На 16 и 17 ноември т.г. Европейската комисия бе домакин на важно събитие, посветено на качеството на въздуха, проведено в Париж. В събитието участва като говорител и Нено Димов, министър на околната среда и водите.
За гражданите на ЕС замърсяването на въздуха е екологичен проблем номер едно след промените в климата. То е също и причина номер едно от екологична гледна точка за случаите на преждевременна смърт в ЕС – повече от 400 000 всяка година. Замърсяването засяга в най-голяма степен жителите на градовете. От астма и сърдечни заболявания до рак на белите дробове – лошото качество на въздуха е причина за хронични здравословни проблеми на милиони европейци. То е и огромно икономическо бреме, тъй като струва над 20 млрд. евро годишно на страните от ЕС.
Форумът за чист въздух постави проблемите със замърсяването на въздуха на международната сцена, събирайки на едно място експерти, заинтересовани лица и лица, отговорни за взимане на решения, за да споделят знанията си и да обсъдят успешни инициативи. През 2017 г. форумът за чист въздух се фокусира върху три теми: качество на въздуха в градовете; селско стопанство и качество на въздуха; бизнес възможности, свързани с чистия въздух.
Сърдечните заболявания и инфарктите са в основата на преждевременната смърт, свързана със замърсяването на въздуха – те са „отговорни“ за 80 % от случаите на ранна смърт, дължаща се на замърсяване на въздуха. Белодробните заболявания и ракът на белите дробове са следващите най-често срещани болести, свързани със замърсяването. Освен тях обаче то може да причини и други респираторни и сърдечно-съдови болести, може да засегне репродуктивността и бременността, както и да има негативни последствия за мозъчното развитие на бебетата и децата, което може да повлияе на успеха им в училище. Нови проучвания показват и възможно влияние на замърсяването на въздуха върху диабет тип 2 при възрастните, върху процеса на остаряване, болестта на Алцхаймер и деменцията.
Около 400 000 случая на преждевременна смърт в Европа се дължат на високи концентрации на прахови частици, а 75 000 случая са причинени от замърсяване с азотен диоксид.
Замърсяването на въздуха засяга също екосистемите, земеделските култури, горите и сградите.
Колко загрижени са европейците
За европейците замърсяването на въздуха (46 %) е вторият най-голям екологичен проблем след промените в климата (51 %).
Въпреки че качеството на въздуха в ЕС продължава да се подобрява, почти половината от европейците (47 %) мислят, че качеството на въздуха в тяхната страна се е влошило през последните 10 години, 33 % смятат, че то е останало същото, 13 % казват, че се е подобрило, а 7 % не могат да преценят.
41 % от европейците мислят, че прилагането на по-строги мерки за контрол на замърсяването, причинено от промишлените дейности и производството на енергия, е най-ефективният начин за справяне с проблема. 29 % подкрепят прилагането на по-строг контрол върху емисиите от новите превозни средства, а 28 % мислят, че предоставянето на повече информация на обществеността за здравните и екологичните последствия от замърсяването на въздуха е най-ефективният начин за преодоляване на проблема.
Основни източници на замърсяване
Основните замърсители на въздуха са: прахови частици, серни оксиди (SOx), азотни оксиди (NOx), амоняк, летливи органични съединения и озон. Праховите частици обикновено се разделят на PM10 и PM25 в зависимост от диаметъра си. Съществуват естествени източници на фини прахови частици като морската сол, прахта и вулканичната пепел. Източниците, свързани с човешката дейност, включват изгарянето на горива за производство на енергия, отопление и транспорт, изгарянето на отпадъци, и селското стопанство. Прахови частици се образуват и при реакцията на амоняка с азотни или серни оксиди. Азотни и серни оксиди пък се отделят при горивните процеси, свързани с производството на електричество, промишлените дейности и отоплението на домакинствата. Серни оксиди могат да се отделят и при естествени процеси като вулканична дейност.
Правила на ЕС
Политиката на ЕС за чист въздух включва три отделни части:
- стандарти за качество на атмосферния въздух;
- национални гранични стойности на емисиите;
- стандарти за емисиите от основните източници на замърсяване, например чрез въвеждане на законодателни разпоредби за емисиите от промишлеността и превозните средства.
Две директиви определят и въвеждат стандарти за качество на атмосферния въздух за основните замърсители, които трябва да се спазват на територията на всички държави членки.
Там, където тези стандарти не се спазват, държавите членки трябва да подготвят и въведат планове и мерки за качеството на въздуха. Държавите членки са свободни да решат как ще постигнат тези стандарти, но трябва да се погрижат периодите на превишаване на стойностите да са възможно най-кратки.
Директивите също така определят общи методи и критерии за оценяване на качеството на въздуха. Държавите членки трябва да предоставят на Европейската комисия и широката общественост (чрез интернет, радио, телевизия или преса) актуални данни за качеството на въздуха, както и информация за плановете и програмите си.
Директивата за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители поставя цели за намаляване на емисиите на основните замърсители на въздуха. Най-скорошното изменение на директивата от 2016 г. задължава държавите членки да вземат мерки за намаляване на емисиите на петте основни замърсителя с определен процент между 2020 и 2030 г. Ако ангажиментите бъдат изцяло спазени, това ще намали случаите на преждевременна смърт с около 50 % до 2030 г. спрямо равнището от 2005 г.
Стандартите за емисиите, причинявани от ключови източници на замърсяване, включват законодателни разпоредби, насочени към определени източници на замърсяване – например разпоредби за емисиите от промишлеността и превозните средства, както и стандарти за качеството на горивата. През юли 2017 г. бяха приети нови правила за големите горивни инсталации, които са сред най-големите източници на замърсяване на въздуха. Тези по-строги стандарти, отнасящи се за целия ЕС, трябва да бъдат постигнати до средата на 2021 г.
Националните правителства и власти са отговорни за въвеждането на правилата на ЕС и осигуряването на тяхното спазване. Европейската комисия проверява дали те се спазват коректно. Ако правилата системно се нарушават, комисията може да започне процедури за нарушение.
От 2000 г. емисиите на всички най-големи замърсители устойчиво намаляват, но 1 от 8 граждани, живеещи в градските зони в Европа, все още е изложен на равнища на замърсяване, превишаващи граничните стойности, определени от ЕС. Поради тази причина Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки във връзка с нивата на прахови частици (PM10) и азотен диоксид (NO2). В момента са установени 30 случая на нарушение в 20 от държавите, членки на ЕС.
PM10 – 16 държави са заплашени от съдебна процедура за нарушение. Това са Белгия, България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Швеция. Съдът на Европейския съюз излезе с решение относно превишаването на нивата на PM10 в България. През април 2017 г. съдът потвърди, че България системно и продължително не се е съобразявала с граничните стойности на PM10 в периода 2007-2014 г. във всички градски зони. Съдът установи също, че България не е приложила необходимите планове за качество на въздуха, насочени към намаляване на нивата на PM10.
NO2 – 13 държави са заплашени от откриване на съдебна процедура за нарушение. Това са Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Люксембург, Полша, Португалия, Испания и Обединеното кралство.
SO2 – 1 държава е заплашена от наказателни действия – България.
Наред с горепосочените процедури за нарушения, Румъния и Словакия са получили предупредителни писма, които ги призовават за осъществяване на ефективен мониторинг на качеството на въздуха на цялата им територия.
В България
Повече от половината българи (59 %) смятат, че качеството на въздуха в България се е влошило през последните 10 години, 5 % казват, че то се е подобрило, а 27 % – че е останало същото.
В България, както и във всички останали европейски страни, качеството на въздуха се е подобрило значително през последните години, а нивата на основните замърсители са се понижили – особено серните оксиди и азотните оксиди.
Въпреки това много българи дишат въздух, който е лош за здравето им, което оказва влияние върху здравната система и нивата на производителност. Концентрациите на вредни прахови частици във въздуха, известни като РМ25 и РМ10, се понижават, но са по-високи от лимитите за нивата в ЕС. България има най-високи концентрации на фини прахови частици РМ25 и РМ10 в градските райони от всички страни на ЕС. Това превръща България в страната с най-голям дял външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха в ЕС, което води до загуба на повече от 2 млн. работни дни.
През 2014 г. повече от 13 620 случая на преждевременна смърт се дължат на РМ25, 740 случая на преждевременна смърт са в резултат на азотните оксиди и 200 случая на преждевременна смърт се приписват на озона. Въпреки че България значително подобри своите екологични показатели, откакто стана член на ЕС през 2007 г., страната трябва да направи повече за прилагането на екологичното законодателство, особено за подобряване на качеството на въздуха.
България трябва да поддържа низходящите тенденции в емисиите на замърсителите на въздуха, за да постигне пълно съответствие с правилата на ЕС за качеството на въздуха. Страната трябва да намали емисиите на фини прахови частици РМ10 и концентрацията на вредни вещества. Това би могло да се постигне например чрез намаляване на емисиите от производството на енергия и топлина при използване на твърди горива, както и на емисиите в транспорта и селското стопанство.
Успешно приложените решения за подобряване на качеството на въздуха в градските райони са: налагане на ограничения за трафика, например в зони с ниски емисии и специални такси за задръствания, въвеждане на екологичен обществен транспорт (електрически автобуси), създаване на широки циклични мрежи, повишаване на енергийната ефективност на сградите, насърчаване на централното топлоснабдяване чрез използване на възобновяема енергия и др.
44% от българите смятат, че най-ефективният начин за справяне със замърсяването на въздуха е прилагането на по-строг контрол на замърсяването в промишленото и енергийното производство, следвани от 35%, които смятат, че въвеждането на по-строго законодателство за качеството на въздуха е по-ефективна мярка. 31% заявяват, че осигуряването на по-добро прилагане на съществуващото законодателство за качеството на въздуха е най-ефективно, а 31% посочват, че увеличаването на данъчното облагане на дейностите, които замърсяват въздуха, би било най-ефективният начин за справяне с проблема.
