Проф. Стоимен Иванов – председател на Българското дружество по акушерство и гинекология и началник на клиника „Майчин риск“ в УБ „Майчин дом“ в София, пред „Форум Медикус“
- Уважаеми проф. Иванов, в началото искам да Ви попитам как отбелязахте Деня на родилната помощ и какво означава този ден за Вас?
- Като че ли през тази година отбелязахме празника по-скромно. Може би това се дължи на факта, че 21 януари се падна в събота, а може би и заради политическата обстановка в страната. В болницата по традиция бе направен ритуалът с измиването на ръцете на акушер-гинеколозите и на акушерките, а вечерта екипът на лечебното заведение се събра на тържествена вечеря. Настроението беше весело и приповдигнато.
Всеки ден в нашата работа се стремим да помогнем на бременната жена да премине нормално през периода на бременността и да роди здраво дете. Лично за мен празникът е свързан с онова незаменимо удоволствие и щастие, което изпитваме, в момента когато малкото същество излезе на белия свят.
- Какви тенденции наблюдавате в раждаемостта у нас?
- Навлизаме в един сериозен проблем, който съществува от доста време. На всички е известно, че е налице спад в раждаемостта, даже бих казал рецесия. И ако до преди 5-6 години в страната всяка година проплакваха 70 хиляди деца, то през изминалата година броят им намаля до 60 хиляди.
Много са причините, довели до тази тъжна статистика. Като председател на Българското дружество по акушерство и гинекология бих коментирал една от тях, която ние от нашата гилдия можем да променим – организацията на проследяването на бременността, т.нар. женска консултация. Смея да твърдя, че не навсякъде наблюдението на бременните жени е на достатъчно добро ниво. На някои места се прави през пръсти и за това съдя по някои изключително запуснати случаи на бременни жени, които постъпват в клиниката „Майчин риск“. Става въпрос за жени, които не са обхванати или не са наблюдавани адекватно в женската консултация. Например имаме много случаи на пациентки с прееклампсия, които постъпват при нас твърде късно, когато техните бебета са вече увредени, хипотрофични и изостават в развитието си с 3-4 седмици. Правим каквото е по силите ни за тези дечица и в повечето случаи успяваме да ги спасим. Но не бива да забравяме, че тяхното лечение изисква много средства и допълнителен болничен престой.
- Защо се стига до там?
- От едната страна е бременната жена, която трябва да бъде достатъчно отговорна към своето здраве, да посещава женската консултация и да спазва препоръките на лекаря. От другата, някои колеги допускат пропуски в наблюдението на бременните. Не е достатъчно само да направиш ултразвуков преглед. Акушер-гинекологът, познавайки своята пациентка, трябва внимателно да преценява кои други методи за наблюдение да използва в женската консултация, а при най-малко отклонение от нормата – да реагира навреме. Обезателно при съпътстващи бременността заболявания трябва да се спазват правилата за наблюдение. Както вече споменах, рискови са бременностите с прееклампсия. Нужно е наблюдението на жените с това заболяване да бъде много стриктно.
Вниманието на акушер-гинеколозите трябва да бъде насочено и към превенция на преждевременните раждания, които са голям проблем за нашата страна. 9-10% от новородените у нас са недоносени. А някои от състоянията, които водят до преждевременно раждане, ако се открият навреме, могат да бъдат лекувани и амбулаторно. Такава е практиката и на Запад. У нас за съжаление клиниките по рискова и по патологична бременност са винаги пълни. А на всички е известно колко скъпо е болничното лечение.
В западните страни женските консултации се извършват в специализирани центрове. Преди време участвах в работна група в Министерството на здравеопазването за създаване на центрове за женско здраве. Мисля, че това е правилният модел, който ще подобри наблюдението на бременните у нас. Тези структури трябва да представляват мрежа, която покрива територията на цялата страна, за да се осигури равен достъп до наблюдение на всички български бъдещи майки. Според мен е добре в тези центрове да има и мобилни екипи, които да могат да посещават пациентките от по-малките и отдалечени населени места. Нужна е и система за уведомяване на родилките, чрез която да се изпращат съобщения и да се канят майките за консултация. В тези центрове трябва се провеждат различни дейности – семейно планиране, проследяване на бременността, консултации с психолог.
- На какъв етап е създаването на такива центрове?
- Предстои да бъдат отпуснати средства за реализирането на идеята. За съжаление обаче в България, когато се сменят правителствата, нещата се случват по-бавно. Сега се реализира и друг подобен проект, чрез който ще бъдат осигурени модерни ултразвукови апарати и ще бъдат обучени колегите да работят с тях. Чрез тази прецизна апаратура акушер-гинеколозите ще имат възможност да поставят по-точни диагнози.
- Все още обаче има и важни изследвания – т.нар. пренатална диагностика, които бременната жена сама трябва да заплати. Според Вас как трябва да се финансират процедурите в женската консултация?
- Една част от изследванията в женската консултация се поемат от НЗОК. Но за други – като ранният скрининг за хромозомни аномалии около 12-ата гестационна седмица и феталната морфология около 20-ата гестационна седмица, бременната сама трябва да плати като съответно преди това да реши дали въобще да проведе. Разбира се, според мен е редно Националната здравноосигурителна каса да финансира тези процедури. Вярвам, че постепенно това ще се случи.
- Кои са най-честите усложнения при бременност?
- Както вече споменах, едно от най-честите усложнения, които откриваме при нашите пациентки, е прееклампсията. Някои от жените са с високо кръвно налягане още преди да забременеят, а по време на бременността тяхното състояние се обостря , а други развиват този симптом по време на бременността. Ако бременната не е наблюдавана добре, бебето започва да страда, остава мъничко и хипотрофично. Наблюдавам тенденция към увеличаване на случаите на това състояние, като само през нашата клиника преминават около 600 бременни с прееклампсия на година.
Друг сериозен проблем , съпътстващ бременността, е диабетът. В тези случаи също е нужно сериозно наблюдение. Ще отбележа, че в „Майчин дом“ сме установили много добра колаборация с ендокринолозите. Улеснява ни и фактът, че с ендокринологичната болница сме в една и съща сграда. Но и в нашето лечебно заведение работи лекар със специалност по ендокринология.
Увеличаването на усложненията при бременност е свързано с тенденцията за раждане на по-късна възраст. Днес жените са активни и амбициозни, стремят се към кариерно израстване и отлагат раждането за над 30 години. Рисков фактор е и прекалено ранната възраст – под 18 години.
- А как асистираните репродуктивни методи промениха родилната помощ?
- Асистираната репродукция даде надежда и възможност на много семейства с проблеми да имат деца. Някои фактори, които съпътстват тези методи обаче, също изискват внимателно наблюдение. Често такива бременности са двуплодни. Това в съчетание с по-късната възраст на забременяване повишава риска от преждевременно раждане. Ето защо и в тези случаи е нужно бременността да се наблюдава внимателно.
- Друга тревожна тенденция, за която често се говори, е увеличаването на ражданията чрез цезарово сечение. Каква е позицията на Българското дружество по акушерство и гинекология?
- Ако преди години у нас 10-15% от ражданията бяха родоразрешени със секцио, то днес те имат значително по-голям дял – около 50%. Всеки от нас знае какви рискове крие това.
Позицията на дружеството е, че секцио трябва да се прави единствено и само тогава, когато са налице строгите индикации за тази операция. Някои колеги искаха да се разреши секцио по желание на родилката. Но категоричното мнение на дружеството, което съвпада и с препоръките на СЗО, е да не се прави операция, без да са налице медицинските показания за нея.
Бих искал да отбележа още едно недоразумение, свързано с финансирането на ражданията – у нас стойността на клиничната пътека при нормално раждане и на КП при цезарово сечение е една и съща.
- Когато говорим за родилна помощ, не бива да отминаваме и ролята на акушерката.
- Така е. Нейната роля в наблюдението на бременността и при раждането е много важна. Българската акушерка е опитен професионалист, който познава добре патологиите при бременност и има добри умения при воденето на нормално раждане. За съжаление обаче броят на акушерките у нас е критично намалял, особено в държавните и общинските болници. Голяма част от акушерките избират да отидат да работят в чужбина или пък в частните клиники, където заплащането е значително по-високо.
- За финал искам да ви попитам дали българската жена има достатъчно доверие на своя гинеколог?
- В страната ни работят изключително добри специалисти. Но сякаш все по-малко време отделяме в практиката си за изграждане на връзка и на доверие между лекар и пациент. Мисля, че сме длъжници на пациентите в това отношение.
Смятам обаче, че постепенно ситуацията у нас ще се подобри. И всичко, за което си говорихме, ще започне да се променя. Накрая искам да завърша с думите на Пирогов: „Имаме отлични лекари, но ни трябват и добри управители“. Нека да си пожелаем да имаме добри мениджъри…
Разговаря Светлана ИВАНОВА
