СЗО за първи път през тази година обяви дните от 16 до 22 ноември за Световна седмица, посветена на отговорната употреба на антибиотици. Инициативите бяха насочени към пациенти, медици и правителства за насърчаване на мерки за адекватно и целесъобразно прилагане на тези медикаменти.
Преди няколко години Европейският център за превенция и контрол на заболяванията обяви 18 ноември за Ден на правилна употреба на антибиотиците. На тази дата в Националния център по заразни и паразитни болести, където се намира и единствената у нас Референтна лаборатория по антимикробна лекарствена резистентност, бе проведена еднодневна конференция. Дискутирани бяха актуални теми, свързани с използването на антибиотици, както и успешни практики в антибиотичната политика на някои български лечебни заведения. Непосредствено преди събитието водещи специалисти в хуманната и ветеринарната медицина синтезираха постиженията и проблемите, пред които е изправена страната ни, при приложението и ефективното действие на антибактериалните средства.
Все повече заболявания и при хората, и при животните са трудно податливи на антибиотично лечение. Тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга вече и бактерии, причиняващи особено опасни инфекции като антракс и бруцелоза, които бяха регистрирани и в нашата страна, коментира проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ. Той цитира европейски експерти, според които най-голямата заплаха за здравето на населението на Стария континент е микробната резистентност.
– Преди една година премиерът на Великобритания Дейвид Камерън възложи на специалисти да изяснят какво е положението с микробната резистентност. Те направиха анализ на световната консумация на антибиотици и възникналата резистентност, за да стигнат до следния извод: ако сега в света около 750 хил. души умират поради факта, че заболяват от инфекции, които не могат да се лекуват с антибиотици, то нещата продължават в тази насока – през 2050 г. ще умират 10 млн. души, а икономическите загуби за държавите ще бъдат 100 млрд. долара“.
– Антибиотиците, продължи проф. Кантарджиев, – за разлика от много други лекарства са доказали своето действие. Това е може би най-успешната група медикаменти, които промениха медицината през последните 60 години. Дотогава от инфекции умираха много хора – например всеки трети случай на болен от пневмония завършваше фатално. Известно е, че всяко дете боледува от ангина. Ако се диагностира и се назначи точната терапия с антибиотик, ангината се лекува. Тогава не се превръща в ревматизъм, порок на сърцето или гломерулонефрит – заболявания, които преди години инвалидизираха много хора. Знаем, че всеки шести човек на Земята е умирал от туберкулоза в началото на ХІХ век. Ако не бяха антибиотиците, сега човечеството нямаше да достигне до 7 млрд. души.
Припомнено бе, че антибиотиците се употребяват продължително време, което е един от факторите за възникване на микробна резистентност.
– За да се справим с този проблем, не трябва да допускаме самолечение на гражданите. Нужни са правилна антибиотична политика в лечебните заведения и добро обучение на лекарите в доболничната помощ. Нужни са инвестиции на световните икономики в търсене на нови антибиотици, политики и начини за тяхното правилно приложение. Само така могат да се избегнат човешките и икономическите загуби, коментира проф. Кантарджиев.
На базата на изследване в над 150 лаборатории специалистите отчитат следните постижения поради правилна антибиотична политика в доболничната помощ. За десет години е намалена резистентността на пневмококите – от 37% преди десет години, сега тя е сведена до 12%. Причина за това е ограничаването на самолечението от страна на пациентите. Личните лекари вече изчакват вирусната фаза на есенно-зимните инфекции, преди да изпишат антибиотик. Намалена е резистентността на стафилококите – за десет години понижението е от 20% до 10%. Проблем остава резистентността на грам-отрицателните бактерии, причинители на вътреболнични инфекции. Според проф. Кантарджиев това се дължи на липсата на антибиотична политика, на прекомерната употреба на много широкоспектърни, но евтини антибиотици:
– Икономиката не трябва да доминира в медицината, трябва да доминира науката, подчерта специалистът.
Доц. Иван Иванов – ръководител на Референтната лаборатория по антимикробна лекарствена резистентност към НЦЗПБ, която вече 16 години се занимава с проблема, разказа за дейността на звеното. Там се събират данни от цялата страна, правят се анализи, които след това се обработват и изпращат в Европейския център за контрол на заболяванията. На базата на тези наблюдения доц. Иванов твърди, че при много важни антибиотици резистентността намалява:
– Ние извършваме контрол на лабораторната мрежа в страната, тестваме дали тези звена работят по стандартизирани тестове. Два пъти в годината изпращаме пет щама до всяка микробиологична лаборатория (те са над 300 в България), за да ги идентифицират и направят антибиограма, която после да докладват. Тези данни постъпват при нас, ние ги анализираме и даваме становище дали представител на съответната лаборатория трябва да бъде обучаван в НЦЗПБ. Допускането на внос, особено на резистентни щамове, е много опасно, а своевременното им разпознаване е много важно, допълни доц. Иванов.
Проблем и за ветеринарната медицина
Предстои изготвянето на програма за прилагането на антибиотици в животновъдството. Причина за тези действия е фактът, че използването на антибиотици при животните застрашава здравето на хората – след консумация на продукти от подобен произход. По думите на проф. Христо Даскалов, ръководител на Националния център по безопасност на храните, в много европейски страни се прилагат успешно подобни стратегии. Той даде пример с Холандия, където за период от четири години са редуцирали употребата на антибиотици с около 50%, без да пострада животновъдството – главно при отглеждането на птици и свине.
Проф. Даскалов обяви, че от 2014 г. нашата страна участва в изпълнение на мониторингова програма за установяване на микробната резистентност в животновъдството. Програмата е приета през 2013 г. от Европейската комисия за мониторинг на салмонела, ешерихия коли, ентерококи и други. Очаква се резултатите да бъдат публикувани след два месеца.
– По предварителни данни мога да кажа, че ситуацията у нас не е най-добрата, което означава, че имаме проблеми, коментира проф. Даскалов.
На 10 септември т.г. са били официално публикувани в Европейския журнал правилата за адекватна употреба на антимикробни средства. Това е нормативен документ, който регламентира правилната употреба на антибиотици не само в хуманната медицина, но и във ветеринарната сфера. Препоръката е антибиотици да се използват само за лечение, а не като добавка към храната на животните или за профилактика в селското стопанство.
