Вие сте в: Начало // Всички публикации // Резистентността – заплаха за здравето

Резистентността – заплаха за здравето

СЗО за първи път през тази година обяви дните от 16 до 22 ноември за Световна седмица, посветена на отговорната употреба на антибиотици. Инициативите бяха насочени към пациенти, медици и правителства за насърчаване на мерки за адекватно и целесъобразно прилагане на тези медикаменти.

Преди няколко години Европейският център за превенция и контрол на заболяванията обяви 18 ноември за Ден на правилна употреба на антибиотиците. На тази дата в Националния център по заразни и паразитни болести, където се намира и единствената у нас Референтна лаборатория по антимикробна лекарствена резистентност, бе проведена еднодневна конференция. Дискутирани бяха актуални теми, свързани с използването на антибиотици, както и успешни практики в антибиотичната политика на някои български лечебни заведения. Непосредствено преди събитието водещи специалисти в хуманната и ветеринарната медицина синтезираха постиженията и проблемите, пред които е изправена страната ни, при приложението и ефективното действие на антибактериалните средства.

Все повече заболявания и при хората, и при животните са трудно податливи на антибиотично лечение. Тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга вече и бактерии, причиняващи особено опасни инфекции като антракс и бруцелоза, които бяха регистрирани и в нашата страна, коментира проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ. Той цитира европейски експерти, според които най-голямата заплаха за здравето на населението на Стария континент е микробната резистентност.

– Преди една година премиерът на Великобритания Дейвид Камерън възложи на специалисти да изяснят какво е положението с микробната резистентност. Те направиха анализ на световната консумация на антибиотици и възникналата резистентност, за да стигнат до следния извод: ако сега в света около 750 хил. души умират поради факта, че заболяват от инфекции, които не могат да се лекуват с антибиотици, то нещата продължават в тази насока – през 2050 г. ще умират 10 млн. души, а икономическите загуби за държавите ще бъдат 100 млрд. долара“.

– Антибиотиците, продължи проф. Кантарджиев, – за разлика от много други лекарства са доказали своето действие. Това е може би най-успешната група медикаменти, които промениха медицината през последните 60 години. Дотогава от инфекции умираха много хора – например всеки трети случай на болен от пневмония завършваше фатално. Известно е, че всяко дете боледува от ангина. Ако се диагностира и се назначи точната терапия с антибиотик, ангината се лекува. Тогава не се превръща в ревматизъм, порок на сърцето или гломерулонефрит – заболявания, които преди години инвалидизираха много хора. Знаем, че всеки шести човек на Земята е умирал от туберкулоза в началото на ХІХ век. Ако не бяха антибиотиците, сега човечеството нямаше да достигне до 7 млрд. души.

Припомнено бе, че антибиотиците се употребяват продължително време, което е един от факторите за възникване на микробна резистентност.

– За да се справим с този проблем, не трябва да допускаме самолечение на гражданите. Нужни са правилна антибиотична политика в лечебните заведения и добро обучение на лекарите в доболничната помощ. Нужни са инвестиции на световните икономики в търсене на нови антибиотици, политики и начини за тяхното правилно приложение. Само така могат да се избегнат човешките и икономическите загуби, коментира проф. Кантарджиев.

На базата на изследване в над 150 лаборатории специалистите отчитат следните постижения поради правилна антибиотична политика в доболничната помощ. За десет години е намалена резистентността на пневмококите – от 37% преди десет години, сега тя е сведена до 12%. Причина за това е ограничаването на самолечението от страна на пациентите. Личните лекари вече изчакват вирусната фаза на есенно-зимните инфекции, преди да изпишат антибиотик. Намалена е резистентността на стафилококите – за десет години понижението е от 20% до 10%. Проблем остава резистентността на грам-отрицателните бактерии, причинители на вътреболнични инфекции. Според проф. Кантарджиев това се дължи на липсата на антибиотична политика, на прекомерната употреба на много широкоспектърни, но евтини антибиотици:

– Икономиката не трябва да доминира в медицината, трябва да доминира науката, подчерта специалистът.

Доц. Иван Иванов – ръководител на Референтната лаборатория по антимикробна лекарствена резистентност към НЦЗПБ, която вече 16 години се занимава с проблема, разказа за дейността на звеното. Там се събират данни от цялата страна, правят се анализи, които след това се обработват и изпращат в Европейския център за контрол на заболяванията. На базата на тези наблюдения доц. Иванов твърди, че при много важни антибиотици резистентността намалява:

– Ние извършваме контрол на лабораторната мрежа в страната, тестваме дали тези звена работят по стандартизирани тестове. Два пъти в годината изпращаме пет щама до всяка микробиологична лаборатория (те са над 300 в България), за да ги идентифицират и направят антибиограма, която после да докладват. Тези данни постъпват при нас, ние ги анализираме и даваме становище дали представител на съответната лаборатория трябва да бъде обучаван в НЦЗПБ. Допускането на внос, особено на резистентни щамове, е много опасно, а своевременното им разпознаване е много важно, допълни доц. Иванов.

Проблем и за ветеринарната медицина

Предстои изготвянето на програма за прилагането на антибиотици в животновъдството. Причина за тези действия е фактът, че използването на антибиотици при животните застрашава здравето на хората – след консумация на продукти от подобен произход. По думите на проф. Христо Даскалов, ръководител на Националния център по безопасност на храните, в много европейски страни се прилагат успешно подобни стратегии. Той даде пример с Холандия, където за период от четири години са редуцирали употребата на антибиотици с около 50%, без да пострада животновъдството – главно при отглеждането на птици и свине.

Проф. Даскалов обяви, че от 2014 г. нашата страна участва в изпълнение на мониторингова програма за установяване на микробната резистентност в животновъдството. Програмата е приета през 2013 г. от Европейската комисия за мониторинг на салмонела, ешерихия коли, ентерококи и други. Очаква се резултатите да бъдат публикувани след два месеца.

– По предварителни данни мога да кажа, че ситуацията у нас не е най-добрата, което означава, че имаме проблеми, коментира проф. Даскалов.

На 10 септември т.г. са били официално публикувани в Европейския журнал правилата за адекватна употреба на антимикробни средства. Това е нормативен документ, който регламентира правилната употреба на антибиотици не само в хуманната медицина, но и във ветеринарната сфера. Препоръката е антибиотици да се използват само за лечение, а не като добавка към храната на животните или за профилактика в селското стопанство.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.