На 16 февруари т.г. в Пловдив бе проведен вторият от серията симпозиуми „Модерните класики в лечението на артериалната хипертония при коморбидни състояния“ на фармацевтичната компания Вьорваг Фарма. По време на форума общопрактикуващи лекари и специалисти от региона имаха възможността да си припомнят особеностите и специфичните предимства на два от познатите продукта на фирмата – moxonidine (MoxogammaR) и bisoprolol (BisogammaR).
Moxogamma е препарат, който инхибира повишената активност на симпатиковата нервна система при лечение на лека до средно тежка есенциална хипертония. Присъстващите на симпозиума бяха въведени в теоретичните основни за приложение на moxonidine от проф. Федя Николов – началник на Клиниката по кардиология в УБ „Св. Георги“ в Пловдив.
В увода към доклада той припомни, че есенциалната хипертония е сложен синдром, чиято етиопатогенеза не е известна. Според множество научни доказателства обаче симпатиковата система е основен фактор в развитието на заболяването. Именно потискането на свръхактивираната симпатикова нервна система е едно от основните предизвикателства пред специалистите.
- Психоемоционалният стрес в съчетание с адинамията са в основата на повишената симпатикова активност, коментира проф. Николов. Според научни твърдения освен към сърдечно-съдовите заболявания стресът има отношение и към карциномите, белодробните болести, чернодробната цироза, нещастните случаи, суицидите.
Посочени бяха и вредните последствия от хроничната симпатикова свръхактивност, които се изразяват в няколко аспекта:
- ефекти върху обмяната – инсулинова резистентност, дислипидемия;
- структурни и трофични ефекти – ендотелна дисфункция; атеросклероза; съдова хипертрофия; сърдечна хипертрофия;
- тромботични и хуморални ефекти – хематокрит; прокоагулация; активиране на тромбоцитите; активиране на РААС; задръжка на натрий;
- хемодинамични ефекти – тахикардия; намален минутен сърдечен обем; коронарен спазъм; намален миокарден резерв от О2; проаритмогенни ефекти; бъбречна вазоконстрикция.
Проф. Николов представи основните групи медикаменти, които се прилагат в лечението на артериалната хипертония, като подчерта, че единствено бета-блокерите могат да блокират негативните последствия от свръхактивацията на симпатиковата система. Според някои метаанализи обаче бета-блокерите са противопоказани при терапията на артериална хипертония, защото оказват неблагоприятни ефекти в метаболитно отношение.
- Това са твърде крайни твърдения, но все пак пораждат дебат и остава предизвикателството, че трябва да търсим медикаменти, които са по-подходящи за блокиране на симпатиковата свръхактивация, посочи лекторът.
Именно в това направление през последните години ренесанс изживява групата на имидазолиновите рецепторни агонисти, чийто основен представител е moxonidine. Стимулирането на имидазолиновите рецептори в мозъка предизвиква инхибиция на симпатиковата нервна активност, потиска се освобождаването на норадреналин, както и вазоконстрикцията, което води до намаляване на периферното съдово съпротивление. Резултатите показват, че до четвъртия час след приемането на moxonidine настъпват съществени промени в хормоналната активност. Така например норадреналинът се редуцира до 34%, адреналинът – 10% в покой; секрецията на ренин – 20%; ангиотензин ІІ – 18%, алдостеронът – 28%. На практика хемодинамичните ефекти на moxonidine водят до намаляване системната съдова резистентност, не променят минутния сърдечен обем, регулират сърдечната съдова честота. Те влияят най-вече върху периферното съдово съпротивление, което оказва благоприятно влияние върху артериалното налягане.
Различни проучвания доказват, че контролът на артериалното налягане чрез moxonidine е сравним с този чрез представители на другите групи медикаменти – АСЕ инхибитори, Са антагонисти, бета-блокери, диуретици, алфа-блокери. В същото време препаратът е много ефективен в комбинирана терапия, като подобрява метаболитния профил при пациенти с хипертония и захарен диабет. Изключително силно качество на moxonidine e, че може да се съчетава с всички групи лекарства. Така например в комбинация с АСЕ-инхибитор осигурява допълнителен антихипертензивен ефект.
По думите на проф. Николов изключително важно за оценката на един хипертензивен медикамент е въздействието му върху левокамерната хипертрофия. Както е известно, усложнението е отговор на повишената съдова резистентност при артериална хипертония, но може да се дължи още на хиперинсулинемията, която е мощен растежен фактор.
- Важно е да отбележим, че не всеки препарат потиска хиперинсулинемията, за разлика от moxonidine, който контролира много добре инсулиновата резистентност, обясни проф. Николов.
Извън хипотензивния ефект като изключително силна страна на препарата бе посочено метаболитното въздействие, свързано с риска от развитие на диабет. Резултатите от приложението показват възстановяване на плазмените нива на глюкозата и на инсулина, намаляване на микроалбуминурията. Бяха представени доказателствени данни, според които след 8-седмична терапия с moxonidine средното инсулиново усвояване на глюкозата (M) и индексът на инсулинова чувствителност се подобряват спрямо placebo.
- Такъв антидиабетогенен ефект не е характерен за нито една друга група медикаменти, обясни специалистът. Той допълни, че за разлика от диуретиците и бета-блокерите, moxonidine оказва благоприятен ефект и върху липидния профил.
Лекторът представи също така схемите за приложение на медикамента, както и страничните ефекти, които обаче отзвучават в хода на терапията.
В заключение проф. Николов подчерта, че MoxogammaR има много благоприятна метаболитна характеристика и спокойно може да бъде използвана в по-ранен етап на лечение при пациенти с начална и със средно тежка хипертония, с метаболитни разстройства, с диабет и др.
„Бета-блокери при проблемни групи пациенти“ бе темата на доклад на доц. Мария Токмакова от УБ „Св. Георги“ във втората част на симпозиума. Специалистката представи данни от 2004 г., които показват, че 70% от смъртните случаи в България се дължат от болести на органите на кръвообращението. Тревожеща е прогнозата и на СЗО, според която се очертава до 2030 г. в световен мащаб сърдечно-съдовите заболявания да запазят водещо място като причина за смърт. Не по-благоприятна е прогнозата на организацията и за разпространението на захарния диабет, който е един от основните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Така например до 2025 г. се очаква честотата на болестта в световен мащаб да се увеличи почти двойно. Тридесетгодишно проследяване на пациенти с диабет, включени във Фрамингамския регистър, показва, че състоянието на голяма част от болните се усложнява със сърдечна недостатъчност или с някои от периферните форми на атеросклероза. Сред най-честите причини за смърт при диабетиците са: исхемична болест на сърцето – 40%; други сърдечни заболявания – 15%; малигнени неоплазми – 13%; мозъчни увреждания – 10%, и др.
Друга информация от Фрамингамския регистър сочи, че много малко са „чистите хипертоници“, а в повечето случаи става дума за мултиплициране на риска и комбинация от рискови състояния.
Именно поради тези причини изборът на правилното лечение трябва да бъде съобразено с множеството други рискови фактори, подчерта доц. Токмакова. Тя допълни, че бета-блокерите са доказали своята органна и съдова протекция, като представи клиничното приложение и ефекти на медикаментите.
В зависимост от характеристиките науката разделя бета-блокерите на три:
- І генерация – propranolol и sotalol, които не са селективни;
- ІІ генерация – metoprolol, bisoprolol, atenolol, които са кардиоселективни, но с много различни индекси на селективност;
- ІІІ – carvedilol, nebivolol, които имат допълнителен вазодилатарен ефект.
Медикаментите от ІІ генерация, сред които и bisoprolol, се изписват на болни с исхемична болест на сърцето (преживян миокарден инфаркт), тахиаритмии, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония.
Страничните ефекти на бета-блокерите са функция на тяхната селективност, стана ясно от презентацията. Най-разпространени са: брадикардия, АV-блок, прояви на сърдечна недостатъчност, бронхоспазъм провокация, периферна вазоконстрикция, повишаване на плазмените нива на кръвната захар, увеличаване на плазмените липиди; еректилна дисфункция, нарушения в съня поради потискане на нивата на мелатонин.
Според статистиката близо една втора от хората в света страдат от някакви асоциирани заболявания – захарен диабет, обструкция в дихателните пътища, неоптимален липиден профил или метаболитен синдром. Поради тази причина специалистите се изправят пред истинско предизвикателство при прецизирането на подходящ бета-блокер.
Доц. Токмакова подчерта, че при тези пациенти бета-блокерът трябва да притежава максимална бета1 селективност – гаранция за метаболитен неутралитет и за по-малко странични ефекти. Добре е също така фармакокинетичният профил да позволява еднократен прием.
Сред разрешените от FDA бета-блокери bisoprolol заема водещо място. Наред с това фармакодинамичните характеристики показват, че препаратът е с най-дълъг плазмен полуживот (10-12 часа), с над 90% абсорбция, с висока бионаличност, без активни метаболити и с балансиран бъбречно-чернодробен клирънс.
По време на симпозиума бяха представени проучвания при проблемни пациенти, които ясно подчертават високата бета1 селективност на bisoprolol. Така например резултатите сочат, че при болни със захарен диабет, лекувани с bisoprolol и с placebo в продължение на две седмици, няма разлика по отношение на нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин.
В изводите към доклада бе подчертано, че предвид високата селективност и фармакологичните характеристики, терапевтичният ефект на BisogammaR се постига с ниски дози, което минимизира риска от странични и нежелани реакции дори и при рискови пациенти.
- Медикаментът притежава оптимален фармакокинетичен профил – дълъг плазмен полуживот, висока бионаличност, двоен път на елиминиране през бъбреци и черен дроб, междинна позиция по отношение на хидро- и липофилност, обобщи доц. Токмакова. Тя допълни, че тези факти го правят удачен избор за лечение на пушачи и диабетици с исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и тахиаритмии.
След края на двете презентации д-р Сами Гадбан – продуктов мениджър“Кардиология“ във Вьорваг Фарма България, разказа за историята, постиженията и за високите цели, които си поставя фармацевтичната компания, която се е утвърдила с усилията си да повиши знанията и уменията на специалистите в непрестанната битка със сърдечно-съдовите заболявания и техните усложнения.
