Тържеството събра в планинския град много гости, ветерани, медицински специалисти, пулмолози от цялата страна, представители на здравната система от региона, граждани, пациенти. Салонът на читалище „Наука“, дългогодишен свидетел на разнородни събития, сякаш оживя още при откриването с представянето на вълнуващ филм за началото и развитието, за лекарите и медицинските специалисти, за човеците, вградили своя делник и празник в историята на една лечебница, която днес вече е символ не на Троян, не на белодробната медицина, а на българското здравеопазване.

Тържеството откри управителят д-р Цветомила Дудевска, приветствени думи отправиха зам.-министър д-р Ваньо Шарков, кметът на Троян Донка Михайлова, народният представител д-р Вяра Церовска и др. В словата и поздравите се преплитаха история и медицина, първи лекари и техните следовници, битката с туберкулозата и социалната грижа за болните. И не на последно място бе откроена високата оценка за стореното в последните години, за превръщането на специализираната болница в модерно лечебно заведение на новия век.

И в официалните думи, и в непринудените разговори стана ясна значимата роля на д-р Дудевска, която с упоритост и настойчивост, като се опира на опита и професионализма на екипа, успява да поддържа болницата, да надгражда постигнатото, да мотивира колегите си, да реализира и най-дръзките си идеи. Болницата е акредитирана през 2011 г. с оценка за цялостна медицинска дейност отлична, за срок от пет години. Сега обаче д-р Дудевска очаква да постигне друга мечта – болницата да получи акредитация, да стане база за специализация по пулмология. Така – чрез привличане на повече млади и иновативни лекари в екипа, д-р Дудевска всъщност чертае бъдещето на лечебното заведение.

История

Годината е 1905 , датата е 5 юли. В подобаваща тържествена обстановка, в присъствието на лекари, общественици и граждани, в края на съвсем малкия тогава град Троян е открит първият в България Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза. В началото на XX век заболяването е тежък медико-социален проблем, който се разисква както в медицинските, така и в широките обществени среди. Европа е намерила решение, построявайки противотуберкулозни санаториуми в Германия и Швейцария. Макар и доста по-късно идеята за този тип лечебно заведение се разпространява и в България. През 1904 г. е сформирана комисия със задача да избере мястото с най-благоприятен климат и местоположение за откриването на санаториум за туберкулозно болни. След една година в Троян – този красив кът на Предбалкана, се поставя началото на първото специализирано фтизиатрично заведение в България – Троянският противотуберкулозен санаториум. Първоначално той разполага с 50 легла, които до 1944 г. се увеличават до 220, съобразно нарастващата заболяемост. През 1956 г. на болницата е дадено името на големия български фтизиатър проф. д-р Минко Мондешки – основател на първата Катедра по фтизиатрия към МФ в София, започнал кариерата си в Троян преди 1944 г.

До началото на 70-те години на миналия век проблемът „туберкулоза“ престава да бъде номер едно. Усилията на лекарите и медицинската общественост са се увенчали с успех. Вниманието се насочва към неспецифичните белодробни заболявания, които са нараснали в резултат на урбанизацията, химизацията, тютюнопушенето и други неблагоприятни фактори, характерни за съвременния свят. През 1974 г. противотуберкулозната болница е трансформирана в Окръжна пневмологична болница с 220 легла под методичното ръководство на Центъра по пневмология и фтизиатрия в София. Създадени са новите сектори за инхалаторна терапия и дихателна рехабилитация. От 1995 г. Пневмологичната болница в Троян е трансформирана в Държавна белодробна болница със 120 легла за лечение на хронични неспецифични белодробни заболявания и туберкулоза. През 2000 г. болницата е преобразувана в лечебно заведение – търговско дружество със 100% държавна собственост.

Днес Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести в Троян е лечебно заведение с междуобластни функции за активно лечение на неспецифични белодробни заболявания и туберкулоза и осъществява следните лечебни дейности:

• диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ;
• диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения;
• диспансеризация;
• клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура.

От 2000 г. Белодробната болница в Троян е в партньорство с община Остермундиген – район Берн в Швейцария, която подкрепя лечебното заведение с дарения за закупуване на апаратура и оборудване, както и за подобряване на инфраструктурата. Представители на дарителите – дългогодишни приятели на екипа на болницата, също присъстваха на тържеството, станаха част от празника. И заслужено – защото ценните дарения на апаратура и консумативи, пристигащи от Швейцария, имат незаменим принос за днешния успешен облик на лечебното заведение.

Национален симпозиум „110 години вдъхновение и грижи за белодробно болните в България“

В стила на модерното мислене годишнината на болницата бе отбелязана и с научното събитие. В симпозиума участваха над 150 пулмолози от цялата страна, представители на сродни лечебни заведения, водещи учени и клиницисти, представители на фармацевтични фирми с място в лечебно-диагностичния процес.

Чест прави на организаторите изключително сериозната научна програма. Тон още в началото даде председателят на Българското дружество по белодробни болести доц. Диана Петкова с интригуваща лекция, озаглавена “От Zauberberg до Буковец – за авангардната медицина…с какво могат да се гордеят белодробните лекари“. Zauberberg е местност близо до Давос, където стартират програмите за лечение на туберкулоза в санаториуми в планината, променили завинаги отношението към болестта, описани в шедьоври на европейската литература. Буковец пък се нарича хълмът над Белодробната болница в Троян, избран за естествен фон от пионерите на битката с туберкулозата в България, вече 110 години обхващащ в прегръдка лечебното място. Като припомни историята, доц. Петкова направи интересен и подробен анализ на възходящия път за изучаване в детайли и овладяване на белодробната патология днес. Тя се спря на новото познание, на сериозните терапевтични постижения в областта на астмата, на ХОББ, белодробния рак, бронхопулмоналните инфекции, пулмоналната белодробна хипертония и др. Не на последно място доц. Петкова аргументира тезата си, че „докато революцията в кардиологията вече преваля, то революцията в овладяване на респираторните заболявания тепърва предстои. А  това е особено вълнуващо“.

„Свободно училище по медицина“ – така доц. Явор Иванов определи станалите традиционни обучителни срещи на пулмолози от Северозападна България, където всяка новост, всяко модерно диагностично или терапевтично решение се обсъжда, анализира и превръща в елемент от лечебния арсенал на специалистите.

Проф. Димитър Попов в свойствения му изящен стил бе озаглавил лекцията си „Една Троянска легенда“ и подробно се спря на историята, учителите, на традициите и смисъла на дългосрочната грижа за белодробно болните хора.

Туберкулозата в България в аспекта на реализиране на програмата за борба със заболяването, финансирана от Глобалния фонд, бе тема на задълбочен анализ, представен от д-р Мария Замфирова от Министерството на здравеопазването, която с много цифри и факти очерта картината на постигнатото у нас. Тя подчерта необходимостта от насочване на усилията към нови рискови групи – медицинския персонал и инсулинозависимите диабетици. А в заключение сподели разбирането, че глобалната цел – достигане на над 85 процента успеваемост на лечението, е изключително голяма, но все пак постижима.

Отговор на въпроса „Латентна ли е латентната туберкулоза“ потърси и даде в интересна лекция доц. Донка Стефанова, която акцентира върху особеностите на този тип заболяване, на скритите краткосрочни и дългосрочни рискове.

Проф. Данаил Петров направи аудиторията съпричастна на тайнството и умението да се извършва хирургична намеса при авансирали стадии на недребноклетъчен белодробен рак. Лекторът разкри детайли от процеса на диагностика и стадиране, на вземането на решение има ли място хирургията при крайни стадии на заболяването. Конкретни казуси със специфични особености разкри специалистът, акцентира върху прогнозата, периодите без рецидив и др. В заключение проф. Д. Петров сподели, че е базирал презентацията си на малка група болни и попита риторично „та нали нашата мисия е да помагаме на всеки конкретен човек?“

Логичен завършек на научната програма постави проф. Веселин Борисов с интригуваща презентация за мостовете между клиничното и социалното поведение с акцент върху социалните аспекти на респираторната медицина. Тема, която провокира много въпроси и отправя към твърде деликатните теми за комплексната грижа за хронично болните хора у нас.

Знак в подкрепа на твърдението на доц. Петкова за революционен напредък в развитието на респираторната медицина бяха презентациите на фармацевтични фирми, които представиха нови терапевтични възможности  в лечението на астма, ХОББ, бронхообструктивни заболявания, както и инхалаторни устройства от нов тип.

„Медицина и живопис – две изкуства срещу болката“ – така организаторите бяха нарекли изложбата от творби на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства в Троян. Картините, разположени във фоайетата и сградите на болницата, привлякоха вниманието и на гостите, и на пациентите на лечебното заведение. Сигурно не е нужно да се напомня, че такъв тип инициативи всъщност учат младите да виждат, да чуват, да разбират както болката и страданието, така и смисъла на медицината, измерен с похватите на изкуството.

Във време, когато сме свидетели как лечебни бази се рушат, как болници биват закривани или обявявани за ликвидация, стореното в Троян се откроява още по-ярко. Дава опорни точки за повече вяра. Вярата, която е имал и Иван Хаджийски в своите размисли за нашия дух. Недалеч от читалище „Наука“ в Троян се намира паметникът на Иван Хаджийски – придвижващ своя велосипед във вечно движение напред за повече българщина…