Първо бяха ентусиазмът и добрите намерения. После дойдоха апатията и дребните лични интереси. С тези две изречения може да се опише историята на БЛС след законовото му регламентиране като задължителна за лекарите организация през 1998 г. Дълго време мислех, че проблемите на БЛС произлизат от неподходящи лица, сгрешени избори и е достатъчно да намерим добрите, та всичко да се оправи. Но добри се появяваха и не се задържаха, а накрая съвсем изчезнаха. Останаха удобните, повратливите, готовите да се нагодят към ситуацията, но не и да я променят. И тогава проумях, че не е въпрос до намиране на качествените хора, а в причината, която би ги потърсила. БЛС избира своите лидери не защото лекарите имат нужда от тях. Не, причината е, че законът ги задължава да го правят. Законът ги задължава да членуват в организация, която – ако трябва да използваме актуалното определение – трябва да наречем монопол. А монополът обича запазване на статуквото. Лицата от монопола  са задължени на системата, не на колегите си, чието единствено право остава да плащат членски внос за осигуряване храносмилането на организацията.

През изминалите седмици станахме свидетели на поредното откъсване на БЛС от лекарското съсловие и впускането му в мътните води на предизборната битка. При това по особено глупав начин. БЛС подписа споразумения с няколко политически партии: СДС, ГОРД, България на гражданите, ДСБ с НС Единство, БСП. Списъкът е отворен и ако марсианците се кандидатират за парламентарните ни избори, БЛС няма да се поколебае  да подпише и с тях.  Защото съдържанието на подписаното не е важно,  важен е актът на подписването. За ръководството на БЛС това е имитация на дейност, за политическите партиите – някаква възможност да закачат на предизборния си ревер  лекарите като подкрепящи ги.  Колкото влизането ти в Народното събрание е по-въпросително, толкова  повече се нуждаеш от значки по ревера си. Какво всъщност научихме от въпросните споразумения и меморандуми?

Във всички тях фигурира текст от типа „ Програмата на партия Х в сферата на здравеопазването е приета от БЛС и съюзът се ангажира за съдействие при осъществяването и…“. С някои смешни нюанси. Например, в споразумението с ДСБ и НС Единство (сключено преди булката да избяга от олтара) се казва, че програмата им ще бъде приемлива за БЛС. Т.е. БЛС приема нещо, което още не е видял. Забележете, тук става въпрос не само за определени точки с  важно значение за БЛС, включени в програми на различни партии. Не, БЛС харесва целите предизборни програми на съвсем различни партии и ги препоръчва на своите членове.  С други думи – все ни е тая за кого ще гласувате, важно е ние да сме се писали до него.  Самите споразумения са демонстрация за шизофренното поведение на ръководството на БЛС. Например в споразумението с ДСБ  „възлагат на държавата задължението за гарант за качеството на медицинските услуги“, а пък в споразумението с ГОРД  искат „да не се правят опити за изземване или дублиране на функции от държавни структури“ . Основен смисъл за съществуването на БЛС е в саморегулацията. Т.е. лекарите сами да осъществяват контрол за качеството на лечебно-диагностичната дейност. Пише го в устава на БЛС, колко се изпълнява –  всеки знае. Според  цитираното споразумение с  ДСБ, БЛС се отказва от тази си функция. Но според другото с ГОРД, това в никой случай не трябва да се допуска?

Забулена в мъгла остава и позицията на БЛС за промените в здравноосигурителния модел. В едно и също споразумение (с ГОРД, с БГ) можем да прочетем „ да не се променя кардинално здравноосигурителният модел“ – разбирай – да останем с една каса. След което откриваме призив  „да започне поетапна демонополизация на НЗОК“. Което всъщност би било кардиналната промяна на здравноосигурителния модел.

За сметка на явните противоречия във всички споразумения се откроява добре известното клише за „възстановяване на независимостта на НЗОК“. Всъщност най-пагубната независимост НЗОК я има още по рождение – тя е независима от здравноосигурените. Харесва ли ти или не – трябва да се осигуряваш там. Иначе независимостта е хубаво нещо, но по нашите географски ширини тя често се бърка с безконтролност и безнаказаност. Не знам защо се сещам за съдебната ни система, която се води независима…

Може би обаче най-голямото объркване в главите на функционерите от БЛС проличава по темата здравна карта. От една страна, трябва да има „формиране на здравна карта, гарантираща качествена, достъпна и достатъчна медицинска помощ, без да се създават изкуствени бариери пред инвестициите в здравеопазването“ (План за действие с ДСБ). От друга страна – „да не се създават административни, нормативни и финансови бариери пред инвестициите в здравеопазването, включително чрез ограничения на здравната карта“ (с БГ и с ГОРД). Здравната карта е инструмент, с който се регулира разположението на лечебните заведения на територията на страната. Тя предполага активна политика  и намеса от страна на държавата (или общината) както по отношение на разкриването на нови лечебни заведения, така и по съхранението на определени от тях. Алтернативната форма на регулация е чисто пазарната – лечебни заведения се отварят  там, където има печалба, а където няма – те фалират. Да искаш едновременно здравна карта, без да има административна и нормативна регулация , е пълен нонсенс. Единственото смекчаващо некомпетентността на подписващите споразумения обстоятелство е, че и в отишлото си 41-во Народно събрание така и не разбраха що е здравна карта. В резултат на което дълго се упражняваха в законотворчество с отрицателен практически резултат.

Противоречива изглежда и визията за лечебните заведения. В един документ се иска „създаване на специален статут на регистрация на лечебните заведения“(с ДСБ), в друг – „да не се променя кардинално статутът на лечебните заведения“ (с ГОРД), а споменаването на електронната здравна карта и въвеждането на ДСГ са просто пълнеж, зад който прозират незаинтересованост и  некомпетентност.

Като цяло споразуменията на БЛС с политическите партии изобилстват от изрази като „да не се променя“, „да се възстанови“, „да се спре“ , което  напълно потвърждава имиджа на  организацията като пазеща статуквото. А за да задълбочи още повече казионния си характер, от БЛС дори си правят устата пред ГОРД да получат пари от бюджета като „ целево финансиране от държавата на разходите за вменените дейности на съсловните организации“. Много правилно – парите, събирани от задължителния членски внос, трябва да отиват само за разходи на ръководството и съсловен туризъм (събори)!

В крайна сметка включването на БЛС в изборите за момента изглежда по-скоро жалко. Но не могат да се кажат добри думи и за партиите, лапнали въдицата със стръв потенциални избиратели в бели престилки. БЛС няма как да им ги осигури. В момента съюзът е доведен до куха фасада и влиянието му сред лекарските среди е нулево. Ако все пак политиците се интересуват от гласовете на медиците, вместо безсмислени споразумения е добре да разгледат закона за съсловните организации. В сегашния си вид задължителното членство в БЛС не е от полза за никого – нито за членовете му, нито за обществото. Ангажимент за един монопол по-малко е много по-печеливш предизборен ход от десет меморандума.

Д-р Стефан КОНСТАНТИНОВ