70 на сто от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни болници по психиатрии, след това не са осигурени продължаващо лечение и грижа в общ-
ността. При това медицинската и социалната грижа са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди.
Тези заключения бяха направени при дискусия около кръглата маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“. Участваха водещи специалисти, представители на неправителствения сектор, които оказват социални ус-
луги за хора с психични заболявания, представителят на СЗО за България и психиатър доц. Михаил Околийски, председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Събитието е част от националната информационна кампания „Победи депресията“.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина номер едно. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,5%, тревожните разстройства са 8,4%. Това са данни от изследването „Барометър на депресията“ в ЕС. И въпреки голямата заболяемост, след лечение в стационар българският пациент трудно достига до продължаващо лечение и грижи. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 15 до 60 евро. При това само 1% от близо 500 психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – НЗОК поема само 50% от стойността им, докато реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния – 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.
Д-р Иван Маджаров коментира, че медиците у нас страдат много по-често от депресивни и психични проблеми в сравнение с общото население, и това влошава качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Той подчерта още и недофинансирането на лечението на психични заболявания у нас.
Доц. Михаил Околийски заяви:
- Трагедията на българското общество е липсата на адекватна грижа както за хората с чести психични заболявания, така и за пациентите с тежка психична болест. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве. И въпреки че за системата за психиатрична грижа може да се осигури огромно европейско финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, закъсняват необходимите реформи. Така 70% от хората с психични проблеми не получават никаква грижа.
Проф. Дроздстой Стоянов обясни лошото финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. Той очерта тежкия проблем с не-
достатъчния брой психиатри в страната.
Директорът на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г.:
- Стратегията за психично здраве е приета в последните дни на 2019 г. Вече е сформиран и Национален съвет за психично здраве, но, за да заработи, е нужна заповед от здравния министър, каквато няма. Без такъв съвет не могат да се усвояват и средствата по Плана за устойчивост и възстановяване. Така се оказваме в омагьосан кръг, в който са държавните психиатрични болници, тънещи в нищета.
Първата стъпка за изпълнението на стратегията е да има национален съвет по психично здраве, тъй като той трябва да направи оценка на потребностите. Неговото създаване отне над една година. Това е жалко и показателно за много неща. Явно е, че в нашето общество и, разбира се, сред управляващите, които и да са те, има недооценяване на важността на хората с психични разстройства – и по-леки, и по-тежки.
Предвидените задачи в стратегията са много добри, но ако не бъдат адекватно финансирани, те няма да се случат. Това ще остане един стерилен програмен документ, каквито в историята на съвременната българска психиатрия има ня-
колко. Когато в работната група обсъждахме финансовите параметри, ние ги заложихме за много по-голям размер. След това ни беше казано, че това няма как да се случи. Например парите, засягащи трудовите възнаграждения на персонала, а това е огромният ни проблем, няма как да залегнат в стратегията.
Сегашният заложен бюджет е 26 млн. лв., включени в Плана за устойчивост и възстановяване, и още 5 млн. лв. от съфинансиране. Незаобиколим фактор, който ние не можем да не изпълним, са 18 обекта. Те трябва да бъдат определени след оценка, направена от Националния съвет по психично здраве. Ясно е, че при настоящите цени държавата драстично трябва да увеличи своя принос, защото залегналото в Плана за възстановяване и устойчивост е толкова и не може да бъде повече. Лично аз имам съмнение, че ще се сблъскаме отново с, меко казано, затруднения.
Заложеното в стратегията предвижда промяна в парадигмата. Следва да преминем от едно биологично лекуване с медикаменти към т.нар. биопсихосоциален модел на об-
служване на психиатричните пациенти. У нас за този модел само се говори. Ние работим с най-качествените медикаменти в света и така е от години. Те са достъпни за нашите пациенти, голяма част от които са здравноосигурени, но са инвалидизирани по болест. В психиа-
тричните болници в страната има доста хора, които буквално живеят години наред в тях, тъй кат не са решени техните социални проблеми. На практика  държавните психиатрични болници са превърнати в приюти. Това е факт. Причините за това са много и не са в резултат само на социалната система.
Идеята е пациентите да бъ-
дат изведени от психиатричните болници и да започнат да получават и психологична, и социална грижа. Водещите принципи на модерното психиатрично обслужване, заложени в документа, са фиксирана отговорност, личен подход към психичното здраве и болести, стиковане между здравни и социални служби. Това са постижими цели.
Но, за да се постигне старт на стратегията, необходимо е да заработи Националният съвет за психично здраве, за което ни трябва заповед от здравния министър. Това е.
Проф. Петър Маринов – председател на Асоциацията на експертите по психично здраве, сподели опита на шведската провинция Готланд в превентирането на самоубийствата след продължителна депресия и други психични разстройства. Той акцентира вър-
ху обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той препоръча да не лекуват безсънието само по себе си, а да го разглеждат като соматичен симптом на депресия или друго психично заболяване. Проф. Маринов обясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да бъде индикатор за психичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката.
Началникът на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска проф. Вихра Миланова говори за предизвикателствата на т.нар. терапевтично резистентна депресия (ТРД), която обхваща една трета от всички случаи на тежка депресия и не се повлиява от настоящите антидепресанти. При болните с ТРД, в сравнение с болни само с депресия, се наблюдават 50% повече сърдечно-съдови заболявания, 29% повече риск от злокачествени заболявания, повече от 20 пъти по-висок суициден риск.
Д-р Захари Зарков огласи данни за влиянието на COVID-пандемията и големия стрес в обществото върху психичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 г. са извършени
15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са с 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е нараснала със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не, за да си „почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние.
Миряна Сирийски – директор на фондация „Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания, обясни, че тези хора са изключени от системата за социално подпомагане. Системата на ТЕЛК не може да прецени обективно тяхното страдание, а по света съществуват въпросници, които могат да подпомогнат тази дейност.
Психологът Дияна Видева от асоциация „Деметра“ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното насилие в първите пет месеца на 2022 г. Според нея домашното насилие в България се е увеличило с 30%, като са предприети мерки за закрила на 1173 жертви на до-
машно насилие. Правени са изследвания, според които
47% от малтретираните жени са били с депресия, а 45% -
с посттравматично стресово разстройство.