Ако през 2020 г. по договор с НЗОК са работили 872 педиатри, през 2021 г. техният брой е намалял на 755. Същото се отнася и за детските психиатри – през 2020 г. по договор с касата са работили 13 такива специалисти, а през 2021 г. те са 11. Детската смъртност също е много висока, което говори за сериозни проблеми в грижата за децата.
Политическа дискусия „Какво означава детското здравеопазване да бъде национален приоритет“ бе организирана от Националната мрежа за децата и Българската педиатрична асоциация. Участваха бивши народни представители:  от ПП доц. Васил Пандов, от ДБ – д-р Александър Симидчиев, от ГЕРБ-СДС – проф. Костадин Ангелов и Деница Сачева, от БСП – проф. Георги Михайлов.
- Целта е да има приемственост в усилията и да се върви към обща визия за детско-
то здравеопазване, подчерта председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко.
Проф. Костадин Ангелов изрази становище, че е необходимо да се даде приоритет на превенцията на заболяванията в детска възраст, да се активизира здравното образование, като то стане основа за отговорно отношение към собственото здраве. Проф. Ангелов изтъкна, че от ГЕРБ предлагат допълнителни 60 часа здравно образование, за да бъдат младите подготвени и информирани. Той акцентира върху необходимостта от ранен скрининг и ранна диагностика на най-разпространените заболявания – артериална хипертония, захарен диабет, зависимости като наркотици, алкохол и електронни устройства.
На свой ред Деница Сачева посочи, че основната цел в детското здравеопазване трябва да бъде намаляване на
детската смъртност. Тя призова за по-сериозна и по-широка интеграция между отделните системи – здравеопазване, образование, социална политика, като в центъра на този процес да бъде поставено детето. И заяви категорично, че „във фокуса на работата на МЗ трябва да бъде общественото здраве, а не лечебното здравеопазване“.
В стратегията за детското здраве да бъдат заложени ясни индикатори, ясни източници на финансиране и ясни механизми за контрол, призова д-р Александър Симидчиев .
- Не е без значение какъв ресурс отделяме за детско здравеопазване, важно е и как той се използва. Важно е изграждането на устойчиви колективи, които да включват различните гледни точки. Така могат да вземат решения за здравеопазването, без да се пропуска гледната точка на важни групи в обществото. Защото трябва да работим в партньорство.
Финансирането на детското здравеопазване да бъде „изведено“ от НЗОК и поето от МЗ, предложи проф. Георги Михайлов. Според него е налице консенсус сред политиците, че финансирането повече не може да става на принципа на клиничните пътеки. Той смята, че критериите на НЗОК не отговарят на изискванията за комплексност, които лечението на децата налагат, тъй като детският организъм е интегративен. Проф. Михайлов нарече драматичен дефицита на педиатрични сестри.
Доц. Васил Пандов се спря на особеностите на дарителските кампании за деца. Той подчерта, че този феномен съществува, защото държавата и отговарящите за здравеопазването дълго време не са си свършили работата. В. Пандов настоява за конкретни измерители на качеството на дейността. И изтъкна, че у нас липсва диалог между МЗ, МОН, МТСП, които да интегрират стратегиите си.
На дискусията педиатърът доц. Йорданка Узунова постави въпроса за квалификацията на общопрактикуващите лекари в областта на педиатрията и призова за повече внимание към този проблем.
Почетният председател на БПА проф. Владимир Пилософ се спря на големия брой болници у нас и обясни, че за детско здравеопазване НЗОК отделя 11% – 13% от бюджета си. Това означава, че пари има, но проблемът е в начина на изразходване. Проф. Пилософ коментира и продължаващото обучение на педиатрите.