На специална церемония, състояла се на 29 януари т.г. в Брюксел, комисарят по въпросите на здравеопазването и политиката за потребителите Тонио Борг обяви имената на лауреатите на наградите на ЕС за здравна журналистика, които се връчват за четвърти път. Отличените статии, избрани от 557 материала на журналисти от целия ЕС, разглеждат проблеми на здравеопазването и здравните услуги. Допълнително бе връчена специална награда за публикация по темата за спирането на тютюнопушенето.
Имената на победителите са:
- първо място: Петр Тржешняк, журналист от сп. „Респект“ (Чешка република), за неговата статия „Приключения в павилион № 14“. В статията се разказва за психиатрична болница за лечение на трудни пациенти и за медицинска сестра, посветена изцяло на работата си;
- второ място: Алва Джордън, журналист от в. „Медикъл индипендънт“ (Ирландия), за нейната статия „Скринингът — пари, хвърлени на вятъра?“ Авторката анализира в дълбочина дебата за връзката полза/цена при скрининг срещу рак на млечната жлеза;
- трето място: Даниела Чиполини, журналист от сп. „Оджи шенца“ (Италия), за нейната статия „Лъжите, които тиражират банките за пъпна връв“. В статията се коментират противоречивите становища за смисъла на консервирането на пъпна връв за бъдещи медицински цели.
Носител на специалната награда срещу тютюнопушенето е Тобиас Цик, журналист от сп. „Неон“ (Германия), за задълбочения анализ „Напрежение във въздуха“. Авторът проследява как в Германия тютюнопушенето е престанало да бъде нещо модерно и на него вече не се гледа с добро око, като прави обзор на историческите, политическите, правните и философските аспекти на контрола върху тютюнопушенето.
В конкурса участваха и статии от български журналисти. Статията на Десислава Николова и Люба Йорданова „Спешна помощ за спешната помощ“ /в. „Капитал“/ беше отличена от националното жури на конкурса, а статията „Тумори и разядени зъби върху цигарите“ на Мариана Тодорова /в. „Монитор“/ беше финалист за специалната награда по темата за спиране на тютюнопушенето.
На снимката: Част от българската делегация, участвала в церемонията по връчване на европейските награди за здравна журналистика.
Модерните технологии са решение срещу здравните неравенства
- Уважаеми г-н Борг, здравеопазването днес е най-чувствителната за европейците сфера. Какви цели си поставяте в рамките на мандата?
- Ще се постарая в двете години, с които разполагам, да направя това, което е реално възможно. Съсредоточавам се върху конкретни задачи, което не означава, че не мисля и по глобалните проблеми на здравеопазването. Но постигането и на най-голямата цел се състои в изпълнението на стотици по-малки цели.
- Какво е наистина възможно да се случи през тези две години?
- На дневен ред са приемането на директивата за тютюневите изделия, регулацията на въпросите за медицинските изделия и на клиничните проучвания на лекарствата. Налице са и вече имаме приети правила, които трябва да бъдат приложени в практиката през идните години. Такава е директивата за трансгранично лечение, която ще осигури възможност пациентите в Европейския съюз да пътуват извън своите държави и да се лекуват в чужди клиники, като цената на това лечение ще се реимбурсира от съответните правителства. Разбира се, в прилагането на тази директива срещаме някои проблеми – или поради липса на информация, или поради факта, че правителствата срещат трудности в разбирането на смисъла на директивата на национално равнище. Сега извършваме сравнително проучване, за да се ориентираме какви биха били спънките пред директивата, още преди те да са се появили. Тази директива ще има много важно значение за европейските граждани, включително и за българите. Вярвам, че ще се преборим тя да заработи ефективно.
- Споменахте за тютюневите изделия. Докъде се стигна по изработването на директивата?
- Тя вече е готова, но още не е утвърдена. Моето желание е това да стане по време на настоящия мандат на Европейския парламент, което е важно и от гледна точка на доверието към Европейската комисия. Отне ни много време да изработим и да постигнем съгласие по тази директива – моето обещание беше да сме готови до края на януари т.г., а ние успяхме в средата на декември 2012 г. Мога да кажа, че имахме решаващата подкрепа от президента Барозу и сега всичко е в ръцете на Европарламента и на Съвета на Европа. Стриктната регулация на тютюневите изделия, превенцията на пушенето сред младите хора и помощта към пушачите за отказването от този навик са ключови приоритети на Европейския съюз. Подкрепяме усилията на всички държави, които правят законодателни промени и кампании, насочени към осигуряване на среда, свободна от тютюнев дим.
- Един от сериозните проблеми, пред които е изправена Европа, е постоянно намаляващият брой на лекарите и медицинските сестри. Имате ли стратегия как да се преодолее този процес?
- Вярно е, че редица страни са изправени пред такъв проблем. Те инвестират сериозни обществени средства в обучението на студентите по медицина, а след това – поради свободата на работния пазар в ЕС – медиците отиват да работят в държави, в които получават по-добро заплащане за труда си. Най-бързото решение е засегнатите държави да започнат да заплащат по-добре на лекарите си. Например в Малта – държавата, от която аз идвам, правителството беше принудено да даде на лекарите с дефицитни специалности същите заплати, каквито биха получавали в Лондон. Това се оказа по-евтино, отколкото жителите на Малта да се лекуват при същите специалисти, но във Великобритания. Проблемът може да бъде решен само с финансови лостове. Няма административен механизъм, по който да принудим квалифицирани лекари да остават в държавите си, ако навън получават възможност за по-добра кариера.
Освен това трябва да отчитаме факта, че в рамките на Европейския съюз съществуват твърде много здравни неравенства. Базовите стандарти се прилагат, но е налице голямо разминаване между отделните здравни системи. Затова аз мечтая да намалим тази неравнопоставеност на първо място чрез използването на модерните технологии. Ако изградим модерни системи за електронно здравеопазване, можем да намалим неравенствата между отделните държави, да постигнем по-ниска цена за здравните услуги, без да пострада качеството. Защото простото намаляване на финансирането на здравеопазването доказано води до влошаване на услугите, до бъдещо удвояване на разходите и така се завърта един порочен кръг.
- Как точно ще помогне електронното здравеопазване?
- Става дума за много широко понятие. Ще дам пример. Наскоро участвах в семинар, организиран на регионално равнище в Северна Ирландия. Обикновено този регион предизвиква асоциации с конфликти, насилие, нестабилност и т.н. Но в случая новината оттам е свързана с разработената прекрасна система за електронно здравеопазване. В системата засега са регистрирани 20 хил. души, които имат постоянна компютърна връзка със своите лекари, записват си час за преглед, получават рецептите си по електронен път, цялата натрупана информация за здравето им се съхранява сигурно и удобно за използване. Освен това част от пациентите имат у дома устройства, с които изпращат в реално време данни за дейността на сърдечно-съдовата си система (кръвно налягане, пулс, кардиограма), нивото на кръвната захар и други показатели според конкретните заболявания. Така се спестяват много време и ресурси, а в болницата постъпват само действително нуждаещите се пациенти. Вярно е, че по-възрастните хора имат необходимост от време, за да свикнат с тези нови възможности, но свикват. Това е пътят. Северна Ирландия започва да изнася този модел чрез договори с други държави.
- Друга тревога в общественото здравеопазване е застаряването на населението в европейските страни…
- Електронното здравеопазване е един от начините да бъдат обхванати максимален брой пациенти, които да бъдат адекватно медицински проследявани, без драстично да се увеличава финансовият товар върху системата. А иначе това, че хората живеят повече, е положителен факт, който се дължи на постиженията на съвременната медицина и фармация, както и на по-голямата загриженост на хората за здравето им. Европейският съюз разработва програма за здравословно стареене, чиято цел е хората да достигат до максимално късна възраст в добро здраве. Такава цел си заслужава усилията.
Разговаря Дарина СТОЕВА
