“Всеки човек има право на условия на труд, при които се опазват неговото здраве, безопасност и достойнство”
Чл. 31 от Хартата за правата на човека
Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ организира на 12 октомври т.г. кръгла маса на тема: “Психосоциалните рискове в здравеопазването и взаимодействие с регионални, национални и местни власти – добри практики и проблеми”.
Кръглата маса се проведе в рамките на международен проект с водеща организация – Синдикатът в обществената сфера – VER-DI, Германия.
В срещата участваха представители на БЛС, МЗ, синдикални дейци от Германия, Франция, Унгария, Румъния , Сърбия, както и на работодателски организации, професионални съюзи, обществени сдружения.
Подобни срещи вече са проведени в Германия и Унгария. Целта на проекта е да се очертаят проблемите и пътищата за минимизиране на психосоциалните рискове в здравеопазването, като се обменят и добри практики.
Дискусията бе открита от д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ. Той очерта темата и част от проблемите, в аспекта на спецификата на работата в здравната система:
– Значителните промени в света на труда през последните години са причина за повдигне на въпроса за влошаване качеството на работните места и по-специално – на здравето на работниците и безопасността им. Тези промени допринасят за възникване на психосоциални рискове, които причиняват психологическа, социална и физическа вреда.
Психосоциалните рискове на работното място в здравеопазването се идентифицират като едни от главните съвременни предизвикателства за безопасността и здравето. Те се свързват с проблеми на работното място като стрес, насилие, безпокойство и тормоз. На първо място проблемите са социално-икономически и са свързани с трудностите на работното място – свръхнатоварване поради липса на кадри, безпаричие, несигурност, непрекъснати промени, конфликти в колективите. От друга страна, темата за агресията е във всяка новинарска емисия. В 30 – 40% от новинарския поток се говори за насилие (бити лекари, учители, войната по пътищата). Според проучванията 50 – 60% от всички изгубени работни дни се дължат на стреса на работното място и психосоциалните рискове. Изчислено е, че в Европа общият размер на разходите, свързани с психичните разстройства, възлиза приблизително на 240 млн. евро годишно.
Все повече българи отсъстват от работа поради заболяване, показват анализите на Националния статистически институт. Броят на хората, които са ползвали обезщетение за временна нетрудоспособност през последните пет години, е нараснал с 12%. Разходите за изплащане на обезщетения са скочили с над 100 млн. лева.
Стресът води до временна загуба на работоспособност – само през миналата година разходите на работодателите за временна нетрудоспособност са 144 млн. лв. и над 50% от тях са за предизвикани от стрес-състояния.
Приблизително половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, на което се дължи почти половината от всички изгубени работни дни. Подобно на много други проблеми, засягащи психичното здраве, стресът често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван. В България невинаги се разбира проблемът или мълчаливо се игнорира, а всекидневният психически тормоз се отминава без последствия. Когато стресът надскочи поносимото за конкретния човек, това се отразява на физическото му здраве, повишава се кръвното налягане, пада имунната защита, появява се хронична умора, могат да възникнат язва, соматични болки в стомаха и сърдечната област, вегетативни оплаквания. Така неусетно се стига до изпепеляването, а то променя ценностите, разклаща представите за морала, деформира отношението към личността и обкръжението.
Наличието на благоприятна психосоциална работна среда подобрява здравето и благоденствието на работниците, мотивира работния процес и стимулира професионалното развитие. Резултатът е постигане на качествено медицинско обслужване, нисък процент на отсъствия от работа и текучество на персонала, каза в заключение д-р Кокалов.
Лектори от Германия, Франция, Румъния и Сърбия споделиха своя опит при работа по проекта.
Срещата завърши със заключителен документ, съдържащ предложения за действия по отношение на психосоциалните рискове на работещите в системата на здравеопазването.
Участниците в кръглата маса предлагат:
1. Ясна политика за минимизиране на психосоциалните рискове и очертаване на стъпки и действия.
2. Повишаване на информираността за психосоциалните рискове на работещите в сферата на здравеопазването – комбинация от различни политически инструменти (законодателство, социален диалог, добри практики, корпоративни социални отговорности, икономически стимули);
3. Ангажираност от страна на всички участващи – мениджъри, служители, синдикати, чрез силно лидерство;
4. Изготвяне на програма за обучение – кратки курсове, неофициални разговори, използване на брошури с цел всеки да разбере ясно въздействието и ролята на психосоциалните рискове;
5. Предприемане на действия чрез добри бизнес практики;
Разбиране на ползите за работодателите от минимизирането на психосоциалните рискове:
-l намаляване на стреса, насилието, безпокойството и тормоза;
- по-добри професионални резултати, по-добри и качествени здравни услуги;
- по-малко отсъствия;
- по-голяма отдаденост и ангажираност на медицинските специалисти;
- създаване на култура на добронамерено общуване, справедливо отношение, политика на хуманно управление на човешките ресурси;
- по-малко текучество на кадри.
6. Оценка на психосоциалните рискове на работното място – елемент на качественото управление.
7. Анализ на действащата нормативна уредба в здравеопазването, с участието на държава, общини и социални партньори, с оглед необходимостта от промени за подобряване на дейността по превенция на психосоциалните рискове в здравеопазването.
