Вие сте в: Начало // Всички публикации // Предизвикателствата са безброй

Предизвикателствата са безброй

Твърди д-р Стефан Константинов – изп. директор на Университетската болница за активно лечение по онкология.

– Какво ново, д-р Константинов?
– Новото за мен е желанието да получи болницата една машина, която ще бъде уникална и най-добра за България, дори и за целия Балкански полуостров. Имам предвид, че е в ход обществена поръчка за закупуване на ПЕТ/компютърен томо-
граф. Вярно е, че у нас през последните години бе закупена такава апаратура, но всъщност всички са аналогови апарати. А ние желаем да вземем от по-
следно поколение цифров апарат. За пациентите това означава откриване на тумори с малки размери, което е от изключително голямо значение за предмета на дейността на нашата болница. Средствата са осигурени от МЗ. В краткосрочен аспект това е новото, което ме вълнува. Защото така и разбирам въпроса – новостите да бъдат свързани с професионалната работа.
– В областта на онкологията ранната и прецизна диагностика са много важни?
– Естествено, че е важно, защото, който добре диагностицира, добре лекува. Освен това за наблюдение на прогресията на туморите винаги е важно да се разполага с качествена апаратура. Имаме подготвени кадри, които да работят, макар че тепърва трябва да усъвършенстват познанията си точно с този апарат.
– Бих искал да се върнем назад. От година и половина сте изпълнителен директор на тази голяма и специфична болница. Видима е промяната – и в сградата, и в екипа. Просто националната онкологична болница изглежда другояче. Какво се случи?
– Мисля, че е прекалено да се каже, че нещо кой знае какво е направено. По-скоро трябва да се види тенденцията и мисля, че тя е благоприятна. Първото, което искам да отбележа, е, че от една болница, трупаща задължения – просрочени, които бяха стигнали доста застрашителен размер, успяхме за тези 18 ме-
сеца да свием наполовина за-
дълженията и същевременно да завършим годината с макар и минимална печалба. Това, разбира се, не е станало и за сметка на ограничаване на лечението.
Напротив – ние увеличихме броя на пациентите, които преминават през болницата. Това не е станало и за сметка на до-
ходите на работещите. Напротив – имаше между 8 и 10% увеличение на заплатите на медицинските сестри.
Не мога да кажа, че съм изключително удовлетворен от всичко, защото базата, от която се тръгва, е много ниска. Специалистите заслужават много по-високи доходи. Пациентите заслужават много по-хубави условия за лечение. Освен това има още много, което да подобрим по отношение на организацията на работата. Съществуват звена, където се приемат пациентите не по начин, който е най-добрият. Ето защо не се оплаквам от липса на предизвикателства и за в бъдеще.
– Тъй като предполагам, че като ръководител мислите поне с два хода напред – след ПЕТ/скенера какво следва?
– Нямам идея какъв ръководител съм, но вървят няколко неща. Предстои Клиниката по химиотерапия да се разшири на два нови етажа с изцяло нова база. Търсим алтернатива на сегашния начин, по който се приемат там пациентите – мис-
ля, че в момента той не отговаря на стандартите, които болницата си поставя.
Ако трябва да погледнем в перспектива, може би не след два, а след 3-4 хода напред, мисля за един проект, който  представихме в Комисията по здравеопазване в НС. Става ду-
ма за създаване на Национален (Балкански) център за протонна терапия. Ние сме водеща болница в България по отношение на лъчетерапията и това го заявявам съвсем гордо. Имаме страхотна техника, страхотни специалисти. А и анкетите, които провеждаме анонимно в болницата, дават много добър отзив на пациентите по отношение на лъчетерапията. Съвсем резонно е в нашата болница да се направи нещо уникално , което струва скъпо, но пък осигурява форми на лечение, които в момента не можем да предложим. Лечението с протони може не просто да дозира  върху определена площ  лъча, то е подходящо за дозиране в точно определена дълбочина.  По този начин под облъчвания участък тъканта не се засяга и се постига лечение без странични поражения. Това е особено значим факт за лечението на тумори при де-
ца. Такива тумори, за съжаление, съ-
ществуват. Протонната терапия е бъ-
дещо революционно решение. За момента е доста скъпа, но в рамките на държавата или като регионален европейски проект  не е невъзможно да се случи. Ето тези са няколкото крачки напред, за които човек също трябва да мисли.
– Тази протонна терапия утвърдена ли е в други държави?
– Да, такива центрове има в Чехия, в Западна Европа, в Русия. Доколкото знам, Турция в момента изгражда такъв център в Анкара. Три са световните производители на апарати. Въпросът е, че не бива да живеем с мисълта, че сме последни в Европа и да чакаме всички да го направят, за да дойде нашият ред. Можем да осъществим нещо, с което да изпреварим останалите страни в региона. И тъй като тази терапия е подходяща за сравнително специфични случаи, да привлечем техните пациенти, като предложим подходящите условия. От цялата реализация могат да се извлекат позитиви за българското здравеопазване.
– Може ли да се каже, че българските пациенти с онкологични заболявания през следващите години ще се чувстват по-сигурни?
– Медицината се развива. Непрекъснато излизат нови неща и това, което е било абсолютно нелечимо преди десетилетие, днес се лекува в голям процент. Болести, от които преди се умираше за месеци или година, днес стават хронични. Ето защо българските пациенти могат да бъдат спокойни. Винаги, когато се питаме какво да очакваме от нашето здравеопазване, трябва да се огледаме къде живеем, какво очакваме от всички останали български институции, какво очакваме от нас самите, от съседите си, от хората на улицата. И да сравняваме. Тогава мисля ще се разбере, че българското здравеопазване далеч не е толкова черно, колкото го изкарваме.
Статутът ни на държавна болница много често е причина към нас да се обръщат хора, които са минали през други лечебни заведения – отказано е лечение, или е преценено, че ще се използва голям ресурс без съответната финансова възвращаемост. И ние многократно сме помагали на такива хора, което дава основание да кажа, че здравеопазването ни, макар и не идеално, е доста адекватно за нашите географски дължини и ширини.
– Моля за няколко думи за екипа, за колегите Ви.
– Болницата има изключително силен екип. Съществуват обаче огромни проблеми с медицинските сестри – те не достигат. Това не е уникално, това е национален проблем. И той не може да се реши на ниво болница, дори на ниво отделен министър. Проблемът изисква дълбоки промени, които да се случат в здравеопазването, кои-
то след време да дадат резултат.
Кадровото осигуряване с ле-
кари е добро. Съществуват и дефицитни специалности, но по-
лагаме грижи, и то успешни, да привличаме нови хора. Не мога да се оплача от липса на интерес и желаещи да специализират – те надхвърлят нашия капацитет.
Имам интересни наблюдения в администрацията  – учудващо е при толкова много висши учебни заведения, обучаващи хора за работа в администрацията, че все по-трудно е да се намерят хора, които са почтени и ком-
петентни. Сериозен въпрос. В момента сме сглобили добър екип.
– Назад във времето, но не толкова. Има ли неща, за които да съжалявате и които Ви липсват? Имам предвид най-вече в аспекта на Вашата специалност – акушерството и гинекологията?
– Точно за акушерството и гинекологията на практика нищо не ми липсва. Защото имам възможността, според договора за управление, да упражнявам професията си в самата болница. Раждания не мога да водя, както и наблюдение на бременни жени. Но какво да кажа. В днешно време жените започнаха да раждат с цезарово сечение, което е рутинна операция, не изисква особени хирургични умения. Отнесено към онкологичните операции, цезаровото сечение изглежда сравнително лесна интервенция. Така, че то не може да ми липсва. Пациентите, които имах, и жените, които все още ми се обаждат – за второ раждане и т.н., ме карат да си казвам – хубаво би било да се ангажирам, да помогна. Но от друга страна – имам  достатъчно ангажименти и те са интересни, предизвикателни, за да приковат вниманието ми. На ръководен пост човек трябва да преценява и може да стимулира новостите. Ще дам пример. В нашата болница развиваме ендоскопската хирургия – разполагаме с лазер и с почти всички модерни средства, необходими за операция – хармоничен скалпел, „Лигашур“, „Тъндърбийт“. Това дава възможности за доста интересни оперативни интервенции.
– Как балансирате ангажиментите си тук като лекар и изпълнителен директор, се-
мейството. На мен например ми липсва родният край – ли-
пите в Стара Загора. На Вас?
– Липсва ми пролетно-лет-
ният Кюстендил, който е един много хубав град – зелен, с чист въздух. През зимата, понеже е котловина, е доста студено. Ко-
гато много, много ми дойде на-
товарването, балансирам като ходя да плувам.
– Проблемът е дали някой от наследниците на д-р Константинов вече проявява интерес към неговата професия. А може би не е проблем, а радост?
– Синът ми през тази година е абитуриент, няма абсолютно никакъв афинитет към медицината. По никакъв начин не съм се опитал да му въздействам. Той вероятно е видял и преживял повече лошите страни на професията ми – отсъствия, ставания през нощта, притеснения за пациентите, времето, което съм прекарвал над книги и учебници. Включително, той бе достатъчно голям, за да види и административния ми живот. Вероятно други са нещата, които го влекат – стоя зад него. И съм му казал своя урок от живота – че всяко нещо се постига с труд.
– Моля да коментирате един израз на Пипи дългото чорапче: „Родена съм да правя добро и се чудя за какво ли са родени другите хора“.
– Мисля, че това е израз, характерен за по-голямата част от хората. Понякога животът така ги очуква и така ги удря, че те могат да се променят. Но във всеки човек е скрито доброто. Дори когато срещаме хора, кои-
то са тотално ненавистни към своите събратя, може да се на-
мери доброта. Невинаги е видима. Като контрареплика на Пипи дългото чорапче ще припомня една българска поговорка „много хубаво не е на хубаво“. Хората сякаш се страхуват да си кажат кога им е хубаво и кога искат да направят добро. Мисля, че това, което правиш и показваш, това и ще ти се върне.

Разговаря Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.