За работата на Европейския медицински научен съвет, за българското представителство в него пред “Форум Медикус” разказва акад. Богдан Петрунов
Европейският медицински научен съвет е институция, която е създадена към Съвета на Европа и е призвана да работи по глобални проблеми. В работата на съвета участва по един представител на всяка държава-членка на ЕС, а допълнително са поканени по един участник от Израел и от Исландия. Комисията има за цел да разработва стратегията, пътищата за развитието на медицинските и медико-биологичните науки. Прави се проучване и планиране на всички най-актуални проблеми, които трябва да бъдат разработвани и ще представляват интерес за целия Европейски съюз. Трябва да кажа, че много средства се дават в това направление и няма никакво съмнение за разбирането и политиката, че изследванията в областта на медицинските и медико-биологичните науки си струват парите. За съжаление много малка част от тези средства достигат до нас по простата причина, че няма достатъчно ефективни проекти.
Сред основните инструменти, с които работи Европейският медицински научен съвет, на първо място е отпускането на средства за медицинска изследователска работа по определени теми. Такива крупни и значими области като изучаването на стволовите клетки, начините и пътищата за извършване на клинични проучвания, психичното здраве са приоритет в работата на съвета. Това са крупни медико-социални проблеми, общовалидни и общозначими за цяла Европа. Вторият инструмент в нашата работа е организирането на работни конференции и презентации от типа “Уърк шоп”, които имат много голямо значение в обмена на информация и знания. Годишно са организирани по 25-30 подобни конференции, финансирани от Европейския съюз. Обсъжданите теми са винаги сред най-важните проблеми на медицинските и медико-биологичните науки. Трябва да кажа, че това е най-голямата възможност за получаване на средства, защото форматът е изчистен, организацията не е трудна. Сред поканените учени са видни представители в тези области от цялото европейско семейство, но и изследователи от САЩ, от Канада, от Япония, като в рамките на една конференция техният брой не надхвърля 40-50 участници. Освен че са много добре финансирани, тези срещи дават възможност по възловите проблеми на медицината да бъде постигнат консенсус, да се намери разбирателство между представителите на различните страни. И това е едно от “оръжията”, които най-интензивно и ефикасно се използват.
Другата огромна възможност, която предоставя Европейският медицински научен съвет, е формирането на мрежи за сътрудничество по определени проблеми. И създаването на т.нар. лаборатории за съвършенство. Те имат възможност на базата на подобно “мрежово” сътрудничество между отделните европейски страни да разработват даден проблем. Но не за определено кратко време, а чрез стабилна и трайна структура, която дълги години работи в това направление – целта е да се поддържа връзката между специалистите, да се грижи за тяхното научно израстване, за изследователската и развойната дейност в областта на медицинските и медико-биологичните науки.
Много важна част от работата на съвета е разработването на цялостната стратегия за развитие на медицината, която се представя на Европейската научна фондация. Фондацията е организация с огромно финансиране не само от бюджета на ЕС, но и от много частни организации, структури, фондации, от редица университети, от индустрията като цяло. Целта е да бъдат събрани много средства в такава авторитетна организация, каквато е ESF /European science foundation/. Една институция, която би могла неутрално и без финансови притеснения да върши своята работа. Тя е пряко подчинена единствено на Европейския съюз и може да финансира отделни проекти по качество и капацитет на хората, които ще получат парите за своите разработки – за да могат те да осъществят задачите и да реализират целите по най-добър начин.
Особено важно е, че в Европейския медицински научен съвет се обсъждат въпросите на седмата и осмата рамкова програма на ЕС, непрекъснато се правят рецензии на теми и идеи, които се предлагат, като това е част от активностите на представените експерти. Честно казано, в началото на първия си мандат мислех, че това участие има повече представителен характер и е въпрос на чест. Вече знам, че става дума за сериозна научна и организационна работа и постоянна отговорност за даваните мнения, оценки, рецензии, препоръки.
Тези рамкови програми, които споменах, са много обширни проекти. Седмата рамкова програма, която приключва през следващата година, обхваща развитието на науката въобще, като една огромна част се заема от медицинските и медико-биологичните науки. Трябва да поясня, че Европейската комисия има 4 научни съвета: Европейски медицински научен съвет, Европейски технологичен съвет, Европейски съвет по природните науки, Европейски съвет по хуманитарни и социални науки. Всяка страна-член на ЕС, има по един представител в тези структури, който участва в работата им и съдейства за развитието на отделните науки и направления.
В днешно време – наред с работата по стволовите клетки – приоритет за нашия съвет е т.нар. индивидуализирана медицина и фармация. Тоест лечение и терапия за всеки отделен човек, съобразени с неговата индивидуалност, проблеми, здравен статус. Много усилия и много пари ще бъдат отделени в бъдеще по това направление. Работим усилено и по биологичното разнообразие, изследванията на генетичния фонд – това са крупни приоритетни направления, които са осигурени финансово и ресурсно и визират обозримото бъдеще. Много внимание се отделя и на трансплантационната медицина, на високите технологии. Такава е най-общо дейността на Европейския медицински научен съвет. Два пъти годишно се провеждат нашите общи заседания, в които не само поддържаме контакт помежду си, но и работим усилено по всички тези приоритети.
За съжаление нашата държава
отделя много малко
внимание и пари за подобна дейност, нещата са доста тревожни не само по отношение на БАН, но и на университетите и на науката като цяло. Сегашната политика, с една дума, води до тотално унищожаване на науката и образованието. Младите хора бягат в чужбина, ние оставаме без специалисти. Ако обърнете внимание на обявите, вече в много области масово се търсят специалисти. Няма кой да работи с компетентност в отделните научни области. Нямам обяснение на тези неща, но ако процесите продължат още година-две, не виждам никаква перспектива.
За наше съжаление в останалия свят е коренно различно. Навсякъде има криза, навсякъде има ограничения, но въобще не става дума за подобни рестрикции. Дори версията, че наука се прави само в университетите, е абсолютна заблуда. Това е тотално непознаване на европейската и на световната практика в науката. Деветнайсет академии съществуват в Европа, които работят самостоятелно, но и в колаборация с университетите, с индустрията. Но никъде по света науката не се прави само в университетите, това не е вярно и е някаква изкривена представа за нещата.
Жалко е, че от подобни форуми, от различни международни конференции е видно, че чуждестранните учени с нищо не превъзхождат нас, българите. Основната част от нашите специалисти са достатъчно подготвени, ерудирани, но и безпарични. Западните ни колеги са много по-добре мотивирани, организирани, целенасочени. Те имат и моралната, и финансовата гаранция за своята работа. Неудобството, когато си сред тези свои колеги, идва оттам, че ти можеш спокойно да изказваш мнение, да дискутираш, но не можеш да действаш, да правиш нещо. Това е много тъжното, макар че хората имат най-добро отношение към нас. Но се усеща, че ние тепърва ще догонваме всичко, което те са постигнали.
На тазгодишната пролетна сесия имаше гости от Американската, от Китайската и Руската академия на науките. Те са водещи в света, но вече са толкова напред, че не виждам догонване в следващите десетилетия. Особено американците, които отделят огромни бюджети за наука и изследвания и са много напред дори спрямо европейските учени. От тези средства значителна част е именно за медицински и медико-биологични проучвания и разработки. Такива са реалностите и в Канада, и в Япония, и в Китай. Европа постепенно също изостава и ако не засили активността си в това отношение /за нашите страни да не говорим/, дистанцията ще се увеличи значително. Може би затова наскоро бе взето решение да се променят тенденциите и Европа да отделя много повече пари за изследователска и научна работа, особено в медицинските и медико-биологичните науки – за да догонваме американците и да скъсим дистанцията. Оценките, сравненията са също в полза на САЩ. Огромната част от публикациите, огромната част от научните цитати са американски. А специално ние, българите, сме много далеч от истината. Трудно печелим проекти, трудно намираме финансиране. А то си е бизнес като всички останали. Има фирми, които се ангажират да правят проектите и вземат определен процент от спечелените пари. Но те придвижват нещата докрай, лобират, имат лостове за въздействие. За нас още нещата са като че ли несериозни, особено взаимодействието с индустрията. Дори фармацевтичната ни индустрия много не се интересува от тези неща. А в Европа и в света всичко много тясно е обвързано и се работи професионално.
Аз съм вече втори мандат представител на България в Европейския медицински научен съвет и знам, че е много трудно да се направи пробив, да се отстояват нашите интереси. Но се надявам нещо позитивно да се случи. Все още ние не можем да представим и защитим достатъчно добри проекти, които да получат финансиране. А може би трябва да търсим контакти с други страни – това много се стимулира, така се върви напред. Те като влекачи да ни теглят напред, за да се ползваме и ние от този огромен научен и финансов ресурс. Европейски пари има и с тях бихме могли да направим много неща, да облекчим дори критичното финансиране на науката у нас.
Записа Стойчо СТОЕВ
