На 12 ноември т. г. екипът на най-старата и авторитетна университетска болница „Александровска“ отбеляза тържествено 140 години от създаването. Присъстваха ключови фигури на държавния, обществения и културния елит на страната, дипломатически лица, партньори и приятели на болницата. Приветствия поднесоха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, председателят на БЧК Христо Григоров и др.
В поздравителното си слово изп. директор на „Александровска“ доц. Костадин Ангелов акцентира върху историята, която побеждава неволите на времето. Той определи работилите в болницата, сега работещите и младите последователи като победители, които всеки ден и всяка минута пишат съвременния разказ за една професия, белязана със знака на хуманността. Медиците от „Александровска“ са победители не само в битката с болестта и смъртта, но и в постоянния стремеж към нови знания и умения, към прилагане на модерните диагностични и иновативни методи в медицината.
Тържеството на „Александровска“ бе мистично-виртуално, елегантно и много приятно.
Щрихи от историята
На 23 май 1878 г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернаторът Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. На нейно място през 1879 г. се създава Софийската първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска”, в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от княза от тогавашния министър на вътрешните дела – Петко Рачов Славейков. На 30 октомври 1884 г. (по нов стил) новата Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1917 г. Постепенно лечебното заведение се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинската академия, на Медицинския университет – София.
Днес в лечебното заведение работят 1509 души. От тях 490 са лекарите, 78 от които са хабилитирани лица /25 професори и 53 доценти/, 227 са едновременно и преподаватели в Медицинския университет, 186 имат научна степен „Доктор” и „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 474. Всички те лекуват повече от 34 000 пациенти годишно. Заедно с консултираните в Спешното отделение и Консултативно-диагностично-приемния център броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000 за година.
В периода 2012–2019 г. са инвестирани над 25 млн. лв. в ремонтни дейности, като цялостен ремонт е направен в 13 болнични звена. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност над 45 000 000 лв. – със собствени средства и по проекти.
През 2015 г. със средства на Световна банка е осигурена система за производство на изотопи за нуждите на позитронно-емисионната томография (ПЕТ скенер) в Клиниката по нуклеарна медицина.
В края на 2018 г. е закупен със собствени средства последен модел ПЕТ/КТ с възможност за извършване на всички видове хибридни образни изследвания с безкомпромисно качество. Започна собствено производство на уникални изотопи за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и др. В Клиниката по нуклеарна медицина се извършват и нов тип изследвания на онкологични заболявания на простатата с галий. Средствата за оборудването са осигурени по проект на болницата с финансиране от Международната атомна агенция. Заедно с допълнителното оборудване – робот Да Винчи, съвременна лазерна апаратура и система за фюжън биопсия е формиран първият в България Център за комплексно обслужване на болни с простатен карцином.
Със собствени средства от над 2,5 млн. лв. е осигурено оборудване за Клиниките по кардиология – електрофизиологична платформа, респиратори и монитори, стрестест пътека; за Клиниката по урология – урологична система за лазерна литотрипсия, комбиниран ендоскопски литотриптор; оборудване за ДНК лаборатория за Клиниката по съдебна медицина и др.
През целия петгодишен период се полагат целенасочени усилия за оптимизиране дейността на болницата и разширяване на обхвата и разнообразието на медицинските услуги: увеличен е броят на клиничните пътеки, по които работи болницата – 195 КП към настоящия момент; разкрита е нова Клиника по лицево-челюстна хирургия с 14 легла; възобновена е дейността на ДНК лабораторията в Клиниката по съдебна медицина с най-модерното оборудване в България. Развитие и световно признание получиха и експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията, функциониращи на територията на болницата.
В „Александровска“ стартира единственият у нас референтен Европейски център за лечение на болестно затлъстяване, сертифициран от Европейската асоциация за борба със затлъстяваването и Световната асоциация по бариатрична хирургия.
В периода 2014–2019 г. са реализирани проекти със средства от: ОП „Развитие на човешките ресурси” – осигуряване на работно облекло и защитни средства на стойност 110 000 лв.; Програма BG07 „Инициативи за обществено здраве” на МЗ със средства на Норвежкия финансов механизъм – за ранна диагностика на аутизма в Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ – 608 000 лв.; Международната атомна агенция – за изграждане на лаборатория за изработка на галий (изотоп) в Клиниката по нуклеарна медицина – 1 000 000 лв.
През последните четири години преподавателският състав има 2285 публикации в български списания, 1056 в чуждестранни списания, 437 участия в монографии и сборници, 2376 участия в национални форуми и др.
Със своя многопрофилен спектър, със своя научно и практически високообразован персонал, с модерната медицинска апаратура Александровска болница и днес е лидер в развитието на българската медицинска наука и практика.
Една територия за победители.
