Отворено писмо от проф. Бойко Коруков, началник на Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, изп. директор на болницата през 2006-2013 и 2019-2021 г.
На 22 март т.г. бившият министър на здравеопазването д-р Таня Андреева бе цитирана със следното изявление: „Ако ИСУЛ и „Александровска“ бъдат закрити, никой няма да разбере, че ги няма“, направено на дискусията „Индекс на болниците“. Изказването ѝ е в контекста на темата за необходимостта от евентуално затваряне на лечебни заведения и… актуализация на националната здравна карта…“, четем още в журналистическия текст.
Изявлението на д-р Андреева не е изненада. Откровено изреченото се подготвя систематично десетилетия чрез политическо неглижиране на държавния и обществения сектор и демонстративна подкрепа на частния.
Д-р Андреева се самоопределя като човек с политически опит и лекар. Това предполага тя да има познания и отговорност пред общественото здраве. Във връзка с това бих искал да попитам:
- Знае ли д-р Андреева колко пациенти с COVID-19 бяха лекувани за двете години от началото на епидемията в ИСУЛ и „Александровска“, и какъв е процентът на лекуваните там пациенти спрямо общия брой на постъпвалите в останалите болници в София и страната?
- Може ли да отговори д-р Андреева колко от тези, които не трябва да бъдат закривани, според нея, приеха и се бориха за живота на пациентите си с месеци, без да калкулират загубите?
- Преди да направи предложението си за закриване на ИСУЛ и „Александровска“, постара ли се д-р Андреева да направи справка колко студенти и специализанти годишно се обучават в двете болници? По колко специалности? Припомни ли си, че едно от най-важните неща в медицината е традицията? Знае ли д-р Андреева, че освен примамливо парче земя с минерален извор в центъра на София, ИСУЛ е мястото, на което са се „родили“ 20 от медицинските катедри в България?
- Прави ли разлика д-р Андреева между университетска, общинска, специализирана и др. болници? Има ли представа, че университетските болници имат и консултативна, експерт-
на, и научна дейност? И че те не се осъществяват от единици, а от система?
- Чевръстият призив на д-р Андреева за изключване предшестван ли е от анализ на пациентите, постъпващи в двете болници? Ясно ли е, че те идват от цялата страна? Има ли анализ на състоянието им не по критериите на клиничните пътеки, а на медицината? Достигнал ли е до нея всеизвестният факт, че това са хора с тежки заболявания, на които другаде не може да се помогне, изискващи дълъг, скъп болничен престой, които самите те не могат да заплатят?
- Клиниката по детска клинична хематология и онкология се намира в УМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ“. Не ми е известно д-р Андреева да е допринесла с нещо като министър на здравеопазването и политик за построяване на национална детска болница. Докато събаря стените на ИСУЛ или ги превръща в каквото са си наумили такива като нея, има ли план за това къде ще бъдат лекувани децата с онкологични заболявания от цялата страна? И има ли отговор на въпроса защо пациентите с такива заболявания не интригуват частните болници? Сигурна ли е д-р Андреева, че майките на тези деца няма да забележат, че ИСУЛ го няма?
- Разбрала ли е д-р Андреева, че УМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ“ е един от трите центъра на спешна помощ в двумилионна София? Къде любезно ще препрати бившата министърка хилядите пациенти, които годишно преминават през ИСУЛ? В частните болници? Добре, но те не ги искат. Защото от десетилетия, включително по времето, в което тя оглавяваше Министерството на здравеопазването, всеки пациент, постъпващ в спешно отделение, носи загуба, а не печалба на болницата. А разходите за спешна помощ се заплащат именно от въпросното министерство?
- Чела ли е препоръката на СЗО д-р Андреева за укрепване на строителния фонд на обществените болници, за да могат те да посрещат хора при значителни катаклизми? Направи ли нещо в отговор на този призив д-р Андреева в качеството си на политик и министър?
- „Позволихме през годините много болници да се нароят“, казва д-р Андреева. Спомня ли си тя колко болници се „нароиха“, докато тя беше министър, и каква беше причината тя да участва в…нарояването?
В заключение
В политиката към лечебните заведения липсва държавност. Липсва научен анализ. Липсва стратегия за бъдещето на сектора. Липсва съзнанието, че болницата е не проблем на болния човек и медицината, а на нацията. За съжаление търпим не само думите, но и действията на хора, които се преживяват като политици и специалисти, без да притежават дори базисни познания и умения за управление, без да носят национално отговорен морал.
