Вие сте в: Начало // Всички публикации // Да не забравяме, че медицината е мисия

Да не забравяме, че медицината е мисия

Доц. д-р Александър Парашкевов – изп. директор на Университетската болница „Канев“ в Русе, специално за „Форум Медикус“

- Уважаеми доц. Парашкевов, в какво състояние на болницата поехте отговорния пост? Кое Ви зарадва най-много? Кое Ви изненада?

- Университетската болница „Канев“ е първата гражданска болница в България и съществува повече от 153 години. За мен бе чест, че бях поканен да ръководя това лечебно зеведение, защото оттук са тръгнали много от големите личности в медицината. Това, не бива да забравяме, е и моят роден град, както и мястото, от което съм започнал кариерата си на лекар. Изненада ме фактът, че независимо че е държавна болница, тя е едно от финансово стабилните лечебни заведения у нас. Това е „малък град на здравето“, който не стои на едно място, а постоянно се развива. През последните три години  е открита нова структура по инвазивна кардиология, а успешното и съвременно лечение се гради на собствената диагностична база, с която разполага болницата – за образна диагностика и лаборатории.

- Как разпределихте управленските си задачи – с кое ще започнете? На кого ще разчитате? Предвиждате ли структурни и организационни промени?

- Да ръководиш такова голямо лечебно заведение е предизвикателство. Първо започваш като опознаваш хората от екипа, с който работиш всекидневно. Важно е да вярваш и да разчиташ на тези хора, защото аз съм този, който им делегира задължения и задачи, които те трябва да изпълняват. И аз съм този, който носи отговорността за качеството на работата. В една болница всяка задача е изключително отговорна поради факта, че работим с болката на хората. Ние сме тези, които трябва да помогнем и да намерим решение на техните здравословни проблеми. Никой в системата на здравеопазването не бива да забравя човешкия фактор, защото отношението към пациента е едно от нещата, които куцат в нашата работа. Въпреки това ние сме длъжни да се абстрахираме от нашите проблеми, за да решим проблемите на пациентите, които са най-важни за нас.

- Каква е общата Ви оценка за състоянието на областните болници у нас? Не смятате ли, че този тип лечебни заведения, натоварени със значими функции, се нуждаят от специален статут, особено като се има предвид случващото се във Враца, Ловеч и т.н.

- Не познавам в детайли състоянието на другите областни болници, но се съмнявам, че проблемите им са по-различни от нашите. Но ние не бива да забравяме, че работим в условия на конкуренция на медицинския пазар с частните лечебни заведения. Като говорим за бюджет, той винаги е недостатъчен. От своя страна, болниците като нашата имат социална функция и са част от националната сигурност на страната. По отношение на примера Ви с болниците в Ловеч и Враца мога да кажа, че Университетската болница „Канев“ е единственото лечебно заведение в страната, което успя да спази закона и да не позволи на модела „болница в болницата“ да работи.

- Какви препоръки бихте направили по отношение на новия рамков договор в аспекта на изискванията по стандартите, лимитите, цените на някои „масови“ клинични пътеки?

- Оказва се, че е трудно здравеопазването да бъде обвързано с цифри, а и практиката го показва всеки ден. Здравната ни система страда от това, че постоянно е в реформи, къде – сполучливи, къде – не. По този начин трудно се намира правилният път към това да се удовлетворят желанията на пациента, а нашата посока на работа и на промени трябва да бъде насочена изцяло към него. Като пример мога да дам Холандия, като една от страните в Европа с добра оценка за здравния модел. За да стигнат до този модел обаче, и те са извървели труден път,  докато намерят правилното решение. Това се отнася и за медицинските стандарти. За съжаление най-често задаваният въпрос към директорите на болници е свързан с финансовата част. Аз обаче питам – къде е мястото на пациента в това уравнение?! Между всичко, което се говори по медиите за лимити, за цени на услуги и за финансиране, се губят мястото и ролята на пациента, а именно той е най-важен за нас.

- Приемате ли тезата, че на този етап кадрите са и ще бъдат основен проблем, а и приоритет за всеки ръководител? Имате ли програма в тази насока, свързана с развитието на болницата?

- Кадрите са изключително важна тема и голям проблем в състоянието, в което се намира здравеопазването в момента. Веднага щом завършат, младите ни колеги поемат по своя професионален път в чужбина и не се задържат тук. Така средната възраст на специалистите се увеличава и няма заменяемост. В момента в Университетската болница „Канев“ има около 60 специализанти в различни специалности. Една от приоритетните задачи за мен е да ги задържа, да направя така, че те да искат да останат да работят в  болницата. За да задържим младите колеги, е необходимо не само да ги научим на занаят, но и да имаме правилно отношение към тях. И не говоря само за пари. Пари за лекарите все отнякъде ще се намерят и аз ще им ги дам. Но сърце, за да работят с пациентите, не мога да им дам!

- Какво, според Вас, трябва да се случи, за да може след година да отчетете още по-голям напредък в лечебното заведение, за да си кажете – успях?

- Тук е изключително важно да подчертая партньорството на болницата  със семейството на г-н Игнат Канев и неговата фондация. Такива хора са изключителна рядкост и богатство за нацията ни, защото с действията си ни учат на едни от най-важните добродетели. Благодарение на подадената от фондация „Канев“ ръка, нашата болница, която вече носи неговото име, се развива в правилната посока. Да припомня, че до момента г-н Канев и неговото семейство са дарили средства за цялостното изграждане на две отделения на лечебното заведение – по педиатрия и по трансфузионна хематология. В момента тече и реновирането на едно от най-важните отделения в болницата – за диализно лечение. Надяваме се до пролетта на следващата година ремонтът да приключи и пациентите, които се нуждаят от хемодиализа, да могат да се лекуват в прекрасни условия. Всички те, както и медицинският персонал, който се грижи за тях, имат право на по-добри условия и ние ще им ги осигурим. Надявам се нашите отношения с фамилия Канев да продължат именно в тази насока – реновирането на отделенията в университетската болница. Това ще помогне да подобрим качеството на здравните услуги, които предлагаме, отново в името на здравето на нашите пациенти.

Кога ще си кажа, че съм успял? Моите колеги и аз успяваме всеки път, когато спасим човешки живот, когато сме помогнали за лечението на хората. А това означава, че сме си свършили работата, за която сме положили клетва!

- Какви окуражителни и топли думи бихте отправили към екипа, с който работите?

- За да бъдеш лекар, трябва да си всеотдаен, компетентен и добър човек. Благодаря им за съвместната работа! Нека никога не забравяме, че медицината е мисия и тя е над всичко, защото спасява и дава шанс за живот.

Въпросите зададе Дарина Стоева

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.