Епохалното откритие на рентгеновите лъчи
Преди 115 години 8 ноември е обичаен ден, по-студен от сега. Светлината от един прозорец огрява до късно дъждовния тротоар. Единственото различно в този ден е, че лъчението от прозореца е зеленикаво. Предстои това лъчение да промени погледа на човечеството.
Вилхелм Рентген е роден на 27 март 1845 г. в град Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рентген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Завършва Цюрихската политехника и получава диплома за машинен инженер. Изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрастен от него) и защитава дисертация на тема „Изследвания на газовете“. По-късно става професор по физика в Страсбург, след това – професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 – 1888). В периода 1888 – 1900 е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие — Х-лъчите. През следващите години твори в Мюнхенския университет. През 1919 г. Рентген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.
Какво се е случило на 8 ноември 1895 г.?
Вилхелм Рентген използвал стъклена тръба с два електрода, изпомпана до налягане 100 000 пъти по-ниско от атмосферното. Тя била обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рентген забелязал, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. Изключил напрежението на тръбата и кристалите „угаснали”. Той поставил недалеч от нея екран, покрит с бариеви соли, който светвал всеки път, когато включвал напрежението, и угасвал след изключването. Ученият започнал да поставя предмети от различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията, ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Поставил дланта си на пътя на тези Х-лъчи, както ги наричал той, защото не знаел какви са. На екрана се появило изображение на костите от скелета му, те почти не пропускали неизвестните проникващи лъчи. Меките тъкани обаче били прозрачни за тях.
Статията му „За новия род лъчи“, в която описвал свойствата им, обиколила буквално целия свят, а по-късно била издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Получил е първата Нобелова награда за физика – през 1901 г., като в мотивите на Нобеловия институт пише „…в знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест“.
Но Рентген така и не съумял да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозирал за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за появяване на излъчването на Х-лъчите и на зеленикавата видима светлина.
Вилхелм Рентген умира през 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена.
Толкова сме свикнали с наличието на рентгена, с факта, че всяко второ медицинско изследване е рентгенова снимка, затова е добре и след 115 години да си припомним за будния ум, открил зеленикавата светлина, благодарение на която виждаме отвъд материята и плътта.
ФМ
