Доц. Явор Асьов, специално за „Форум Медикус“
- Уважаеми доц. Асьов, благодаря за възможността да разговаряме в навечерието на 14 ноември – Световен ден за борба с диабета. Моля накратко да се представите. Какво Ви дава и с какво Ви задължава фактът, че сте признат експерт от Европейското дружество по изучаване на затлъстяването?
- На първо място, благодаря за поканата – преподавател съм към Катедрата по вътрешни болести на МУ-София. Практикувам като ендокринолог в Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“. Смятам, че за всеки лекар продължителното развитие и професионалното надграждане са ключови за добрата грижа за пациента. Във връзка с това европейските дипломи и сертификати, които притежавам, ми дават увереност, че съм в крак с всички съвременни разбирания на модерната медицина в моята специалност.
Захарният диабет е хронично прогресиращо заболяване. Един от основните проблеми на най-честата форма на диабета – тип 2, е, че при повечето пациенти стартира с дълга безсимптомна фаза. Статистиката сочи, че до 50% от пациентите с това заболяване не знаят, че страдат от него. Поради това – подобни кампании за повишена информираност на пациента са важни за общата популация и спомагат за ранната диагностика и лечение на болестта.
- Днес – 102 години след откриването на инсулина, се питаме – кога и защо човечеството допусна да се стигне до епидемия от диабет тип 2 в света? Кои, според Вас, са предпоставките. И дали научната и обществената „битка“ не върви след, вместо да изпреварва мащаба на болестта?
- Действително, честотата на захарния диабет тип 2 нараства значимо в последните десетилетия. Няма съмнение, че една от водещите причини за това е нарастващата честота на съпътстващото го заболяване – затлъстяването. Диабет тип 2 и затлъстяването са своего рода скачени съдове. А предпоставката за развитието им несъмнено е начинът на живот – прехранването и липсата на всекидневна физическа активност.
Същевременно, от откриването на инсулина от Бантинг и Бест преди малко повече от 100 години до днес е извървян дълъг път и диагнозата диабет вече не обрича пациентите, както е било в миналото. Сега знаем много повече за това комплексно заболяване и разполагаме с арсенал от инсулинови и неинсулинови антидиабетни медикаменти, които без съмнение удължават живота на пациентите ни.
- Моля да припомним кои са ранните симптоми, за какво трябва да мислят лекарите от всички нива на здравната система, когато първи срещат пациент със съмнение за диабет?
- Както стана дума по-рано, симптомите на диабета се проявяват сравнително късно и затова в никакъв случай не трябва да разчитаме на тях за поставяне на диагнозата. Трябва да се изследваме системно, поне веднъж годишно – с изследване на кръвна захар на гладно – особено ако попадаме в някоя от следните рискови групи: наднормено тегло, възраст над 45 години, повишено артериално налягане или холестерол, момичета с поликистозни яйчници, фамилност за захарен диабет и други. Симптоматиката, свързана с високата кръвна захар, се проявява при покачването ѝ над 15 ммол/л и типично е свързана с повишено уриниране, жажда, загуба на телесно тегло – т.нар. „големи симптоми на диабета“.
- Вие лично как оценявате фармацевтичния арсенал, наличен за битка с диабета? В какво точно се състои професионализмът на лекаря при начертаване на лечебния план при диабет тип 2?
- Възможностите на съвременната медицина за лечение на диабет тип 2 са впечатляващи. Разполагаме с много модерни антидиабетни медикаменти, които се прицелват в различни патогенетични дефекти, наблюдавани при пациентите ни с диабет. Всъщност, диабет тип 2 е сложно заболяване и при различните пациенти дефектите могат да бъдат разнообразни. В това се крие и част от изкуството на нашата специалност – да лекуваме пациентите холистично и според индивидуалните им особености и съпътстващи заболявания. Инсулинът е антидиабетен медикамент като всички други и има своите предимства и недостатъци. Той влиза в съображение при диабет тип 2, когато възможностите на другите неинсулинови средства са изчерпани.
- Известна е максимата, че като постигаме добър контрол на диабета, предпазваме от усложнения.
- Съвременните препоръки за лечение на диабет тип 2 постулират, че лечението следва да осигури качествен и дълъг живот в добро здраве. Контролът на болестта, респ. поддържането на кръвната захар в нормални граници е ключов фактор за постигане на тези цели. Обратно, разполагаме с недвусмислени доказателства, че повишената кръвна захар се свързва с повишен риск от множество усложнения – слепота, бъбречна недостатъчност, сърдечно-съдови заболявания, ампутации на крайници и други. Това трябва да бъде и основната мотивация на нашите пациенти – да бъдат здрави и да живеят добре.
- При какви обстоятелства може да се твърди, че лекар и болен са постигнали успех в битката срещу диабета? Каква е ролята на мултидисциплинарния екип?
- Мултидисциплинарният екип е ключов за успех в медицината. Радвам се, че в моята практика работя с екип от специалисти, мои приятели, на които доверявам грижата за моите пациенти извън специалността ми. По този начин съм сигурен, че комплексните случаи биват лекувани според съвременните препоръки и при тях ще се постигнат добри дългосрочни резултати.
- Постиженията на фармацевтичната наука и на индустрията са безспорни. Но пък пандемията продължава и се разраства. Вие лично какво очаквате като следващо „оръжие“ срещу диабет тип 2?
- Едни от най-иновативните медикаменти за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване са от групата на т.нар. „инкретини“. Хормонални препарати, които се базират на хормони, които се отделят от стомашно-чревния тракт в отговор на прием на храна. Те потискат апетита и забавят изпразването на стомаха, като по този начин са изключително ефективни за намаление на теглото. На хоризонта се задават впечатляващи такива молекули, които са няколкократно по-ефективни за лечение на диабет и затлъстяване, и може би ще спомогнат за преобръщане на нарастващата тенденция при тези две социалнозначими заболявания.
- Като Ви благодаря за това интервю, искрено вярвам в приноса на българските ендокринолози за постигане на призива на Световния ден за „Диабет и добър живот“.
