През последните години активистите на БЛС и многобройни експерти имат любим дежурен лозунг за нуждата от демонополизация на НЗОК. Този лозунг все по-често чуваме и от здравни политици в техни изявления и програми – веднъж те са за демонополизация на НЗОК, друг път мълчаливо я отлагат за необозримото бъдеще…
Любопитно е дали авторите на лозунга за демонополизация вярват във възможно реализиране, или това е поредният, успокоителен за публиката, политически фалш? Защото един по-задълбочен анализ ще ни покаже, че голите фрази за демонополизация на здравната каса звучат наивно като детска мечта при настоящото законово бетонирано статукво на НЗОК.
Понятието монопол
С това понятие се означава изключителното право на единствен продавач на нещо. Може да има държавен, фирмен и т.н. монопол. Съществува пълно отсъствие на конкуренция.
Думата е от гръцки произход и означава „продавам сам, единствен“. Тя има интересни синоними: привилегия, запазено право, патент, концерн, олигархия.
Важното е да се познават причините, пораждащи и стимулиращи монопола. Те могат да бъдат естествени (естествените сили на конкуренцията и пазарното търсене) и изкуствено създадени (правителствени ограничения и законови бариери за навлизането на много фирми в дадена дейност). Решаваща роля има законовата защита, поставяща дадена фирма в привилегирован статус спрямо пазара. Пагубно явление е срастването на държавата с монополите, което със сигурност е показател за корупционни схеми и измами.
Именно затова борбата с монополите може да бъде провеждана главно чрез проекти за принципни поправки на закони, свързани с конкуренцията и монополите. А ако липсват такива законопроекти, на преден план излиза ролята на неправителствени организации и граждански движения.
Казусът с българската НЗОК е буквална илюстрация за законово гарантиран привилегирован статус на една институция.
Монопол или олигопол?
Олигополът е пазарна структура, при която за една водеща фирма или за ограничен брой големи компании са създадени условия да контролират производството и продажбата на продукт в даден сектор на обществения живот. За олигопола са характерни:
- високи бариери, възпрепятстващи появата на нови „играчи“;
- ограничен достъп до информацията за другите „играчи”;
- контрол върху цените и неценова конкуренция чрез рекламни прийоми.
Днес няма отрасъл на икономиката, в който да не доминират олигополни образувания. Но дали в социалния сектор, неразделна част от който е и здравната система, е допустим трайният олигопол на една институция – в случая НЗОК?
Ако изхождаме от горните дефиниции, неизбежно ще стигнем до извода, че статусът на НЗОК не е монополен, а олигополен. Защото здравната каса не само доминира в пазара (финансирането) на здравни услуги, но тя има и привилегията да контролира изцяло пазара в здравеопазването.
НЗОК е единствена и незаменима, затова в нейните грижи и приоритети не влиза нивото на качеството на здравните услуги. НЗОК просто не се вълнува от проблема. НЗОК няма реални конкуренти, защото дружествата за т.нар. доброволно здравно осигуряване (ДЗО) като институции не са равнопоставени с нея по своите функции, права и отговорности. Законовата база е определила доста обидно, скромно място на ДЗО като допълнителен „играч” в здравното осигуряване, още повече, че то придоби и статус на застрахователна институция.
Ще си позволя един въпрос към здравните политици и законодатели: как ще бъде „демонополизирана” НЗОК, след като тя няма равностойни и равнопоставени конкуренти – тя е здравноосигурителна институция (почти одържавена), базирана на задължителни вноски, т.е. – тя е с гарантиран финансов източник, а частните здравни фондове са застрахователни институции със случаен, крайно несигурен финансов източник.
Някои търсят аналогични подходи с пенсионните механизми. Да се уеднаквява здравноосигурителната функция с пенсионното дело е голяма заблуда, но тази поредна заблуда без колебание трайно завладява политическото и публичното пространство.
Демонополизация на НЗОК е невъзможна
В тези условия статуквото на НЗОК става все по-стабилно, независимо от всевъзможни критики и обществена неудовлетвореност. Политиците от последните няколко мандата работят в посока копиране на пенсионния модел, с постоянните лозунги за „втори задължителен частен стълб за здравно осигуряване” или модел 8+2. Идеята е за нова допълнителна 2% вноска, която да осигури капитал за функциониране на частните застрахователни дружества. „Подобна политика обаче не може да се нарече демонополизираща, понеже основният капитал отново ще бъде в НЗОК, а в сферата на частното осигуряване ще бъде създаден друг олигопол, който да бъде в полза само на някои играчи” (цитат от дискусия на експерти по икономика и политика).
При съществуващата законова база на здравеопазването т.нар. демонополизация на НЗОК ще бъде фикция или илюзорна стъпка за успокоение на наивници.
Така желаната демонополизация може да бъде успешна, само ако се създадат принципно нови условия за креативна конкуренция в механизма на финансиране на здравните услуги.
Трябва да се тръгне от една решителна, кардинална промяна в Закона за здравното осигуряване – но не редакционна козметична промяна, с която толкова сме свикнали, а радикална промяна с внедряването на автентично здравно осигуряване, гарантиращо правата на здравноосигурените лица за свободен избор и за получаване на адекватно високо качество на здравни услуги.
А това означава, че т.нар. демонополизация е в ръцете на Комисията по здравеопазване на Парламента.
Ако нещо се направи, то естествено ще се подкопае сегашното гарантирано статукво на НЗОК, базирано на задължителност на здравните вноски единствено в посока към НЗОК. А това опира до същността на самия здравноосигурителен модел, спонтанно внедрен у нас преди години, без отговорна оценка на ефективността му.
Голямото предизвикателство пред нашите здравни политици днес е дали те ще продължат да отстояват с догматичен фанатизъм този провалил се модел, или ще намерят сили за качествена промяна в интерес на здравето на нацията, без евтини идеологически пристрастия.
Истинската демонополизация на НЗОК ще стане тогава, когато по източника на финансиране тя ще бъде равнопоставена на другите здравноосигурителни институции, т.е. дори да продължи с името си НЗОК, тя да стане един здравноосигурителен фонд по принципа на доброволен избор – за да има реална конкуренция! В противен случай няма да има истинска конкуренция, следователно ще остане монополът – монополът на задължителното здравно осигуряване, което принципно ще бъде равнозначно на държавно базираното финансиране на здравеопазването (защото задължителната здравна вноска е вариант на данък).
Изниква и една нерешена или нерешима дилема: какво здравеопазване заслужава и предпочита българският гражданин – държавно финансирано или чрез здравноосигурителни фондове?.
Ако тази дилема не се реши, то темата за „демонополизация на НЗОК” ще продължи на звучи в публичното пространство само като камбанен звън, който трудно ще събуди нашите здравни политици.
Има ли днес свободен избор в здравното осигуряване?
Не трябва да си затваряме очите пред азбучната истина, че има ли свободен избор, ще има конкуренция, т.е. няма да има монополизация. И обратно – няма ли свободен избор, няма конкуренция, а има монополизация.
Тази азбучна истина няма алтернатива… Впрочем, ще си позволя една аналогия с институцията БЛС, съществуваща чрез задължителен членски внос. Тя също като НЗОК е с монополен статус, с неясни отговорности и крайно неефективна дейност, защото има гарантирано финансиране, защото няма конкуренция – нещо крайно неприемливо в съвременния демократичен свят.
Проблемът свободен избор в здравеопазването изобщо и изначално е нарушен още при създаването на Закона за здравно осигуряване. А свободният избор на ОПЛ е просто една популистка демонстрация за компенсиране на липсата на базовия принцип за свободен избор на здравноосигурителна институция.
