият център да поеме проекта. Другият ръководител бе д-р Минчо Вичев, за съжаление покойник, който допринесе също да се отделят средства за изучаване на психичното здраве.
Сега ни предстои да проследим какво сме свършили, като си направим план как да измерим ефектите. Всъщност, важното е да постигнем устойчивост и на действията, и на мониторинга, и на резултатите. Този мащабен проект положи основите за такава продължаваща дейност.
